Определение № 775 от 29.03.2023, Районен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 775 гр. Добрич, 29.03.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20223230103728 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на П. Г. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** с която в условията на обективно съединяване срещу Н. И. Н. ЕГН **********, ***, са предявени искове за заплащане на сумата от 4500лева, представляваща незаплатената наемна цена съгласно два договора за наем , сключени за срок от 1 стопанска година, т.е. за стопанската 2020/2021 г. на следните земеделски имоти в землището на ***, имоти с идентификатори: ***

С молба вх.№ 5635/27.03.2023г. ищецът прави оттегляне от предявените искове. В молбата се сочи, че поради изплащане на сумата след завеждане на делото, техния правния интерес от водене на делото е отпаднал и молят производството да бъде прекратено изцяло, като им бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като взе предвид депозираната от ищцовата страна молба, както и че не е проведено първо съдебно заседание, като не е необходимо съгласието на ответника, то намира, че производството следва да бъде прекратено поради десезиране на настоящия съд.

Направено е изрично искане за присъждане на направените разноски от страна на ищеца в настоящото производство, което съдът намира за частично основателно. Налице е трайно установена съдебна практика, според която задължението на ответника за разноски в хипотезата на прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от исковете е в пряка зависимост от това, дали същият е станал причина за завеждане на делото и оттеглянето/отказа от иска е в резултат на погасяване на задълженията, сторено след депозиране на исковата молба. В Определение № 626 от 20.08.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№ 275/2010г., IV г.о. се приема, че в случай на оттегляне/отказ от иска, което е предприето, поради новонастъпили след предявяването на исковата претенция, поради независещи от ищеца обстоятелства, а поради извънпроцесуалното поведение на ответника (с които се погасява заявеното за защита спорно право), то отговорен за разноските е ответника. Този извод се налага по аргумент изведен от нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед на това, че с извънпроцесуалното си поведение ответника е дал повод за завеждане на делото. Поради 1 това и с погасяване на задължението му, отпада и необходимостта за съдебна намеса. Преценката в този случай се основава само на предприетото от ответника действие, иницииращо отпадане на задължението, а не представлява изследване на отношенията между страните по съществото на спора. В същия смисъл са и Определение № 388 от 30.06.2013г. на ВКС по ч.т.д. № 2192/2013г. II т.о., Определение № 116 от 28.12.2012г. на ВКС по ч.т.д. № 560/2012г. II т.о., Определение № 767 от 05.09.2012г. на ВКС по ч.т.д. № 2581/2012г. II т.о., Определение № 571 от 14.07.2010г. по ч.т.д. № 558/2010г. на II т.о. и Определение № 98 от 20.02.2009г. по ч.т.д. № 91/2009г. на IV г.о.

В случая плащането на исковата сума е станало на 12.01.2023г., а подаване на исковата молба е извършено на 22.12.2022г.

В настоящия случай ответникът следва да заплати на ищеца внесената сума за държавна такса от 180лв. Относно адвокатското възнаграждение- с молба вх№ 3791/28.02.2023г. ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представеният договор за правна помощ удостоверява внесено адвокатско възнаграждение в общ размер на 750лв. Предявени са два обективно съединени иска за вземания по два отделни договора, макар и непрецизно посочени като общо вземане в исковата молба. Изчислено поотделно върху цената на иска по всеки договор съгласно чл.7 ал.2 от Наредба за минамлните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение надхвърля 500лв. за всеки иск. Тоест, договореното възнаграждение е под установения в наредбата минимален размер за адвокатски услуги. Възражението за прекомерност е неоснователно, поради което ответната страна следва да понесе и разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение в размер на 750лв.

Поради това и съдът на основание чл.232 от ГПК и чл.78, ал.1 от ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по гр.д№ 3728/2022г. по описа на РС Добрич.

ОСЪЖДА Н. И. Н. ЕГН **********, ***, да заплати на П. Г. В. с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** сторените разноски за държавна такса в размер на 180лв държавна такса и 750лв. адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред ОС Добрич.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________

2