Определение № 2694 от 30.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2694 гр. София, 30.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20231000502176 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, във връзка с чл. 463, ал.2 от ГПК.

С решение № 2100 от 26.04.2023 г. по ч.гр.д. № 4478/ 2023 г. на Софийския градски съд, І гражданско отделение е оставена без уважение жалбата на Н. И. М. от гр. *** срещу разпореждането за разпределение на суми от 28.02.2023 г. по изп. д. № 795/ 2022 г. на частния съдебен изпълнител В. М..

Срещу решението е подадена частна жалба от Н. И. М. от гр. ***, чрез пълномощника адвокат М. Ш., в която се твърди, че е незаконосъобразно и необосновано. Съдът не отчел факта, че страните по изпълнителното дело са съделители - и взискател и длъжник едновременно. Не съобразил, че след като взискателите са освободени от задължението по чл. 489, ал. 3 от ГПК, за тях не се прилагат и неблагоприятните последици, които законът предвижда за наддавалите, които дължат внасяне на задатък. С намаляването на вземането на жалбоподателя с размера на един задатък му била наложена непредвидена от закона санкция.

Молбата е решението да бъде отменено и да бъде изготвено ново разпределение, в което да няма намаляване на вземането на жалбоподателя с един задатък.

В писмения отговор взискателят Щ. Н. К. от гр. ***, област ***, я оспорва като неоснователна. С невнасянето на продажната цена жалбоподателят забавил успешният завършек на проданта с повече от две години. В закона нямало изключения от правилото на чл. 493, т.1 от ГПК, като по отношение на делбеното производство били приложими изрично предвидените в чл. 354 от 1

ГПК специални правила

Молбата към съда е да остави частната жалба без уважение.

В писмено становище взискателката Р. И. М. от гр. *** подкрепила аргументите на жалбоподателя срещу незаконосъобразността на обжалваното решение, като изтъкнала, че конкретната фактическа обстановка излизала извън рамките на общото изпълнително производство, в което страните са или взискател или длъжник.

Молбата към съда е частната жалба да бъде уважена.

Останалите ответници по частната жалба Х. Ц. К. и М. Н. М., двете от гр. ***, област ***, не са представили писмен отговор.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав, съобрази следното.

Изпълнителното производство е образувано по изпълнителен лист, с който бил изнесен на публична продан недвижим имот - апартамент в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет.***, ап. № ***, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с площ от 56.48 кв.м., при квоти на участие в делбата на съделителите, както следва : Х. Ц. К., Щ. Н. К. и М. Н. М. - по 2/ 12 ;

Р. И. М. и Н. И. М. - по 3/ 12.

В протокол за постъпили наддавателни предложения от 12.02.2021 г. Н. И. М. бил обявен за купувач при цена 145 401 лева, като според извършеното на 26.02.2021 г. разпределение следвало да внесе сумата 111 224.04 лева. С решение от 27.06.2022 г. по ч.гр.д. № 5709/ 2021г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ЧЖ- ІІ Г състав частната жалба на Н. И. М. срещу разпределението била оставена без уважение. На 5.08.2022 г. Х. Ц. К. починала, във връзка с което на 13.01.2023 г. било изготвено ново разпределение, съгласно което обявеният за купувач Н. И. М. трябвало да внесе сумата 110 473.38 лева.

След като сумата не била внесена в 14 - дневния срок, с разпореждане от 30.01.2023 г. на основание чл. 492, ал. 3 от ГПК за купувач на имота за сумата 145 401 лева бил обявен П. Б.

П. от гр. ***, който с платежно нареждане от 31.01.2023 г. превел по сметката на съдебния изпълнител сумата 135 721лева, след

-3- приспадане на заплатения задатък от 9 680 лева. С постановление за възлагане от 1.02.2023 г., влязло в сила на 21.02.2023 г., имота бил възложен на купувача П. Б. П. от гр. ***.

