Решение № 7099 от 24.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7099 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело № 20251100512646 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението Н. О. Г., ЕГН **********, срещу разпореждане № 155762/10.09.2025 г. на ЧСИ В.М., с район на действие – СГС, постановено по изп. дело № 20258600401862, в което е обективиран отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20257570400169 на ЧСИ А.А., с район на действие района на ОС-Пловдив.

В жалбата се излагат доводи, че производството по изп. дело № 20257570400169 било образувано пред местно некомпетентен съдебен изпълнител и следвало да бъде прекратено, като не било възможно да се изпраща на съдебен изпълнител от друг район на действие.

Извършените процесуални действия били незаконосъобразни и образуваното изпълнително дело следвало да се прекрати от съдебния изпълнител, пред който било ненадлежно образувано, а не по искането за прекратяване да се произнася съдебният изпълнител, на когото делото било изпратено за продължаване на изпълнителните действия. Затова на длъжника следвало да се връчи нова покана за доброволно изпълнение с посочване на размера на дълга.

Взискателите в изпълнителното производство Д.А.Д. – лично и като управител на взискателя „Димекс 2007“ ЕООД считат жалбата за неоснователна и претендират присъждането на разноски за производството, които длъжникът твърди да са прекомерни.

В срока и на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ В.М. е изложила мотиви, че подадената от длъжника жалба е процесуално допустима, но е неоснователна, тъй като изпълнителното производство по изп. дело № 20257570400169 на ЧСИ А. било прехвърлено за продължаване, като всички изпълнителни действия запазвали породените правни последици, тъй като не били нищожни. Продължаването на принудителното изпълнение от 1 друг съдебен изпълнител не обуславяло прекратяване на първоначално образуваното производство, нито се налагало изпращане на нова покана за доброволно изпълнение.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите за обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени. Във всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното производство се осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да се извършат, се осъществява косвено от съда, при преценка предпоставките за реализиране на деликтната отговорност.

Според чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението.

Същественият за настоящото производство въпрос е какви са последиците от неспазена местна компетентност на сезирания съдебен изпълнител.

Правилата, които уреждат компетентността на съдебния изпълнител да предприеме възложените му от закона действия по принудително събиране на вземания, разписани в чл.

427 ГПК, са императивни. Местната компетентност на съдебния изпълнител произтича само от предвидените в хипотезисите на нормите юридически факти. При липса на факт, който да прави съдебният изпълнител местно компетентен да процедира по молбата на взискател, действията му са незаконосъобразни и съответно отменяеми по реда на чл. 435 ГПК, ако са включени в обхвата на допустимия съдебен контрол. Нарушението на местната компетентност във всички случаи представлява основание за ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител за вреди и дисциплинарната му отговорност по ЗЧСИ, но не прави извършените в нарушение на тази компетентност действия нищожни (изначално непораждащи правни последици).

Сезираният ЧСИ А.А. с молбата за образуване на изпълнително производство не е бил местнокомпетентен да образува изп. дело № 20257570400169, тъй като никоя от предпоставките за законосъобразното му сезиране не е била налице – длъжникът е с постоянен и настоящ адрес в гр. София, съответно, ако се приеме, че присъждането на съдебни разноски е форма на деликтна отговорност и взискателите имат възможност за избор, то алтернативата е техният постоянен адрес, респ. седалище, но те са в района на ОС – Ямбол. Няма никакъв елемент от провежданото принудително изпълнение, който да го свързва с района на ОС – Пловдив. Затова и длъжникът е поискал изп. дело № 20257570400169 на ЧСИ А.А. да бъде прекратено, тъй като е било незаконосъобразно образувано. Тази незаконосъобразност обаче влече отговорност за вреди и съответно 2 дисциплинарна отговорност на съдебния изпълнител, но не обуславя основателност на искане на длъжника за прекратяване на производството. Това е така, защото в чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, пораждащи последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението. Никоя от тях не включва образуване на производството в нарушение на чл. 427 ГПК, поради което и искането на длъжника за прекратяване на производството на това основание би било неоснователно.

В случая изп. дело № 20257570400169 на ЧСИ А.А. е прекратено по искане на взискателите, които разполагат с правото писмено да поискат това (чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК).

Формално искането им, вх. № 1026/28.08.2025 г., е за препращане на делото на местнокомпетентен съдебен изпълнител В.М., с район на действие района на СГС, при която е образувано под № 20258600401862. Това изпълнително дело обаче съставлява ново, самостоятелно изпълнително производство, без да продължава прекратеното изп. дело № 20257570400169 на ЧСИ А.А..

Препращане, което обуславя запазване на правните последици на вече извършените изпълнителни действия е допустимо само в хипотезата на чл. 427, ал. 5 ГПК, когато делото се препраща на друг съдебен изпълнител в същия район на действие, т.е. в хипотеза на спазена местна компетентност. След като изп. дело № 20257570400169 на ЧСИ А.А. е образувано в нарушение на правилата на чл. 427 ГПК, то няма как изп. дело № 20258600401862 на ЧСИ М. да представлява негово продължение. То е ново, самостоятелно изпълнително производство, в рамките на което е недопустимо да бъдат зачетени последиците от действия, извършени по изп. дело № 20257570400169 на ЧСИ А.А., тъй като тези действия не запазват ефекта си.

За образуването на новото изп. дело № 20258600401862 на ЧСИ М. се дължат съответните такси и те следва да бъдат внесени авансово от взискателите, като тези по изп. дело № 20257570400169 на ЧСИ А.А. няма как да бъдат възлагани в тежест на длъжника.

Казаното сочи, че ЧСИ М. не е разполагала с компетентност да се произнася по молба, вх. № 1009/22.08.2025 г. на длъжника, която е подадена по самостоятелно изпълнително производство, водено от друг съдебен изпълнител. Процесуално недопустимото произнасяне, с което молбата на длъжника за прекратяване на изп. дело № 20257570400169 на ЧСИ А.А., е оставена без уважение, се налага да бъде отменено - в рамките на настоящото контролно-отменително производство не е възможно обезсилване на процесуално недопустим акт на съдебен изпълнител, а единствено е възможна неговата отмяна. Съдебният изпълнител М. № 860 не разполага с компетентност да постановява актове по чужди изпълнителни дела, каквото е изп. дело № 20257570400169 на ЧСИ А.А..

От изложеното се налага изводът, че в рамките на новото изп. дело № 20258600401862 са дължими всички процесуални действия, включително изпращането на нова покана за доброволно изпълнение на длъжника. Отказът на съдебният изпълнител да предприеме такива действия обаче е годен предмет на обжалване единствено от страна на взискателите в производството. Длъжникът формално не разполага с право на жалба и настоящият състав намира, че същият на упражнява право на такава. Искането му е за разясняване правилното прилагане на процесуалния закон, което разясняване е сторено от съда във връзка с преценка основателността на жалбата по отношение недопустимото произнасяне на ЧСИ М. за прекратяване на изп. дело № 20257570400169 на ЧСИ А.А..

При този изход на спора взискателите нямат право на присъждане на разноски. Такива се следват на длъжника, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, но той не обективира искане за 3 присъждането им.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалбата на длъжника Н. О. Г., ЕГН **********, РАЗПОРЕЖДАНЕ № 155762/10.09.2025 г. на ЧСИ В.М., с район на действие – СГС, постановено по изп. дело № 20258600401862, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20257570400169 на ЧСИ А.А., с район на действие района на ОС - Пловдив.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4