Решение № 3412 от 12.06.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12339/2023
- Вид
- Решение № 3412
- Подписан
- 12.06.2024
- В сила
- 12.06.2024
- Състав
- Татяна Димитрова, Румяна Милчева Найденова, Гюлсевер Сали
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 3412 гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20231100512339 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Етажните собственици на адрес: гр. София, ул. ****, представлявани от управителя „Н.в.“ ООД срещу решение № 5357/05.04.2023г., постановено по гр. д. № 39657/2022г. на СРС, 34 с-в, с което са отменени на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС по искове на Д. Б.
В., с адрес: гр. София, ул. **** срещу Етажните собственици на адрес: гр.
София, ул. ****, представлявани от управителя „Н.в.“ ООД решенията на Общото събрание на ЕС, взети на 21.06.2022г., обективирани в т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от протокол от 21.06.2022г.
В жалбата са развити доводи за неправилност и недопустимост на обжалваното решение. Поддържа се, че ответникът не е бил редовно призоваван и представляван в производството пред СРС, а съдът се е произнесъл по непредявен иск. Моли решението да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск, като им се присъдят направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият Д. Б. В., е депозирала отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено. Претендира направените пред въззивната инстанция разноски.
В установения от закона срок е постъпила и частна жалба в частта 1 срещу определението от 16.08.2023г., с което съдът е оставил без разглеждането искането за изменение на присъдените с решението разноски.
Въззиваемият не е подал отговор на частната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно решение № 39/19.02.2013г. по гр. д. № 657/2012г. ГК 1 ГО на ВКС решенията на общото събрание на етажната собственост могат да бъдат нищожни или незаконосъобразни, като съдът по конкретното дело преценява кой порок е налице. И в двата случая обаче съгласно изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС искът е за отмяна на порочното решение /нищожно или незаконосъобразно/.
Съгласно приетото в решение № 28 от 06.06.2017г. по гр. д. № 2887/2016г. на ВКС, II ГО „разпоредбата на чл. 40, ал.1 ЗУЕС предоставя възможност на „всеки собственик” да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. В понятието „всеки собственик” следва да се включват лицата, които се легитимират като собственици към датата на събранието, защото именно те имат право да участват в провеждането му“.
В настоящия случай, видно от представения нотариален акт, се 2 установява, че ищецът е собственик, поради което е правно легитимиран да води настоящите искове.
При предявен конститутивен иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е практиката на ВКС – Решение № 58 от 25.03.2014г. по гр.д.№ 5704/2013г. на ВКС, І г.о. Недопустимо е след изтичане на преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС да се релевират нови основания за порочност на оспорените решения, взети на ОС на ЕС, включително и чрез поясняване и допълване на исковата молба по реда на чл.143, ал.2 от ГПК.
Неоснователно е направеното във въззивната жалба оплакване за недопустимост на обжалваното решене. В първото по делото заседание пред СРС процесуалният представител на ищцата е заявил изрично, че ответник по спора е етажната собственост, представлявана от „Нашия вход“ ООД. До този момент на ищеца не са били давани указания за уточняване на ответника.
„Н.в.“ ООД е професионален домоуправител на етажната собственост и представлява същата, поради което неоснователни са възраженията, че не е бил призоваван за заседанията пред СРС, респективно правото му да подаде отговор по чл. 131 ГПК е било ограничено. Дори и хипотетично да се приеме, че това е така, във въззивната жалба не се завяват никакви конкретни оплаквания по същество на спора, а доводите за отмяна на решението на СРС са свързани единствено с процесуални нарушения. Ето защо, дори да са налице сочените процесуални нарушения, те не могат да доведат до отмяна на първоинстанционното решение, при липса на наведени оплаквания във връзка с основателността на предявения иск по чл. 40 ЗУЕС.
Други оплаквания във въззивната жалба липсват, поради което съдът е ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди.
По частната жалба:
3
В установения от закона срок е постъпила частна жалба срещу определението от 16.08.2023г., с което СРС е оставил без разглеждане искането на Д. В. за изменение на решението в частта на присъдените разноски.
Жалбата следва да се остави без разглеждане, тъй като на първо място от изложеното в нея става ясно, че се иска присъждане на разноските, в случай на промяна изхода на спора пред настоящата инстанция, тоест, ако решението на СРС бъде отменено и постановено ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени.
Изложените от частния жалбоподател съображения са единствено във връзка с правилността на постановеното решение поради допуснати според него процесуални нарушения.
На следващо място, за частния жалбоподател липсва и правен интерес да обжалва така постановеното определение, тъй като с него е оставено без уважение искането на другата страна за присъждане на разноски в нейна полза.
По разноските за въззивната инстанция:
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемият е претендирал разноски в размер на 800 лв., за което е представил списък. Въпреки това договор за правна помощ за въззивна инстанция, съдържащ конкретен размер на уговореното адвокатско възнаграждение, не е представен. Не са представени и доказателства за заплащане на такова. Пълномощното на адв. Г., представено пред СРС, е за всички инстанции, но в него липсва уговорено възнаграждение. Ето защо, разноски на въззиваемия не следва да се присъждат в настоящето производство.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5357/05.04.2023г., постановено по гр. д. № 39657/2022г. на СРС, 34 с-в, с което са отменени на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС по 4 искове на Д. Б. В., с адрес: гр. София, ул. **** срещу Етажните собственици на адрес: гр. София, ул. ****, представлявани от управителя „Н.в.“ ООД решенията на Общото събрание на ЕС, взети на 21.06.2022г., обективирани в т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от протокол от 21.06.2022г.
ОСТАВЯ без разглеждане частна жалба срещу
28602/16.08.2023г. по гр. д. № 39657/2022г. на СРС, 34 с-в. определение
№
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5