Решение № 747 от 04.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Б.

Членове:

Милен Михайлов

Диана Василева при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора М. В. З. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100601421 по описа за 2025 година Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С Присъда от 24.09.2024г., постановена от СРС, НО, 8-ми състав по НОХД № 7582/2020 г. съдът е признал подсъдимия Р. Л. Н. за ВИНОВЕН в това, че за времето от 24.04.2017г. до 26.04.2017г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г. Н. Д., че ще му внесе от Чехия и продаде лек автомобил Ауди А4 и лек автомобил БМВ и с това причинил на Д. имотна вреда общо в размер на 20 000 лв. (на 24.04.2017г.

Д. предал на обвиняемия сумата от 8 000 лв., а на 26.04.2017г. Д. предал на обвиняемия сумата от 12 000 лв.), като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 211 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а” от НК вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.

57 ал.1 т.2 б. „б“ ЗИНЗС е определил да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

Съдът е осъдил на основание чл. 45 ЗЗД Р. Л. Н. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Г. Н. Д. сумата от 20 000 / двадесет хиляди/ лв., ведно със законната лихва от 1

26.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, претендирана като обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди.

Със същата присъда и на основание чл. 189 ал.3 НПК, съдът е осъдил подсъдимия Р. Л. Н. да заплати в полза на Държавата сумата от 201.60 лв. представляваща разноски на досъдебното производство; да заплати в полза на СРС сумата от 160.00 лв., представляваща разноски в съдебна фаза; да заплати в полза на СРС сумата от 800 лв., представляваща държавна такса върху стойността на уважения граждански иск, както и пет лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от Р. Л.

Н., чрез неговия защитник – адв. Ж. Ж. от САК в която се изразява недоволство от присъдата, сочи се, че СРС е постановил акт, който не почива на събраните по делото доказателства и се прави искане подсъдимият да бъде признат за невиновен.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, в което се сочи, че не са събрани безспорни доказателства, които да подкрепят обвинителната теза.

Сочи се, че СРС безкритично е възприел посочената в Обвинителния акт фактическа обстановка, а изводът му за вината на подсъдимия бил формален.

Неправилна била и оценката на събраните доказателства, като съдът бил пренебрегнал казаното от св. В.. Не бил отчетен и размерът на автомобила, а подсъдимият бил осъден по цялото обвинение. В заключение отново се прави искане за постановяване на обратна, оправдателна присъда.

Срещу подадената въззивна жалба е постъпил и ОТГОВОР от Г. Н. Д. в който се сочи, че жалбата е неоснователна, а присъдата на СРС е правилна и законосъобразна и обоснована. В заключение се прави искане жалбата да бъде оставена без уважение.

За изясняване на делото съдът е допуснал събиране на писмени и гласни доказателства и доказателствени средства както следва :

Да се изиска от нотариус В.М. с № 074 на Нотариалната камара, Договор с рег. № 6150/06.06.2017г., ведно с прилежащите документи. Да се изиска от съответната Община доказателства за платен данък на л.а. Ауди С4 с рег. № ****, собственост на В. Р. В. в последствие на Г. Н. Д. за 2016, 2017 и 2018г.

Допуска до повторен разпит допускани до повторен разпит св. В. Р. В..

В съдебно заседание адв. Т., защитник на подсъдимия Р. Л. Н. заявява, че 2 поддържа подадената жалба. Не прави искания по доказателствата.

Прокурорът оспорва жалбата и не сочи нови доказателства.

Адв. Б., повереник на ЧО и ГИ Д. се присъединява към становището на СГП, поддържа възражението, не прави доказателствени искания и искания за отводи.

В хода по същество, Защитата на подсъдимия Р. Л. Н. моли съдът да уважи жалбата и да отмени изцяло присъдата на СРС като неправилна, необоснована, незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Поддържа подробните съображения,у изложени в Жалбата и Допълнението към нея. Акцентира върху това, че между страните са били налице гражданско – правни отношения и е налице „Даване, вместо изпълнение“ и че тези отношения не се уреждат по реда на НПК, като се позовава на показанията на свидетеля В..

