Решение № 98 от 07.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002902180 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА.

Образувано е по искова молба, подадена от Т. А. Т., чрез процесуалния й представител – адв. Р. Д., с искане за прогласяване нищожността на решение от 09.02.2024г. по арб.дело №118/2028г. на Арбитражен съд при Асоциация Български арбитражен съд, и при условията на евентуалност – отмяната му на основание чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 2 и чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА.

Ищцата Т. Т. твърди, че с атакуваното арбитражно решение, за което узнала при връчването му на 22.02.2024г., е признато за установено спрямо нея, по иск, предявен от „Лено“ АД, че клаузата на чл. 2.4, буква „е“, т.i i от договор за бизнес кредит с клиентски номер № 8315/26.08.2022г. е валидна, и че тя е платила в полза на ответника сумата от 28 898,18 евро, с левова равностойност 56 519,92 лв., на годно правно основание. Ищцата твърди, че е сключила договора в качеството си на ЕТ „Арт студио – Т. Т.“, но и в лично качество като солидарен длъжник, като било отбелязано, че е за бизнес кредит с максимален размер от 40 000 евро за оборотни средства. Сочи, че е получила сумата от 71 349,03 лв., а съгласно удостоверение за размера на дълга към 24.03.2023г. задължението й по кредита възлизало на сумата от 75 120,12 евро, която е изплатила. Поддържа, че в дължимата по удостоверението сума са включени 28 898,18 евро, представляващи - други дължими такси. Твърди, че била подала искова молба и по нея образувано пред ОС – Пловдив гр.д. № 2587/2023г. с искане за прогласяване недействителността на клаузата на чл.

1

2.4, буква „е“, т.i i от договор за бизнес кредит с клиентски номер № 8315/26.08.2022г. и осъждане на ответника да върне описаните суми, но независимо от това и въпреки заявено от нея възражение пред арбитъра, било образувано абритражното дело и постановено по него атакуваното решение.

Излага, че е налице основанието по чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, като твърди, че арбитражното решение е по спор, който не подлежи на разрешаване от арбитраж. Поддържа, че тя има качеството потребител, тъй като е сключила договора като съдлъжник в лично качество, обезпечила го е с ипотека върху собствен имот, а се е регистрирала като едноличен търговец само за целите на договора, по искане на ответника, не е осъществявала търговска дейност, и по този начин се е целяло заобикаляне на законовите разпоредби за защита на потребителя при кредит. Наред с горното поддържа, че арбитражната клауза е недействителна, защото липсва конкретизация относно арбитражния съд, имало няколко изброени, налице е противоречие, и това водело до неразбираемост на волята на страните, а воля за конкретен арбитраж не била обективирана ясно и недвусмислено. С оглед горното твърди, че липсва валидно арбитражно споразумение, което обуславя липса на компетентност на сезирания арбитражен съд. Сочи, че това води и до несъобразяване при образуването на арбитражния съд и арбитражната процедура със споразумението между страните. С оглед изложените съображения претендира прогласяване на решението за нищожно и при условията на евентуалност - отмяната му. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание поддържа исковите си претенции чрез процесуалния си представител – адв. Д., като претендира уважаването им и присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът „ЛЕНО“ АД оспорва иска като неоснователен по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 27.12.2024г. чрез процесуалния си представител – адв. С. Велева - Моллова. Изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 ГПК, ограничаващи валидността на арбитражното споразумение, тъй като ищцата при сключване на договора е действала в качеството си на едноличен търговец и няма качество на потребител. Твърди, че сключеният между страните договор представлява двустранна търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, както с оглед на наименованието си / договор за бизнес кредит/, така и с оглед на цялостното съдържание, и че заемната сума е отпусната за оборотни средства за търговска цел на заемополучателя, а ищцата е кандидатствала за кредит именно в качеството си на ЕТ, видно от представеното по делото „Искане“.

