Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 360 от 29.03.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2947/2023
Вид
Решение № 360
Подписан
29.03.2024
Състав
Камелия Първанова, Димитър Мирчев, Георги Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20231000502947 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 3945 от 17.07.2023 г. по гр.д. 11971/2022 г. по описа на СГС, I-14 състав, е отхвърлена като неоснователна исковата претенция по чл. 49 ЗЗД, предявена от В.

Л. П. срещу Прокуратурата на Р България (ПРБ) за сумата от 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на бездействие на прокуратурата по пр.пр. № 50550/2015 г. по описа на СРП, в периода от 01.01.2018 г. до 26.02.2019 г., с което бездействие съществено е нарушено правото на ищеца на личен и семеен живот по чл.

8 от ЕКЗПЧ, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Поради това, в полза на ПРБ е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.

С редовна и допустима жалба, решението на СГС е оспорено от процесуален представител на В. Л. П. с доводи за неговата неправилност. Счита, че ПРБ е бездействала по негови сигнали, не е изпълнявала задълженията си по НПК по разследване на престъпления от общ характер и с бездействието си, му е причинила болки и страдания, които следвало да бъдат обезщетени със сумата от 100 000 лв. ведно с мораторната лихва за забава, считано от 27.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. В такъв смисъл отправя и искането си до САС в жалбата.

Прокуратурата на Р България е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който тя се намира за неоснователна, като освен потвърждаване на първоинстанционното 1 решение, се иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за втората инстанция.

Пред САС не са искани и не са събирани нови доказателства.

По делото се установиха следните факти и обстоятелства:

Производството е образувано по предявен от В. Л. П. срещу Прокуратурата на Република България иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника за сумата от 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на бездействие на прокуратурата по пр.пр. № 50550/2015 г. по описа на СРП в периода от 01.01.2018 г. до 26.02.2019 г., с което бездействие съществено е нарушила чл.8 ЕКЗПЧОС, гарантиращ правото на ищеца на личен и семеен живот, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

Релевират се съображения, че ищецът е живял с лицето Л. М. С. (с предишно фамилно име - Р.) на семейни начала в периода от 1999 г. до края на 2010 г. След тяхната раздяла, с протоколно определение от 13.03.2012 г., постановено по гр.д. № 13512/2011 г. по описа на СРС, 86 състав е одобрено постигнатото помежду им споразумение за упражняване на родителските права по отношение на детето им А. П., с което упражняването на родителските права се предоставя на майката Л. Р., при която детето да живее, с право на бащата В. П. да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспИ.е; 10 дни през лятото и 10 дни през зимата, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време след уговорка между родителите. Личните контакти на ищеца с дъщеря му се осъществявали безпроблемно до м. юли 2013 г., когато Л. С. започнала системно да не изпълнява определения от съда режим на лични отношения.

По молба на ищеца, с решение на СРС, 80-ти състав, по гр.д. № 18205/2013 г., и на основание чл. 59, ал. 9 СК вр. с. чл. 127, ал. 1 СК е изменен режимът на лични контакти, като е конкретизирано мястото за вземане на детето от бащата. Въпреки това, майката е продължила да ограничава ищеца в контактите му с детето.

С влязло в сила решение по гр.д. № 26061/2015 г. по описа на СРС, 89-ти състав, родителските права по отношение на детето са предоставени на ищеца, като е определен режим на лични отношения на детето с майката. Майката е следвало да предаде детето още след постановяване на решение от 25.10.2018 г. по в.гр.д. № 15932/2017 г. на СГС, I брачен състав. Предварителното изпълнение на това решение е било спряно с определение от 14.01.2019 г. по ч.гр.д. № 73/2019 г. на ВКС. Решението за предоставяне на родителските права на ищеца е влязло в сила на 10.06.2019 г., като е било изпълнено едва през м. ноември 2019 г. Поддържа се, че ищецът многократно е сезирал органите по разследването в 06 РУ-СДВР, като по негови сигнали са били образувани множество преписки, докладвани по надлежния ред на СРП. Всички преписки били обединени под пр.пр. № 50550/2015 г. по описа на СРП, като прокуратурата е имала задължение да проведе разследване и при установяване достоверността на твърденията на ищеца да повдигне 2 обвинения срещу Л. С.. За периода от 2014 г., когато е образувана първата преписка под №55712/2014 г. до 06.11.2019 г., когато делото е било прекратено, прокуратурата била бездействала. Сочи се на неизпълнение на задълженията по чл. 46, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 НПК да повдигне и поддържа обвинение за престъпление и да ръководи и осъществява надзор над разследването, както и да извършва разследването и отделни действия по него. Със своето бездействие прокуратурата съществено е нарушила правото на ЕС, като не е изпълнила законоустановените си правомощия, гарантиращи правото на ищеца на личен и семеен живот. За посочените бездействия на държавните институции, вкл. и на прокуратурата в периода 2013 – 2017 г., Република България е била осъдена от ЕСПЧ с решение от 01.02.2022 г. по дело „П.и срещу България“, жалба №72059/2016 г. Навеждат се доводи, че бездействието на прокуратурата е причинило на ищеца значителни неимуществени вреди.

Загубил вяра в правоохранителните органи и най-вече по отношение на Прокуратурата.

Това е дало възможност на майката Л. М. С. да внушава на дъщерята на ищеца да не се вижда с баща си, усилвайки конфликта на лоялност. Навеждат се доводи, че в случай, че ПРБ бе изпълнила функции си, възможността на майката да не изпълнява съдебните решения във връзка с родителските права и режима на лични контакти е щяла да бъде силно ограничена.

Ответната страна е оспорила изцяло иска с писмен отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК, като е поискала отхвърлянето му.

Събраните доказателства от първостепенния съд са писмени и гласни.

Представените писмени доказателства сочат, че действително А. В. П. е родена на ******** г., а нейни родители са В. Л. П. и Л. М. Р., като със съдебни актове на различни съдилища, родителските права са предоставени на майката Л. и е определен режим на лични отношения на бащата с детето, който режим е бил изменян впоследствие. Представени са и множество нотариални покани, с които ищецът е приканвал Л. М. Р. да предаде детето за изпълнение на определения от съда режим на лични отношения.

Налице са и доказателства, че ищецът е образувал дела при различн частни съдебни изпълнители в гр. София, по които са направени множество опити за предаване на детето, но без резултат, като е констатирано несъдействие на майката.

Представени са множество доклади за резултати от извършени социални услуги, в които е констатирано отчуждаващо въздействие на Л. М. Р. върху детето.

Доколкото исковата претенция е към ПРБ, от най-голямо значение за процеса се явяват следните документи:

По делото е представена справка /л. 200/ за образувани по сигнали на В. П. наказателни производства срещу Л. Р.. Видно от същата срещу нея са образувани наказателни производства за извършване на престъпления по чл. 182, ал. 2 НК неизпълнение на съдебно решение относно родителски права, които са стигнали до съдебна фаза: досъдебно производство по пр.пр. № 42952/2013 г. по описа на СРП, по което е внесен 3 обвинителен акт и е образувано нохд № 6447/2017 г. по описа на СРС, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда; досъдебно производство по пр. пр. № 50701/2014 г. по описа на СРП, по което е внесен обвинителен акт и е образувано нохд № 10580/2016 г. по описа на СРС, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда; досъдебно производство по пр. пр. № 12466/2015 г. по описа на СРП, по което е внесен обвинителен акт и е образувано нохд № 15822/2017 г. по описа на СРС, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда.

Постановени са и откази за образуване на наказателни производства по сигнали на ищеца за извършени престъпления по чл. 182, ал. 2 НК – пр.пр. №№ 17171/2015г., 24222/2016 г. по описа на СРС. Други наказателни производства във връзка с такива престъпления са били прекратени – пр. пр. № № 24917/2017 г., 26526/2017 г.

Образувано е досъдебно производство по пр. пр. №50550/2015 г. по описа на СРП , към която са присъединени други досъдебни производства за извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2 НК – пр.пр. №№ 55712/2014 г., 50548/2015 г., 50552/2015 г., 50554/2015 г., 50556/2015 г., 7922/2016 г., 13468/2016 г. всички по описа на СРП. На 24.10.2016 г. ищецът В. П. е разпитан като свидетел по делото /л. 436 от пр.пр. 50550/2015 г./. На 22.11.2017 г. като свидетел е разпитана и Л. Р..

На 13.12.2018г. тя отново е разпитана в качеството си на свидетел. На 14.12.2018 г. е разпитана С. Ж. В. – социален работник при ДСП „Красно село“, София.

С постановление от 11.01.2019 г. /л. 439/ Л. М. Р. е привлечена като обвиняема за извършване на престъпление по чл. 182, ал. 2 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че на 02.01.2016 г., 16.01.2016 г. и 06.02.2016 г. е отказала да предостави възможност за упражняване на режим на контакт, като не е предала детето А. П. на нейния баща В. П. съгласно съдебно решение по гр.д. № 18205/2013 г. на СРС.

На 13.0.,2019 г. е извършен разпит на Л. М. Р. в качеството й на обвиняем.

Производството е прекратено на 05.11.2019 г. на основание чл. 245, ал. 4 НПК вр. 50 НПК вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК – поради това, че било установено, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

За процесния период 01.01.2018 г. – 26.02.2019 г. са образувани и редица други наказателни производства. Постановени са откази за образуване на наказателни производства на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление - 9434/2018 г., 14910/2019 г., 56557/2019 г. по описа на СРП.

Представен е незаверен препис от диспозитив на присъда от 05.10.2020 г. по НЧХД № 16139/2019 г. на СРС, с която лице с инициали Л.М.С., за което се твърди да е Л.

М. Р., е признато за виновно за това, че на 30.09.2019 г., около 16:00 часа, не е изпълнила съдебно решение № 6627 от 25.10.2018 г. по гр.д № 15932/2017 г. на СГС за упражняване на родителски права спрямо дете, посочени с инициали А.В.П., което се твърди да е А. В. П., като не е предала същото на бащата, с посочени инициали В.П., за който се твърди да е 4 ищеца В. Л. П. – престъпление чл. 182, ал. 2 НК.

Представен е незаверен препис от диспозитив на присъда от 20.04.2021 г. по НЧХД № 12671/2019 г. на СРС, с която лице с инициали Л.М.С., за което се твърди да е Л.

М. Р., е признато за виновна за това, че в периода от 23.11.2018 г. до 03.07.2019 г., не е изпълнила съдебно решение № 6627 от 25.10.2018 г. по гр.д № 15932/2017 г. на СГС за упражняване на родителски права спрямо дете, посочени с инициали А.В.П., което се твърди да е А. В. П., като не е предала същото на бащата, с посочени иницииали В.П., за който се твърди на да ищеца В. Л. П. – престъпление чл. 182, ал. 2 НК.

По делото е представен препис от Решение от 1.02.2022 г., жалба № 72059/2016 г. на Европейския съд по правата на човека, с което е прието, че е допуснато нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, изразяващо се в това, че компетентните органи на Република България не са предприели достатъчни мерки, които да гарантират упражняването на лични отношения на жалбоподателите. Споменато е и бездействието на Прокуратурата, която не е разгледала многобройните жалби, подадени от жалбоподателите в тяхната съвкупност и не е предприела адекватни и навременни действия.