Прокурорът от своя страна заявява, че счита жалбата за неоснователна, а обвинението срещу Р. Л. Н. за доказано по безспорен начин и моли присъдата на СРС да бъде потвърдена. Счита фактическата обстановка за правилно установена от СРС , счита показанията на св. В., изслушан от въззивния съд за недостоверни, като прави анализ на същите.

Адв. Б., повереник на ГИ и ЧО Д. моли присъдата на СРС да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия да бъде отхвърлена.

Подсъдимият Р. Л. Н. лично в своя защита заявява, че не се признава за виновен.Поддържа казаното от неговия адвокат. Сочи постоянен адрес на който живее.

В последната си дума подсъдимият Р. Л. Н. заявява, че иска да бъде уважена неговата жалба и да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди доводите жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното :

От фактическа страна :

Подсъдимият Р. Л. Н. с ЕГН: ********** е роден на ****г. в Чешка Република, българин, български гражданин, със средно образование, осъждан.

През месец април 2017г. ГО и ЧО, св. Г. Н. Д. посетил автосервиз, находящ се в гр. София,, ул. „Евлия Челеби“ № 39, където работел свидетелят 3

Г. Н. К.. Там св. Г. Н. Д. се запознал с подсъдимия Р. Л. Н., като подсъдимият Н. му разказал, че е роден в Чешка Република и му казал, че може да внесе за св. Д. леки автомобили на по-ниски цени. Свидетелят Д. проявил интерес към казаното от подсъдимия. Двамата разменили телефонните си номера и в последствие подсъдимият Р. Л. Н. изпращал на св. Д. през Интернет снимки на моторни превозни средства. Същият казвал на Д., че това са снимки на леки автомобили, публикувани в интернет, които се продават в Република Чехия. Г. Д. харесал изпратената му снимка на лек автомобил „Ауди А4“, черен на цвят, седан. Подсъдимият казал на пострадалия, че този автомобил е с цена от 17 000 лв. и му поискал капаро в размер на 8 000лв. Г. Д. харесал автомобила, приел цената и се съгласил да даде капаро в размер на 8 000 лв. за автомобила.

На 24.04.2017г. Д. дал лично на подсъдимия Р. Л. Н. сумата от 8 000 лв., като капаро за лек автомобил „Ауди А 4“, черен на цвят, седан. Р. Л. Н. попълнил квитанция за сумата от името на фирма „АРР Бизнес Импорт“ ЕООД с печат и подпис - управител Е.Д..

В последствие, подсъдимият Р. Л. Н. продължавал да изпраща снимки на автомобили, а св. Д. търсел и друг автомобил, като харесал предложеният му от подсъдимия лек автомобил „БМВ“, бял на цвят. За този автомобил подсъдимият посочил цена от 16 500 евро, като капарото което Д. следвало да даде било в размер на 3 000лв.

На 26.04.2017г. в автосервиза свидетелят Г. Д. предал на подсъдимия Р. Л.

Н. сумата от 12 000 лв. представляваща капаро от 3000 лв. за лек автомобил „БМВ“ и остатъка от 9 000 лв. за лекия автомобил „Ауди А 4“. За получената парична сума подсъдимият Р. Л. Н. не съставил документ.

Подсъдимият Р. Л. Н. не изпълнил обещаното и не доставил посочените по-горе автомобили, които трябвало да достави на св. Г. Д.. Същият казвал на пострадалия, че автомобилите пътуват към България, а после казал на свидетеля Д., че не може да достави автомобилите и не може да му върне парите, което станало причина на 22.12.2017г. Г. Д. да подаде сигнал до СРП.

По доказателствата :

Посочената фактическа обстановка се установява от събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства пред СРС, както и събраните от СГС, както следва :

4

Гласни : Показанията на свидетелите Г. Н. Д., Г. Н. К., В. Р. В., разпитан пред СРС, СГС, както и прочетените негови показания от ДП – на стр. 56 и 212, св. Е.П.Б., св. Е.Д. Протокол от проведена ОЧНА СТАВКА между Д. и В. и ОБЯСНЕНИЯТА на ПОДСЪДИМИЯ Р. Л. Н..

Писмени : Квитанция за платена сума /оригинал – стр. 64/; Протокол за разпознаване, Снимки от обяви на автомобили и чатове между подсъдимия и пострадалия, Удостоверения за актуално състояние; Договор за Покупко – продажба на МПС /стр. 182/; Документи за регистрация на МПС;

Свидетелство за съдимост, Заключение на изготвената Съдебно – графическа експертиза /стр. 68/, събраните по разпореждане на СГС : Писмо изх. № МД02-594-1/11.03.2025 г. на Община Видин, Дирекция „Местни данъци и такси“; писмо изх. № СОА25-ДУ11-2059-1 от 18.03.2025 г. на Столична община, Дирекция „Общински приходи“ – „Витоша и Овча купел“ с приложени към същото писмени доказателства; писмо вх. № 33148/18.03.205 г. на нотариус В.М. ведно с приложени писмени доказателства; писмо изх. № 07-01-188/03.07.2025 г. на НЗОК; писмо изх. № 09-16-3/13.08.2025 г. на Министерство на здравеопазването, Регионална здравна инспекция Видин.

СГС постави в основата на своите фактически изводи показанията на пострадалия свидетел – ГИ и ЧО – Г. Н. Д., като счита същите за логични, последователни, пълни и правдиви. От казаното от този свидетел се установяват основните факти, свързани с обективните признаци на деянието – установява се времето, мястото и начина на извършване на същото, както и неговият автор. Съдът дава вяра на казаното от св. Д., че подсъдимият му е обещал да достави два автомобила, за които му е изпратил публикувани обяви, доколкото такива се съдържат и по делото. Съдът дава вяра на казаното от този свидетел, че е заплатил сумата от 8 000 лева Капаро за първия от двата автомобила, доколкото по делото е налична Квитанция, написана и подписана лично от подсъдимия Р. Л. Н.. Твърденията на самия подсъдим, че не е подписвал тази квитанция бяха опровергани категорично от заключението на Съдебно – графическата експертиза, поради което за настоящия състав няма никакво съмнение, че именно подсъдимия е попълнил и подписал квитанцията и я е дал на пострадалия в момента, в който е получил от него сумата от 8 000 лева. За останалата част от платената сума в размер на 12 000 лева, не са налице писмени доказателства, но съдът дава вяра на казаното от св. Д., че е дал същите в сервиза на св. К., който е присъствал на предаването. Казаното 5 от пострадалия Д. се потвърждава от казаното от св. Г. Н. К., който макар да не може да потвърди размера на предадената от Д. на Р. Л. Н. сума, споделя, че Д. му е казал, че е предал на подсъдимия обща сума в размер на 20 000 лева.

Същата сума беше посочена в заседанието пред СГС лично от св. В. Р. В., който макар и да не посочи какъв е източникът на задължението на Р. Л. Н. към Д., посочи същата сума, като дължима от подсъдимия към пострадалия.

Доколкото тези показания, макар и производни, подкрепят казаното от пострадалия Д. и имат различен източник – от една страна това е самият пострадал, който е споделил на св. К. за сумата, която е дал на подсъдимия, и от друга – казаното от самия подсъдим, който е споделил на св. В. за сумата, която дължи на Д., то съдът приема за правдиви показанията на Д. за размера на сумата. Без значение е това, че по делото да липсват писмени доказателства за предадената сума, като съдът се довери на категоричните показания на св.

Д., доколкото те кореспондират с останалия доказателствен материал, посочен по-горе. Следва да се подчертае, че в показанията на св. Д. не се наблюдава тенденция към утежняване положението на пострадалия, независимо от това, че Д. има качеството на пострадал и е конституиран като ГИ и ЧО, като същият добросъвестно е изложил пред СРС това, което му е било известно по случая. Ето защо и съдът кредитира показанията на този свидетел в цялост и основа на тях своите фактически изводи.

Съдът анализира и показанията на св. Г. Н. К., който потвърждава казаното от Д., че пострадалият и подсъдимият са се запознали в неговия сервиз, че подсъдимият е предложил на пострадалия да му внесе автомобили, както е предложил това и на самия св. К., но не е изпълнил това свое обещание. Същият потвърждава казаното от Д., че е предал на подсъдимия сума в размер на 20 000 лева, като потвърждава, че лично е възприел предаване на сума пари между двамата, макар и да не може да посочи точния размер, копюри и стойност. Доколкото показанията на този свидетел са последователни, логични и кореспондират с казаното от Д., съдът ги кредитира в цялост.