Решение № 152 от 11.05.2021, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………/11.05.2021 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

При участието на секретаря ИРЕНА

ДИМИТРОВА и прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 437/2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл.203, ал.1 от АПК, във вр. чл.204, ал. 4 от АПК и чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на В.И. Д.–

Д., ЕГН **********, с адрес : Република И.К.Д.и с.

Владимирово, област Добрич, с която срещу община Добрич са предявени при условията на кумулативно обективно съединяване два иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (уточнени в съдебно заседание на 30.11.2020 г.) за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 24 000 лева и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева за периода от 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г., претърпени в резултат от незаконосъобразното бездействие на общинската администрация да изпълни задължението си да предаде на ищцата отстъпения й в обезщетение апартамент за отчужден недвижим имот по ЗТСУ (отм.), ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковете до окончателното им изплащане, както и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 24 000 лева за периода 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г. в размер на 12 189, 53 лева.

В исковата си молба ищцата твърди, че през

1985 г. собственият на родителите й недвижим имот, включващ дворно място и самостоятелно жилище, е отчужден срещу отстъпване на тристайно жилище в ж.к.

„9-ти септември“, което с допълнителна заповед на председателя на ИК на ОбНС – Добрич от 1991 г. е конкретизирано по вид и стойност.

Отчужденият от родителите й имот е предназначен за изграждане на ж.к. „9-ти септември“, поради което е завладян незабавно. С последваща заповед на кмета на община Добрич от 03.11.2009 г. тя е определена за правоимащо лице и е обезщетена с тристаен апартамент в жилищен блок „Добрич“, който и до настоящия момент не е доизграден и не й е реално предаден. Ищцата сочи, че когато семейният им имот е отчужден, тя е била на 24 – годишна възраст, а понастоящем е на 59 години. През това време създала собствено семейство и потомство, което на свой ред има жилищни и имуществени нужди. Макар да се омъжила и заживяла със съпруга си в Исландия, без да дочака да получи определеното й обезщетение, синът й Йон Софониассон живее в България, а тя периодично се връщала в родния си край. Тъй като при посещенията си в България нямала къде да отсяда, по нейна молба със заповед на кмета на общината и на основание сключен договор за наем с общинското дружество „Жилфонд – инвест“ ЕООД била настанена в едностайно общинско жилище. Счита, че продължителното бездействие на общината й е причинило имуществени вреди в резултат от невъзможността да се ползва от собствеността си, определени на базата на средно месечния пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид и функционална характеристика, както и неимуществени вреди, изразяващи се в преживени тревоги, притеснение, унижение и отрицателни емоции от незачитащото и игнориращо отношение на общинската администрация спрямо нея и нейните нужди. Твърди, че с неизпълнението на задължението си да я обезщети съгласно чл.98 и сл. от ЗТСУ (отм.) ответникът е нарушил правото й, гарантирано от чл.17, ал.5 от КРБ и чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, като се позовава на практиката на ЕСПЧ, според която необичайно дългото закъснение при предоставяне на имотното обезщетение води до увеличаване на финансови загуби за лицето, чиято собственост е отчуждена, поставяйки го в положение на несигурност, като нарушава справедливия баланс, изискуем съгласно чл.1 от Протокол № 1. Излага обстоятелства, че в защита на накърненото си право е отправяла множество писмени и устни сигнали до медии, институции и искания до кмета на общината и до общинския съвет, целящи ефективно довършване на отчуждителната процедура спрямо нея. Участвала е в колективни петиции и искания за предприемане на мерки, включително и за гласуване на кредит за продължаване и довършване на строителството на жилищен блок “Добрич” и намиращия се в него процесен апартамент, но досега никое от обсъжданията по подадените от нея и другите потърпевши собственици заявления не е завършило с позитивно за тях решение, поради което и до настоящия момент не може да се ползва от законно придобитото си притежание за задоволяване на собствените си жилищните и имуществени потребности. Сочи, че с надхвърлянето на всякакви разумни граници относно срока на дължимото изпълнение на задължението за предоставяне на определеното й имотно обезщетение ответната община е погазила по недопустим, неморален и нехуманен начин правото й на собственост и достойнството й, поради което иска тя да бъде осъдена да й заплати обезщетение за нанесените й имуществени и неимуществени вреди, ведно с лихвите за забава. Претендира присъждане на сторените разноски по делото, като прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът – община – Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете по основание и размер и иска те да бъдат отхвърлени. Прави възражение за погасяване по давност на част от главния иск за обезщетение за имуществени вреди, без да излага конкретни съображения за това. Прави възражение за изтекла погасителна давност и по отношение на акцесорния иск за лихва за забава за периода, който надвишава три години от датата на подаване на исковата молба, като се позовава на разпоредбата на чл.111, б. “в” от ЗЗД. Твърди, че ищцата се легитимира като правоимащо лице по отношение на имота, предмет на исковата молба, едва със заповедта на кмета на общината от 03.11.2009 г., поради което от този момент насетне следва да се преценява дали общината е бездействала. Не оспорва, че ищцата не е получила полагащото й се имотно обезщетение, но твърди, че за времето след 03.11.2009 г. общината изпълнява чрез активни действия своето задължение да изгради и предаде процесния имот, поради което не е налице неправомерно бездействие от нейна страна, което да е основание за ангажиране на отговорността й по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Счита, че не е доказано кога е следвало да бъде довършен жилищният блок, в който е предвиден съответният апартамент, за да може да се прецени, има ли или няма забава спрямо този момент. Твърди, че ищцата не е претърпяла имуществени вреди, тъй като според признанията й живее постоянно извън РБългария, а и общината й е осигурила общинско жилище, в което да отсяда по време на посещенията си в страната.

Оспорва като неотносими и недоказани твърденията на ищцата, че синът й живее в България, тъй като той не се намира в релевантни за делото правоотношения с ответника. Възразява, че ищцата не е понесла имуществени вреди и от пропуснати ползи, тъй като не е доказано, че е смятала да извлича някаква полза (стопанска изгода) от имота чрез отдаване под наем или продажба. Счита, че ако искът за обезщетение за имуществени вреди бъде уважен, следва да се вземе предвид комплексната съдебно – оценъчна и икономическа експертиза, защото тя е най-пълна и отговаря в най-максимална степен на всички зададени от съда въпроси. Твърди, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е недоказан по основание и размер, тъй като разпитаните по делото свидетелки са в близки лични отношения с ищцата, а втората от тях е дала уклончиви и леко противоречиви отговори по много от въпросите, поради което показанията им не следва да бъдат кредитирани като обективни. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Представителят на

Добричка окръжна прокуратура дава заключение, че исковете за имуществени вреди и изтекли лихви за забава са доказани по основание, като размерът им следва да бъде определен съобразно заключението на вещите лица по втората експертиза, а искът за неимуществени вреди е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :

От представените по делото заверени копия на лична карта и два броя удостоверения за раждане (л.403 - 405) се установява, че ищцата е с произход от майка Сийка Андреева Антонова и баща Иван Добрев Ганчев.

Със заповед № 1041/04.10.1985 г. на председателя на ИК на ОбНС – Толбухин, издадена на основание чл.95 и чл.98 от ЗТСУ (отм.), собственият на родителите на ищцата недвижим имот, съставляващ самостоятелно жилище от 39, 50 кв.м. и дворно място от

131, 50 кв.м., находящ се в гр. Толбухин, ул.

“Г.Кроснев“ № 37а, е отчужден за обект: ж.к. “Девети септември” срещу отстъпване на тристайно жилище в предвидения за построяване жилищен комплекс. В тази насока е и приложеното по делото заверено копие на оценителен протокол № 21 от 26.06.1985 г. на комисията по чл.265 от ППЗТСУ (отм.).

С допълнителна заповед № 278/24.01.1991 г. на председателя на ИК на ОбНС –Толбухин, издадена на основание чл.100 от ЗТСУ (отм), е конкретизирано имотното обезщетение по вид и стойност.

С т.14 от заповед № 1347/03.11.2009 г. на кмета на община Добрич, издадена на основание §9, ал.1 от ПР на ЗУТ, във вр. чл.99, чл.100 и чл.102 от ЗТСУ (отм.), е видоизменена обезщетителна заповед № 278/1991 г., като ищцата е определена за правоимащо лице и е обезщетена с конкретен жилищен имот, съставляващ апартамент № 7, бл.

“Б” на пети етаж (трети жилищен) на жилищен блок “Добрич” по ул. “Иван Пенаков”, състоящ се от три стаи и кухня на площ от 90, 58 кв.м., ведно с изба № 7 на площ от 7, 13 кв.м. и припадащите се идеални части от правото на строеж върху общинска земя, с обща стойност от 24 274, 00 лева по НЦНИ от 1979 г. В заповедта е посочено, че допълнително към тази стойност за подобренията по чл.22 от НЦНИ от 1979 г., касаещи разлики във външна фасада, външна дограма и слаботокови инсталации, собственичката следва да заплати по действителни цени приблизителна стойност при завършване на блока – 2182, 00 лева.

Не се спори, а това се установява и от приложените от двете страни договори за строителство, акт обр. 10 от

20.10.2014 г. за спиране на строителството, документация от открита процедура за възлагане на обществена поръчка, справка за обезщетените собственици, издадена от “Жилфонд – инвест” ЕООД град Добрич, копие на информационна табела, протоколи от заседания на ОбС

– Добрич от 2016 г., 2018 г. и 2019 г., бюджетни прогнози за постъпленията от местни приходи и предложения за бюджет на община Добрич за периода от 2015 г. до 2021 г., че строителството на жилищен блок “Добрич” е започнало през 2010 г. въз основа на договор за строителство с изпълнител “Възход - Валентино” ООД. През 2014 г. е спряно поради приключване на срока на договора и липса на финансови средства. През 2019 г. е сключен нов договор за строителство с друг изпълнител “НСК София” ЕООД, като до настоящия момент отреденият за обезщетение имот не е завършен и не е предаден на ищцата. В тази насока са и представените по делото колективни петиции с рег. № 94-00-40 от 24.01.2019 г. и рег. № 94-00-65/12.02.2019 г. до кмета на община Добрич и ОбС – Добрич, от които е видно, че към 2019 г. жилищният блок все още не е бил изграден.

От приложените към исковата молба заявления и молби от В.И.

Д.– Д., както и отговори на кмета на община Добрич съответно от 2010 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. (л.16-21 и л.26-27) се установява, че през годините ищцата е отправяла многократни искания и запитвания относно строителството на жилищен блок „Добрич“ и получаването на полагащото й се имотно обезщетение, в резултат на което е получавала писма, че общината работи в посока осигуряване на финансов ресурс за доизграждането на блока. В две от тези заявления Д.е отправяла въпроси какво ще бъде обезщетението й за дългото и мъчително чакане, мизерията, в която живеят с болния й баща, несигурността и заблуждаващата информация от общината и кой носи отговорност за тази несправедливост и безотговорност.