На 28.02.2023 г. на Н. И. М. било предявено изготвеното на същата дата разпределение, съгласно което в т. IV. 1 на основание чл. 493, т. 1, вр. с чл. 492, ал. 3 от ГПК вземането му било намалено с размера на един задатък - 9 680 лева, която сума била разпределена към вземанията на другите съделители, съобразно техните квоти (по 1/ 3 или 3 226.66 лева).

2

В изпълнение на правомощията по чл. 278 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява частната жалба като процесуално допустима - подадена е в рамките на установения срок от съделител (взискател) в изпълнителното производство, който има правен интерес от обжалването на валиден и допустим и подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Оплакванията срещу незаконосъобразността на обжалвания акт намира за основателни.

Разпоредбата на чл. 493, т. 1 от ГПК предвижда, че при невнасяне от наддавача на предложената цена в срока по чл. 492, ал. 3 от ГПК внесеният от него задатък служи за удовлетворение на взискателите, а когато наддавачът е взискател, вземането му се намалява с размера на един задатък. Практическото значение на внасянето на задатък е кръга на участващите в търга да бъде ограничен само до онези лица, които заявяват действителен интерес и имат финансова възможност да наддават - от една страна, а от друга страна - да манифестира сериозните намерения на наддавача да придобие собствеността върху изнесения на продан имот, с оглед неблагоприятната последица от невнасянето на неговата пълна цена. По своята характеристика цитираната норма е санкционна и установява размера на отговорността на лицето, неизпълнило въпросното задължение, доколкото от това неизпълнение би могло да настъпи разместване на имуществени блага без правно основание. Затова процесуалният закон поставя в еднакво правно положение наддавача, който е взискател и наддавача, който е трето лице за изпълнителното производство.

Съображенията на настоящия състав за неприложимост на това правило по отношение на невнеслия цената наддвач, който е участвал в проданта в качеството си на съделител в производство по чл. 341 и сл. от ГПК, са следните.

Принципно положение е, че процедурата по извършване на публична продан на недвижим имот е уредена в чл. 483 и сл. от ГПК като способ за принудително изпълнение, чиято цел е удовлетворяването на парично вземане на взискателя/ взискателите срещу длъжника.

Публичната продан на имот по силата на постановен на основание чл. 348 от ГПК съдебен акт се извършва съобразно същите правила, но няколко произтичащи от крайната й цел особености съществено я отличават от същинското изпълнително производство. Преди всичко изпълнителният лист, въз основа на който се образува производството, не съдържа осъдителен диспозитив (тъй като липсва субективно притезателно право), а изпълнява ролята на заповед, която задължава изпълнителния орган да приведе в изпълнение решението по конститутивния иск като извърши публичната продан, доколкото в цитираната разпоредба не е предвидено изключение, по силата на което направо да се започне изпълнението на решението. (Определение № 58 от 14.02.2011 г. по ч.гр.д. № 45/ 2011 г. на ВКС, ІІ гр.о.). В конкретната хипотеза публичната продан е способ за 3 ликвидиране на съсобствеността върху неподеляем недвижим имот между лицата, по отношение на които е допусната делбата - правно средство за осребряване на общата вещ и разпределение на получената сума между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността, определени от съдебното решение по допускане на делбата.

От гледна точка на същинското изпълнително производство страните- съделители са едновременно взискатели и длъжници, което предпоставя някои особености в процедурата.

Всеки от тях може да участва заедно с останалите желаещи да закупят изнесения на публична продан недвижим имот (чл.348, ал.1, пр. 2 от ГПК), като поради качеството му на взискател няма задължение да внася задатък, ако стойността на вземането му, която се съизмерва с дела на участието в съсобствената вещ, е по-голяма от 10 % от началната тръжна цена - чл. 489, ал. 1 от ГПК. Освен това, на основание чл. 354, ал. 1 от ГПК той има право да изкупи изнесения на публична продан неподеляем имот при условията на чл. 505, ал. 2 от ГПК.