Излага подробни съображения в подкрепа на защитната си теза, като посочва каква е основната търговска дейност на ЕТ, вписана в ТР – ръчна изработка на картини и сувенири. Сочи, че ищцата съгласно констативен протокол от 07.03.2024г., съставен от помощник – нотариус при нотариус Цветомира Баровска, въз основа на проверка на сайта на галерия Annika, изработвала и продавала собствени творчески картини онлайн, т.е. според него развива търговска дейност. Претендира отхвърляне на исковете по подробно изложените мотиви. В проведеното открито съдебно заседание поддържа оспорването на исковите претенции чрез процесуалния си представител адв.

2

Кочева, както и по доводите, изтъкнати в писмената защита от 26.03.2025г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и събраните по делото доказателства, приема следното:

Арбитражното производство е започнало по искова молба от 19.09.2023г., подадена от „Лено“ АД до Арбитражния съд при Асоциация Български арбитражен съд, с искане да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 2.4, буква „е“, т.i i от договор за бизнес кредит с клиентски номер № 8315/26.08.2022г. е валидна, и че Т. А. Т. е платила в полза на ответника сумата от 28 898,18 евро, с левова равностойност 56 519,92 лв., на годно правно основание.

Пред арбитражния съд е подаден отговор от Т. Т., в който тя е оспорила допустимостта и основателността на исковата молба, заявила е доводи за нищожност на клаузата, а в проведеното заседание пред АС, след представяне на доказателства за предмета на гр.д. № 2587/2023г. на ОС - Пловдив, е поискала прекратяване и/или спиране на абритражното дело. Арбитражният съд е провел заседание на 25.01.2024г. в посочения състав – арбитър Гергана Василева, на което са присъствали процесуални представители на страните, като отказал прекратяване, респ. спиране на производството.

С постановеното решение на АС от 09.02.2024г. е прието, че спорът е арбитрируем, като е посочено, че с оглед целта на договора и съдържанието му, ищцата не е действала в качеството на потребител. Съдът е приел, че искът е допустим и е налице правен интерес от предявяването му поради правната възможност с оглед твърденията на Т. Т., че клаузата е недействителна, да поиска връщане на платената от нея сума като недължимо платена.

Арбитражният съд е приел, че клаузата е валидна, като размерът на дължимата такса бил ясно определяем. Счел е, че уговорената клауза за такса за предсрочно погасяване в размер от 19,5 % не е недействителна, тъй като периодът за погасяване на кредита е 180 месеца, т.е. заемодателят щял да получи лихви за 15 години, при договорена годишна лихва от 20%, то същата възлизала на значителна сума, и уговорената такса била „напълно адекватна, честна и отговаряща на обичайната търговска практика“. С така изложените мотиви е уважил изцяло исковете. Видно от приложеното по арбитражното дело съобщение, решението е връчено на ответницата на 22.02.2024г.

По делото се установява, че на 26.08.2022г. е сключен представения договор с клиентски № 8315, между ЕТ „Арт студио – Т. Т.“ като кредитополучател, Т. А. Т. като солидарен и ипотекарен длъжник, и „Лено“ АД, по силата на който е уговорено предоставяне на лихвоносен обезпечен кредит с максимален размер на главницата до 40 000 евро за оборотни средства. В раздел 2.1 „б“ е уговорено на какви етапи ще се усвоява кредита, като сумата от 1922,71 евро се удържа при подписване на договора като такса за юридическо и административно обслужване. Уговорено е удържане на суми за оценка на имуществото на кредитополучателя и за заплащане на описаните задължения за данък недвижим имот и такса битови отпадъци съгласно справки за задължения към Община Пловдив. Остатъкът според посоченото 3 се превежда по описаната сметка до три дни от представяне на документи за учредяване на обезпеченията. В чл. 2.3 от договора са уговорени лихви – фиксирана от 20% и неустойки. В спорната клауза на чл. 2.4, буква „е“, т.ii от договора е предвидено, че при предсрочно погасяване на кредита, освен всички дължими суми за главница, лихви и неустойки, кредитополучателят ще заплати и такса за предсрочно погасяване в определения размер от всички вноски, които кредитополучателят би дължал съгласно погасителния план, като същата е 19,5% - при предсрочно погасяване през първата година от сключване на договора за кредит; 14,5% - през втората, 9,5% - през третата, 4,5 % - през четвъртата и 0% - при предсрочно погасяване след четвъртата година от сключване на договора за кредит. В чл. 6.8 с от договора е посочено, че страните се споразумяват, че спорове между тях може да се разрешават чрез арбитраж, като компетентни са: Арбитражният съд при Асоциация Български арбитражен съд, Арбитражен съд при стопанска асоциация Пловдив и Арбитражен съд Пловдив.

