Определение № 4601 от 15.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4601 гр. Варна, 15.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100500924 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. 24918 /30.07.2026г. от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, съдържаща искане за изменение в частта за разноските на Решение No 723 / 07.07.2026г., постановено по в.гр.д. № 924 по описа за 2026г. на Варненски окръжен съд, като бъде присъдено претендираното от страната адвокатско възнаграждение в неговия пълен размер от 600 евро или допълнително да бъде осъдена страната да заплати 355 евро.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК насрещната страна К. Н. К., ЕГН **********, с адрес: с. Страшимирово, ул. „Цар Симеон“ 8, е изразил становище за неоснователност на молбата.

Въззивната инстанция приема, че молбата е депозирана в предвидения преклузивен срок. Същата е и процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В процесния случай, исковата претенция е изцяло отхвърлена, като в този случай сторените от ответника разноски следва да се възложат в тежест на ищеца.

Ответникът– въззиваема страна, действаща чрез адв. И. Н. е отправила своевременно искането си за присъждане на разноски, като адв. Н. е представила договор за правна защита и съдействие, установяващ 1 заплащането на сумата от 600 евро с ДДС – разноски за въззивната инстанция.

При определяне на разноските, които се дължат на страните, съдът е уважил направеното адв. Й. А. възражение за прекомерност като е намалил претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

С настоящата молба ищецът възразява, че не са налице основанията за неговото намаляване.

Основанието по чл.78, ал.5 ГПК е изяснено в мотивите на т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в които е указано, че то се свежда до преценка съотношението на цената на адвокатската защита с фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки случай – например наличие на задължителна практика, разрешаваща основни спорни въпроси предопределя по- ниска степен на сложност. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът следва да намали договорения адвокатски хонорар или да определи такъв съобразно констатираното от него, под размерите по наредбата по чл. 36 от ЗАдв. Във всички случаи, обаче, съдът се съобразява и с нормата на чл.36, ал.2 ЗАдв. и изискването за справедлив и обоснован размер на присъжданите разноски за адв.хонорар. Единствено като помощен критерий, относим към пазарните нива на адв.услуги, съдът преценява материалния интерес по спора.

Постоянната е практиката на касационния съд, че за да прецени фактическата и правна сложност на делото, следва да се съобразят извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Предвид задължителното за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК , решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС, размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ/НВАР/ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения както и при преценката по чл.78, ал.5 ГПК, без да са обвързващи за съда.

С измененията на чл. 78 ал.5 от ГПК / ДВ, бр. 17 от 13.02.2026г./, при преценката за прекомерност съдът прилага съответно и критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Въведените с чл. 36 ал.3 от Закона за адвокатурата критерии, които следва да се съобразят са отново фактическата и правна 2 сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Ограничение е въведено и с последното изречение на чл. 78 ал.5 от ГПК, а именно, че съдът не може да присъди понисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

В писменото си становище адв. А. е мотивирал направеното от него възражение за прекомерност, като заявява, че не са спазени критериите за адекватност с оглед на фактическата и правна сложност.

В случая, съдът отчита, че защитата на ответника – въззиваема страна се изразява в подаване на отговор на въззивна жалба и депозиране на писмено становище преди датата на насроченото осз, като реално физическо явяване в осз не е осъществено от процесуалния представител на застрахователя. Касае се за спор, който не се отличава с особена сложност с оглед спецификата на производството, както и не са събирани доказателства пред въззивната инстанция. Депозираният отговор на въззивна жалба, както и представената в осз писмена защита преповтарят изложеното от първоинстанционния съд в решението.

Следва да се съобрази и че процесуалният представител на застрахователя също прави възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от адв. А., което е в по-нисък размер от този, който самият адв.

Г. претендира.

С оглед гореизложеното настоящият състав е определил възнаграждение като е съобразил разпоредбата на чл. 78 ал.5, изр. последно от ГПК, според която съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна, поради което и на въззиваемата страна следва да се присъдят 245 евро /сумата, заплатена на адв. А./.

С оглед на гореизложеното, не са налице основания, които да доведат до ревизиране на постановеното решение в частта за разноските, поради което и молбата по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. 24918 /30.07.2026г. от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, съдържаща искане за изменение в частта за разноските на Решение No 723 / 07.07.2026г., постановено по в.гр.д. № 924 по описа за 2026г. на Варненски окръжен съд, като бъде присъдено претендираното от страната адвокатско възнаграждение в неговия пълен размер от 600 евро или допълнително да бъде осъдена страната да заплати 355 3 евро, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4