Предвид изложените особености на публичната продан на неподеляем недвижим имот след приключила съдебна делба, намаляването на вземането на съделител с един задатък в хипотезата на чл. 493, т.1 от ГПК очевидно не отговаря на целта на закона. Както беше подчертано по - горе цитираната норма е санкционна, като предназначението й е да способства за предотвратяването на недобросъвестно упражняване на права от участниците в наддаването в типичното изпълнително производство, което има за крайна цел удовлетворяването на парични вземания, (а не ликвидиране на съсобственост). Прилагането й по отношение на наддавача - съделител би било действие contra legem, -5- доколкото намаляването на неговия дял ще бъде равнозначно на недопустима подмяна на волята на съда, изразена в решението, с което са определени квотите на участие в съсобствеността на имота. Законът ясно определя отговорността му, произтичаща от качеството на взискател в производството, за невнасянето в установения срок на сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите съделители - той следва да понесе разноските по проданта (сумите за изготвяне на следващото разпределение и уведомяването на останалите съделители), а освен това и да ги обезщети за вреди, в случай, че такива бъдат доказани по общия ред (чл. 495, пр. 2 от ГПК).

Съобразно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк.д. № 2/2021 г. на ВКС, ОСГТК при проверка по реда на чл. 463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. В съответствие с изложените до тук съждения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, с което разпределението е потвърдено, е неправилно и следва да 4 бъде отменено.

В обжалваната т. ІV.1. разпределението е извършено в нарушение на разпоредбите на чл.

493, т. 2 и на чл. 495 от ГПК и затова подлежи на отмяна. Следва да бъде извършено ново разпределение, при което постъпилата от публичната продан сума 145 401 лева да бъде разпределена по следния начин : І. В реда по чл. 136, ал.1, т. 1 от ЗЗД : 4 074 лева - разноски в полза на частния съдебен изпълнител В. М. ; ІІ. В реда по чл. 136, ал.1, т. 2 от ЗЗД : 86.10 лева - публични задължения към Столична община, Дирекция „Общински приходи“, район „Красно село“ ; ІІІ. Вземания, с които се удовлетворяват съделителите, съобразно дяловете им в съсобствеността, определени в съдебното решение по допускане на делбата : Р. И. М. 33 910.75 лева ; Н. И. М. - 34 910.75 лева ; М. Н. М. - 36 285.70 лева ; Щ. Н. К. - 36 133.70 лева.

По тези съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение № 2100 от 26.04.2023 г. по ч.гр.д. № 4478/ 2023г. на Софийския градски съд, І гражданско отделение.

ОТМЕНЯ разпределението на суми, извършено с протокол от 28.02.2023 г. по изп. д. № 795/ 2022 г. на частния съдебен изпълнител В. М. в частта, с която в т. IV. 1 на основание чл.

493, т. 1, вр. с чл. 492, ал. 3 от ГПК вземането на Н. И. М. е намалено с размера на един задатък - 9 680 лева, която сума е разпределена към вземанията на другите съделители, съобразно техните квоти (по 1/ 3 или 3 226.66 лева).

ИЗВЪРШВА разпределение на сумата 145 401 лева, постъпила от изнесения на публична продан на основание влязлото в сила решение от 21.11.2019 г. по гр.д. № 7835/ 2029 г. на Софийския районен съд, ІІ гражданско отделение, 78 състав недвижим имот - апартамент в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет.***, ап. № ***, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с площ от 56.48 кв.м., както следва :

І. Вземания, които се удовлетворяват в реда по чл. 136, ал.1, т. 1 от ЗЗД : 4 074 лева разноски в полза на частния съдебен изпълнител В. М. ;

ІІ. Вземания, които се удовлетворяват в реда по чл. 136, ал.1, т. 2 от ЗЗД : 86.10 лева публични задължения към Столична община, Дирекция „Общински приходи“, район „Красно село“.