Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5850 от 04.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40950/2023
Вид
Определение № 5850
Подписан
04.02.2025
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5850 гр. София, 04.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110140950 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

По делото е постъпила молба вх. № 414457/19.12.2024 г. от ответника „Е.М.“ ЕООД, с която се иска съдът да измени постановеното по делото решение № 20992/20.11.2024 г. в частта за разноските, присъдените на ищците за адвокатски възнаграждения в размер от по 1300 лв., като прекомерни и несъобразени с действителната фактическа и правна сложност на делото.

Счита, доколкото са предявени субективно съединени искове, то минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи спрямо общата претенция, а не спрямо всеки от ищците, с позоваване на практика на ВКС. Евентуално, моли възнаграждението на всеки ищец да бъде намалено при съобразяване на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 като бъдат взети предвид видът на спора, материалният интерес по делото, видът и количеството на действително извършената работа, както и фактическата и правната сложност на делото.

По делото е постъпило и становище от процесуалния представител на ищците – адв.

И. Н. от САК, с искане молбата да се остави без уважение.

Като взе предвид изложените в молбите доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок - в срока за въззивно обжалване, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество, искането е основателно.

В случая от ищците са представени два договора за правна защита и съдействие с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от по 1300 лв. Съдът не счита, че следва да променя мотивите си, с които е прието, че се дължат отделни възнаграждения на всеки ищец. Основателни обаче са оплакванията, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, като в случая такова е присъдено при съобразяване на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът приема, че за извършените от процесуалния представител на ищците действия в хода на производството при съобразяване на актуалната практика на СЕС – решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според която ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, следва да бъде определено възнаграждение в размер на сумата от 650 лв. за всеки ищец. Този размер е съобразен с правната и фактическата сложност на делото, както и извършената от 1 процесуалния представител дейност в защита интересите на ищците и размера на защитавания материален интерес – в случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, надхвърляща обичайната такава по подобен вид дела (с възражение единствено за погасяване на вземанията по изпълнителния лист по давност), в хода на производството не са събирани допълнителни доказателства (извън приобщаване на материалите по изпълнителното дело), а делото е протекло в разумни срокове – в рамките на проведено едно открито съдебно заседание, в което се е явил процесуален представител на ищците. Предвид гореизложеното, молбата на ответника в частта за намаляване на така определените възнаграждения на ищците е основателна, като присъдените адвокатски възнаграждения следва да бъдат намалени до сумата от по 650 лв. за всеки ищец.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 20992 от 20.11.2024 г., постановено по гражданско дело № 40950/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на ищците Р. И. С., ЕГН **********, и Е. Я. С., ЕГН **********, разноски от сумата от по 1500,19 лв. (1300 лв. - адвокатско възнаграждение и 200,19 лв. – държавна такса) на сумата от по 850,19 лв. (650 лв. - адвокатско възнаграждение и 200,19 лв. – държавна такса).

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2