Решение № 59 от 02.03.2020, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 59 02.03.2020 г. гр. Несебър

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърският районен съд наказателен състав на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Нина Моллова- Белчева секретар Радостина Менчева като разгледа докладваното от с.

Моллова- Белчева

АНД № 1736 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на Д.Д.Т.,

ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 1223/19.08.2019г. на Началник на РУ- Несебър, с което за нарушение на чл.96, ал.4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, на основание чл.190, ал.1 от същия закон, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв. Заявяват се наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли за отмяна на атакуваното постановление. В съдебно заседание представител не се явява, не се ангажират доказателства.

За РУ- гр.Несебър, редовно уведомени, представител не се явява.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 209563/1223/06.08.2019 г. е съставен за това, че на 05.08.2019 г., около 23,00 ч., в землището на с.

Кошарица, на около 300 м. от защитена зона „Калината”, при извършване на проверка е установено, че Т. пренася законно притежаваното си дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев, марка „ИЖ”, № С 14342, придобито за ловни цели, в текстилен калъф, без поставено заключващо устройство на спусъка.

С това нарушил нормата на чл. 96, ал.4 от ЗОБВВПИ. Административнонаказващият орган, като взел предвид съставения акт, счел, че деянието е извършено виновно от страна на жалбоподателя и издал наказателното постановление.

В съдебно заседание св. Щ. заявява, че на посочените в акта дата, час и място било установено, че Т. пренасял на седалката на автомобила, който управлявал и в който бил сам, собственото си оръжие в текстилен калъф без заключващ механизъм. Това бе потвърдено и от св. Б., съставил акта за установяване на административно нарушение. Последният заяви, че оръжието е законно притежавано от жалбоподателя.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира следното:

Наказателното постановление и актът за установяване на административно нарушение са издадени от компетентните органи, в рамките на техните правомощия, видно от представената по делото заповед.

Изложените в жалбата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения не се споделят от настоящата инстанция. Действително в наказателното постановление не е посочен бланкетният номер на акта за установяване на административно нарушение, но е посочен другият, последващ номер, съвпадащ с този на постановлението. По делото няма данни на Т. да е бил съставян друг АУАН за да се приеме, че същия не може да разбере въз основа на кой акт е издадено наказателното постановление.

Актът му е бил връчен лично, като на същия е отразено като възражение, че нарушителят не е знаел за промените в закона. В този смисъл съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено и същия е наясно за кое установено с акт нарушение е бил санкциониран с обжалваното постановление. Описанието на нарушението както в АУАН, така и в НП е достатъчно ясно и индивидуализирано, като очевидно Т. е разбрал в какво се състои нарушението предвид наведените от него в жалбата доводи относно обстоятелството, че не бил осъществил състава на административното нарушение по чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ.

С оглед изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на Т. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие е било издадено наказателно постановление. По делото няма спор, че жалбоподателят има разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие за ловни цели. В този смисъл следва да пренася дългоцевното си оръжие в калъф със заключващо устройство на спусъка, което в случая не е било сторено. Обстоятелството, че оръжието не е заварено в ръцете на жалбоподателя, не обосновава липсата на състав на административното нарушение. Законодателят не е поставил като елемент от състава на нарушението осъществяване на непосредствена фактическа власт върху оръжието. Установи се, че същото е било поставено на седалката на автомобила, управляван от жалбоподателя, в който същия е бил сам. В този смисъл няма съмнение, че именно Т. е пренасял оръжието. Предвид на това жалбата се явява неоснователна, поради което следва да бъде потвърдено атакуваното наказателно постановление. Наложената санкция е във фиксиран размер и не подлежи на съдебен контрол.

Мотивиран от горното,

Несебърският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1223/19.08.2019г. на Началник на РУ- Несебър, с което за нарушение на чл.96, ал.4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, на основание чл.190, ал.1 от същия закон, на Д.Д.Т., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: