Решение № 14240 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14240 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. И. при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И. Гражданско дело №

20251110135503 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил срещу Д. К. М., К. С. М., С. Д. К., и Р. Д. М., конституирани на основание чл. 227 от ГПК в качеството им на наследници по закона на починали в хода на процеса Д. К. М., П. Р. М., А. И. А. и Й. И. А., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата в общ размер на 768,06 лева за главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ...., с аб. № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 142,49 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2023 г. до 30.05.2025 г., 63,76 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и 15,47 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.07.2022 г. до 30.05.2025 г., уточнена по суми и квоти в молбата № 259959 от 30.07.2025 г., както следва по 1/5 от дълга от Д. К. М., К. С. М., С. Д.

К., и Р. Д. М., конституирани на основание чл. 227 от ГПК в качеството им на наследници по закона на починали в хода на процеса Д. К. М., П. Р. М., А. И. А. и Й. И. А. или по 153,62 лева за главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ...., с аб. № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 1

17.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 28,49 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2023 г. до 30.05.2025 г., 12,75 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и 3,09 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.07.2022 г. до 30.05.2025 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, защото ответниците имат качеството на потребител на ТЕ. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като изпада в забава след публикуван на сметките на интернет страницата на продавача и изтичане на срока за плащане. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава.

Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответниците чрез адв. Н. К. с пълномощно към отговора на исковата молба, в който оспорват предявените искове, като възразяват за размера на количеството доставена топлинна енергия и нейната цена. Възразяват за начина на измерване на доставената ТЕ и годността на СТИ.

Възразява, че сумата за стойността на услугата „дялово разпределение“ не се дължи на ищеца. Възразяват за изтекла погасителна давност. Правят искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендират разноски. Представят списък п чл. 80 ГПК.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД, ЕИК 020307302, не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска, е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

2

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга или друго обстоятелство, което изключва неговата отговорност.

С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже основанията за спиране и прекъсване на давността.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, че имотът е бил собствен на наследодателя на ответниците П. М. С., като ответниците изрично са заявили на стр. 65 от делото, че са приели наследството.

С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от страна на ответника, че има качеството на потребител на топлинна енергия, както и че ищецът е доставил до имота и е отчел законосъобразно соченото количество топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От представените и приети по делото писмени доказателства – нотариален акт за собственост на жилище построено на държавно място в ЖСК „Фармахим“ София, чието легитимиращо действие не е оборено в процеса, се установява, че П. М. С., починал на 3

09.04.2025 г., чиито наследници по закон са ответниците, е бил собственик на недвижим имот апартамент № 42, находящ се в ***, който имот е топлоснабден, както се установява от приетите по делото писмени доказателства – договор с дружество извършващо услугата дялово разпределение, протокол от ОС на ЕС и списък на присъствалите лица към него, където в позиция 12 с абонатен номер ***, фигурира и сочения имот. По делото не се установява в рамките на периода, за който се търси заплащане на топлинна енергия, имотът да е отчужден или трето лице да е придобило собствеността върху него, поради което ответниците, в качеството си на титуляри на право на собственост върху топлоснабден имот, има качеството и на потребител на топлинна енергия за исковия период, на основание чл.

153, ал. 1 от ЗЕ.

Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, се установява, че в топлоснабдения имот за периода има 3 броя радиатори и 1 водомер за топла вода, като ТЕ отдадена от тях е изчислена осигурен достъп – реален отчет срещу подпис на абоната. БГВ за имота е изчислена върху отчета на водомера. В имота е начислена и ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Според заключението на вещото лице общият размер на задължението за БГВ и топлинна енергия в т.ч, отдадена сградна инсталация за целия имот е в размер на 763,85 лева след изравняването. В СТЕ, допусната и във връзка с оспорването на годността на измервателните уреди в абонатната станция, е посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се извършва от общ топломер търговски тип от 2021 г., а съгласно заповед А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН периодичността на проверките е две години. Уредът е преминал периодична проверка през 2021 г. след което през 2024 г., като не е преминал проверка през 2023 г., но съответства на одобрения тип съгласно свидетелство от 2024 г., издадено от лицензирана лаборатория. Ето защо съдът дава вяра на вещото лице, че след като към 2023 г. топломерът е отговарял на изискванията на ДАМНТ и „Съответства“, последният е „годно средство за търговско измерване“ и е отчитал вярно през целия процесен период, поради което вземане за заплащане на топлинна енергия е възникнало в претендирания от ищеца размер и за посочения период. Ето защо предявеният иск за главница в размер на 763,85 лева (или по 152,77 лева за 1/5) за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. следва да се уважи, а за разликата над 763,85 лева до пълния предявен размер от 768,06 лева е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед изложеното съдът дължи произнасяне по възражението за изтекла 4 погасителна давност.

Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност.