Решение № 260244 от 14.10.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260244 /14,10,2020 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито съдебно заседание на 14,10,2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА разгледа докладваното от съдия

СВИРКОВА въззивно гражданско дело № 1468/2020 г. и прие следното:

Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано по жалба от К.А.Л. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20128240402288 по описа на ЧСИ К. Павлов с рег.

№ 824 с район на действие ПОС, против Постановление изх. № 19578/05,03,2020 г., с което се оставя без уважение искането й, предявено с молба вх. № 12873/08,02,2020 г., за прекратяване на производството по посоченото изпълнително дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

От съда се иска да отмени обжалваното разпореждане като незаконосъобразно и да приеме, че е налице соченото основание за прекратяване на изпълнителното производство.

Взискателят „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД – гр. София, ЕИК *********; не заявява становище по жалбата.

Съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Жалбата е допустима – предявена е в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според разясненията в т.

10 от ТР № 2/26,06,2015 г. на ВКС по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи. Такива действия в случая регулярно са извършвани, както следва:

Изпълнително дело № 20128240402288 по описа на ЧСИ

К. Павлов с рег. № 824 с район на действие ПОС, е образувано на 10,09,2012 г. по молба от „КРЕДИБУЛ“ ЕАД – София; и приложен към нея изпълнителен лист от 20,07,2012 г.; против длъжник К.А.Л. с ЕГН **********. Предмет на изпълнение, издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. 2869/2009 г. на РС Пловдив. Предмет на изпълнение са парични задължения, възникнали по сключен между страните договор.

С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал извършване на действия по конкретно посочени изпълнителни способи, както и е възложил на съдебния изпълнител правата по чл.

18, ал. 1 от ЗЧСИ.

С молба от 08,02,2013 г. (л. 20 по изп. дело) от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД – гр. София е предявено искане за конституиране на посоченото дружество като взискател в изпълнителното производство въз основа на представен с молбата договор за цесия. Заедно с това изрично са оттеглени правомощията на съдебния изпълнител по чл. 18 от ЗЧСИ.

С молба от 27,05,2013 г. (л. 53 по изп. дело) новият взискател е поискал изпращане на напомнително съобщение до третото задължено лице за наложения запор, както и насрочване на дата за опис на движими вещи в дома на длъжника. С разпореждане от 28,05,2013 г. искането е уважено. В изпълнение на това , след напомнителното съобщение третото задължено лице е започнало от следващия месец – юни. 2013 г., да превежда периодично суми по изпълнителното дело

С молба от 26,05,2015 г. (л. 163 по изп. дело) взискателят е поискал налагане запор на трудовото възнаграждение на длъжника след извършване на справка за трудови правоотношения. С разпореждане от 28,05,2015 г. молбата е уважена. На същата дата е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника (л. 167).

С молба от взискателя от 11,11,2016 г. (л. 217) е поискано извършване на опис на движимо имущество на длъжника. С разпореждане от 15,11,2016 г. искането е уважено. Поради затруднения при връчване на съобщението и призовката за принудително изпълнение, опис повторно е насрочен с разпореждане от 27,04,2017 г. (л. 221).

С молба от взискателя от 12,01,2018 г. (л. 222) е поискано извър-шване на опис на движимо имущество на длъжника и справка за банковите му сметки. С разпореждане от 12,01,2018 г. искането е уважено. Запор е наложен с разпореждане от 12,01,2018 г. – л. 223; насрочен (за 30,01,2018 г.)о е извършване на опис на движими вещи – л. 224. Поради затруднения при връчване на съобщението и призовката за принудително изпълнение, опис повторно е насрочен с разпореждане от 27,11,2019 г. (л. 244).

Видно от изброяването по-горе, погасителната давност е била прекъсвана многократно с извършване на поискани от взискателя изпълнителни действия. Следователно липсват основания да се приеме, че взискателят е бездействал и не е изпълнявал задължението си за поддържане висящността на изпълнителния процес в продължение на повече от две години. Поради това искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, предявено с молба от 18,02,2020 г. (л.

248), е неоснователно и правилно е оставено без уважение от съдебния изпълнител с обжалваното постановление (л. 251).

При това положение жалбата следва да се приеме за неоснователна и да се остави без уважение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от К.А.Л. с ЕГН **********

– длъжник по изпълнително дело № 20128240402288 по описа на ЧСИ К. Павлов с рег. № 824 с район на действие ПОС, против Постановление изх. № 19578/05,03,2020 г., с което се оставя без уважение искането й, предявено с молба вх. № 12873/08,02,2020 г., за прекратяване на производството по посоченото изпълнително дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: