Решение № 15800 от 21.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15800 гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110136893 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ... срещу М. П. К., починала в хода на процеса и заместена на основание чл. 227 ГПК от наследниците й по закон Ю. К. К., Б. Е. П. и К. А. Ж., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца за суми, както следва: сума в размер от 650,16 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.05.2016г. до м.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в ...., аб.№ ..., сума в размер от 10,67 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2016г. до м.03.2017г., ведно със законната лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 9.09.2019г. до окончателното плащане, сума в размер от 160,39 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 14.09.2017г. до 29.08.2019г., и сума в размер от 3,07 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 30.09.2016г. до 29.08.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ .... по описа на СРС, 44 с-в.

В исковата молба ищецът излага, че в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при 1

Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за имота е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими към договора Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. За дължимите суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответницата оспорва исковете като недопустими, а по същество и неоснователни.

Счита, че исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.

Твърди, че в исковата молба не е посочено нито какво количество стока е доставено, нито кога, нито каква според ищеца е била дължимата цена за единица от стоката, като при това положение е невъзможно тя да упражни ефикасно правото си на защита. По същество възразява, че не е обвързана от договорно правоотношение с ищеца за продажба на топлинна енергия. Оспорва и количеството потребление на топлинна енергия за имота, което намира за недоказано по подробно изложени доводи. Релевира и възражение за погасяване на част от вземанията по давност. По тези съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.

От страна на третото лице-помагач на ищеца ... е постъпило становище, че дяловото разпределение на доставената топлинна енергия е извършено съобразно нормативните изисквания и разходът на топлинна енергия за процесния имот е бил правилно определен на база отчетено реално потребление.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ .... по описа на СРС, 44 с-в, по подадено на 9.09.2019г. от ... заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу М. П. К. е издадена заповед за изпълнение за исковите суми, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (в действащата тогава редакция обн. ДВ бр. 59/2007г.) ответницата – длъжник по заповедта е възразила, оспорвайки изцяло вземанията, поради което на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК. В рамките на законоустановения едномесечен срок от съобщението за указанията на съда ищецът е предявил исковете си за установяване на оспорените вземания, поради което същите са допустими. Противно на доводите на ответницата, са изпълнени и изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за редовност на исковата молба, с която исковете са предявени, доколкото в същата са изложени достатъчно ясно и в пълнота обстоятелствата, съставляващи основание на исковите претенции, относно наличието на обвързващ страните договор за продажба 2 на топлинна енергия, претендираната като дължима стойност на предоставената по договора топлофикационна услуга, съизмеряваща количеството отчетено потребление по утвърдени от КЕВР цени, и периода, за който е начислена. С оглед изложеното съдът намира, че са изпълнени условията за редовност и допустимост на исковете и същите подлежат на разглеждане по същество.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ за вземането за цена на топлинна енергия:

Основателността на предявения главен иск се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и неизпълнение насрещното задължение на ответницата за плащане стойността на потреблението.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.

По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.

3

В случая от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че недвижим имот, съставляващ апартамент № 3 в ..., се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ .... По делото е представен Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 4, том II, рег.№ ., нот.дело № .г. на нотариус . П., видно от който по силата на договор за дарение от 19.12.2006г. в полза на М. П. К., разпоредила се с притежаваните от нея идеални части от процесния имот, е учредено пожизнено вещно право на ползване на имота. Не се твърди и не са представени доказателства за последващо прекратяване правото на ползване на някое от законовите основания, поради което съдът приема, че в рамките на исковия период ответницата е била вещен ползвател на имота. Следователно съгласно цитираните погоре дефинитивни норми от ЗЕ ответницата се явява потребител на топлинна енергия по силата на закона и съответно страна по договор с ищцовото дружество за продажбата й през този период. Ирелевантно е обстоятелството дали ответницата фактически е упражнявала учреденото й право и е обитавала имота през целия период, тъй като законодателят не придава правно значение на този факт, а свързва качеството потребител на топлинна енергия с принадлежността на вещното право на собственост или ползване върху имота. Без значение е и това дали процесният имот е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на облигационно правоотношение, доколкото няма данни за сключен между трето лице ползвател и топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия (в този смисъл ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС).

Не е спорно между страните наличието на приети от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/3.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., и Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016г. (общодостъпни на електронната страница на ищцовото дружество), за които са спазени законоустановените изисквания за надлежно одобрение от компетентния регулаторен орган и за последващата им публикация в по един централен и местен ежедневник.

Ответницата не твърди и не представя доказателства да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. При тези обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ посочените Общи условия следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за нея действие, поради което съставляват източник на валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, с уредено от ЗЕ и с типови клаузи съдържание.

По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването на правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия, което 4 предпоставя ангажиране отговорността на ответницата за неизпълнени задължения по същото, преминали след смъртта й на основание наследственото правоприемство в правната сфера на наследниците й по закон – новоконституираните ответници Ю. К.

К. (дъщеря), Б. Е. П. и К. А. Ж. (последните по заместване на Цветана К. Ж. – дъщеря, починала преди наследодателя) съразмерно на наследствените им дялове, при квоти съответно за Ю. К. – ½ част, а за другите двама – по ¼ част всеки (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 10, ал. 1 ЗН).

За установяване количеството потребление на топлинна енергия през исковия период и размера на дължимата цена по делото са събрани писмени доказателства (изравнителна сметка за процесния отчетен период; формуляр за главен отчет, извлечение за начислени суми и съобщение към обща фактура), както и са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизa.