Определение № 842 от 26.03.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 842 гр. Бургас, 26.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500398 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.121 ГПК и е образувано по частна жалба на „МИНОЛБИ“ ЕООД с ЕИК: 201995159 със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,ж.к.“ Славейков“,бл.22,вх.2,ап.8, представлявано от управителя Владимир Тренчев, против Определение № 539/19.01.2024г., постановено по гр.д.№ 5418/2023г. по описа на РС-Бургас, с което е районният съд е прекратил производството пред РС-Бургас и го е изпратил по подсъдност на Софийски Районен съд, в района на който е седалището на ответното дружество.

В частната жалба се твърди, че така постановеното определение е незаконосъобразно, тъй като БРС не съобразил чл. 226, ал. 1, т. 5 от Закона за електронните съобщения; обстоятелството, че, при сключването на договора с оператора по тогава действащите разпоредби на ЗЕС ищцовото дружество имало качеството на потребител, по см. на нар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като в тази връзка посочва съдебни актове на РСПловдив,РС-Варна и РС-Пазарджик.Частният жалбоподател изтъква, че в случая „Мииолби” ЕООД е в качеството си на потребител на услуги, и то специфични, които не са използвани с търговска цел и не се препродават на трети лица, а съгласно процесния договор, дружеството е действало извън обичайната си сфера на дейност. При стесняване на определението на понятието „потребител” се стига до противоречие с целта на Директивата, тъй като води до намаляване на защитата, предоставяна от заложения в Директивата минимален стандарт, в сравнение с тази, предоставена на физическите лица.

Постъпил е писмен отговор от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, чрез пълномощник юрисконсулт Михаил Караколев , с която моли частната жалба д а бъде оставена без уважение. Сочи, че нормите на ГПК, които уреждат местната подсъдност при съдебни спорове между юридически лица - търговци са категорични, че спорът следва да се води по седалище и адрес на управление на ответника.Цитира определението за потребител, дадено в ЗЗП, в § 13, т. 1 от ДР,като извежда довода, че жалбоподателят е търговец по смисъла на ТЗ, който е сключил процесния договор в качеството си на търговец и е получил съответна оферта, предоставяна на търговци.Моли частната жалба срещу Определение № 539 от 19.01.2024 г., постановено по гр. д. № 5418/2023 г. по описа на PC-Бургас, да бъде оставена без уважение; претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер Жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, срещу акт, обжалването на който е изрично предвидено в чл. 121 ГПК, поради което е процесуално 1 допустима.

При разглеждането й по същество съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото пред РС-Бургас е образувано по подадена искова молба от „МИНОЛБИ” ЕООД, ЕИК 201995159, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, представлявано от управителя Владимир Милчев Тренчев, с която срещу "А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ул.

„Кукуш“ № 1, е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3,49 лева с вкл. ДДС, представляваща платена при начална липса на основание въз основа на нищожна договорна клауза такса „повторно включване“.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, действащо чрез пълномощника си юрк.

Михаил Караколев, е депозирало отговор на исковата молба, с който е направено възражение за местна неподсъдност на делото на Районен съд-Бургас, доколкото седалището на ответното дружество е в гр.София.

С обжалваното определение БРС е приел, че на ищеца „МИНОЛБИ” ЕООД не следва да бъде признато качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,поради което няма право да се ползва от специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК.Съображенията му за това са , че разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП определя като потребител „всяко физическо лице“, което в качеството си на страна по договорите, предмет на Директива 93/13, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност,като именно с приемането на цитираната разпоредба на § 13, т.

1 от ДР на ЗЗП е извършено транспониране на Директива 93/13 в националното ни законодателство.

Настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна.

Както е разяснено по задължителен за съдилищата начин с ТР 3/2022 г. по т. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане общата легална дефиниция на понятието "потребител" в пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони – напр. ЗКНИ /пар. 1, т. 20/ или ЗПК /чл. 9/ и др.

Посоченото общо определение отразява основните характеристики, дадени с транспонираното в ЗЗП вторично законодателство на ЕС, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономически живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец , потребителят винаги е физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски интерес.

Дефинираното в ЗЗП понятие "потребител" се покрива с даденото в чл. 2, б. б от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

В настоящия случай позоваването от частния жалбоподател на чл. 226,ал.1т.3 от Закон за електронните съобщения е неоснователно, тъй като същата норма урежда процедурата за сключване на договор с предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, различни от услуги за пренос при свързване машинамашина.

Нещо повече-с разпоредбата на т.49 от Допълнителни разпоредби на Закон за електронните съобщения в относимата към процесния Договор от 03.12.2021г. редакция,приета с ДВ бр.20/09.03.2021г. е посочено, че " Потребител" е физическо лице, което ползва или заявява ползване на обществена електронна съобщителна услуга за цели, излизащи извън обхвата на неговото занятие, стопанска дейност, служба или професия, което определение безспорно е в смисъла на цитираната по-горе обща легална дефиниция на понятието "потребител" в пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

При това положение Бургаският окръжен съд приема, че ищецът няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и т.49 от ДР на ЗЕС, нито по смисъла на чл. 113 ГПК, поради което в конкретния казус не може да бъде приложена специалната 2 подсъдност по чл. 113 ГПК и правилно районният съд е изпратил делото на местно компетентния съд- Софийски районен съд.По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 81 ГПК и чл.78,ал.8 ГПК вр. чл.37 Закон за адвокатурата и чл.

25а,ал.2 НЗПП следва да се определи юрисконсултско възнаграждение за юрисконсулта на ответното дружество в минималния размер от 50 лева.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 539/19.01.2024г., постановено по гр.д.№ 5418/2023г. по описа на РС-Бургас, с което е районният съд е прекратил производството пред РС-Бургас и го е изпратил по подсъдност на Софийски Районен съд.

ОСЪЖДА „МИНОЛБИ“ ЕООД с ЕИК: 201995159 със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,ж.к.“ Славейков“,бл.22,вх.2,ап.8, представлявано от управителя Владимир Тренчев, да заплати на „А1 България“ ЕАД с ЕИК: 131468980 със седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“Кукуш“№1,район- Илинден, съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3