Не се спори и се установява от представеното платежно нареждане за превод, че от „Лено“ АД е преведена по посочената сметка на ищцата Т. А. Т. сумата от 71 349,03 лв. по процесния договор, а с нареждане за превод от 21.03.2023г. от „Пощенска банка“, ищцата е заплатила на „Лено“ АД сумата от 75 120,12 евро, която е цялата дължима по удостоверението от 27.02.2023г. за размера на задълженията по кредита, включващи главница - 40 000 евро, редовна лихва - 4693,98 евро, заличаване на ипотека – 650 евро и две такси – съответно 28 898,18 евро –по т. 2.4, /в/ii и 927,96 евро по т.4.4 /в/i.

С отговора ответникът е представил искането за отпускане на кредита, в който ищцата е посочила, че е самоосигуряващо се лице, с образование по козметика и дерматология, и че кредитът е за търговска дейност – изработка на картини и сувенири. Посочила е, и че има активни кредити – един в банка и един във финансова институция.

Установява се от приложените преписи, че по искова молба с вх.

№29495/29.09.2023г. от ищцата е заведено дело за установяване недействителността на договора, респ. на клаузата на т. 2.4, /е/ ii от договора за заем и осъждане на ответника да върне надплатени суми. По същото е образувано гр.д. №2587/2023г. на ОС – Пловдив, което е прекратено с определение №1360/22.05.2024г. поради уважен отвод за местна неподсъдност, и изпратено на Софийски градски съд, пред който е образувано гр.д.№ 7871/2024г. на СГС, 1 - 10 състав, спряно с определение №16385/18.10.2024г. на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК.

Прието е за безспорно между страните и се установява от справките по публичния Търговски регистър, представени по делото, че ищцата е вписана като едноличен търговец ЕТ „Арт студио – Т. Т.“ с вписване № 20220816093345, т.е. на 16.08.2022г. и заличена с вписване 20230828105850 – на 28.08.2023г. Вписаният предмет на дейност е бил – ръчна изработка на картини и сувенири от стъкло, керамика, порцелан; изработване на картини – стъклопис, витражи, пана, реставрация, аерография, търговия в страната и чужбина, организиране на арт панаири, изложби и биеналета на изкуството, както и на всяка друга дейност, незабранена със закон. От ответника са 4 представени самите заявления за вписване и заличаване на едноличния търговец, като в нито едно от тях не е отразена причина за искането.

От показанията на свидетелката на ищцовата страна - Нели Калева, се установява, че през август 2022г. ищцата имала нужда от парични средства, тъй като майка й била оперирана от злокачествено заболяване и тя била останала без работа, за да я гледа. Свидетелката присъствала на разговор по телефона на Т. с жена от фирма „Лено“ АД за отпускане на кредит, проведен на включен високоговорител, като сочи, че й казали, че понеже няма достатъчно доходи, за да получи кредит, трябва да си отвори едноличен търговец и да ипотекира имот. Свидетелката е придружила Т. до офиса на фирмата за сключване на договора, но не е присъствала поради недопускането й от охраната. Поддържа, че знае, че регистрираният едноличен търговец не е извършвал никаква дейност, а причината за регистрацията било изискването на фирма „Лено“ АД във връзка с кредита. Сочи, че майката на ищцата починала през март 2023г. и през август ищцата Т. заличила едноличния търговец от Търговския регистър. Свидетелката излага, че за да погаси кредита, Т. продала собственото си жилище. Свидетелката сочи, че по професия Т. е козметик, а рисува като хоби.