Решение № 1 от 02.01.2024, Районен съд - Козлодуй

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Козлодуй, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20231440100234 по описа за 2023 година

Съдебното производство е образувано по искова молба на С. А. А., ЕГН ********** с адрес в гр.Козлодуй, ул.”Христо Ботев” № 176, с която е предявил против А. Х. Н., ЕГН ********** с адрес в гр.Козлодуй, ж.к.3, бл.22, вх.Д, ап.13, обективно съединени искове по чл.45 ЗЗД за заплащане за причинени му от незаконна заповед за уволнение с № НК-13/26.07.2021г., издадена от ответника в качеството на представляващ работодателя - за Изпълнителен директор на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД със седалище гр.Козлодуй, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 4960 лева частичен иск (от иск с цена 61 368 лева за периода 27.01.2022г. до 12.12.2022г.), от които 2 000 лева за неполучено трудово възнаграждение, 1 000 лева за средства от СБКО, 1 000 лева за ваучери за храна и 960 лева за доброволно пенсионно осигуряване от работодателя и на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева. Претендира законни лихви върху обезщетенията и разноските направени в процеса.

Ищеца излага обстоятелства, че трудовото му правоотношение с работодателя „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр.Козлодуй е прекратено за втори път със Заповед № НК - 13/26.07.2021г., издадена от ответника А. Н., който е заемал длъжността Заместник изпълнителен директор на дружеството и на датата когато е издал заповедта - 26.07.2021г. е замествал Изпълнителния директор Н. М. Сочи, че при налагане на дисциплинарното наказание 1 уволнение ответника Н. е имал знание, че не е възможно да е извършил нарушението на трудовата дисциплина за което е наказан, тъй като в периода от 08.04.2020г. до 10.05.2021г. не е бил служител на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД.

Твърди, че не е извършил дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина, за което е бил уволнен, тъй като не е подавал сигнал до МОСВ, а в сигнал № 40078 до Президента на Република България бил поставил въпрос за проверка на противоречиви факти и доклади на АЯР и МОСВ и със същия сигнал не е засегнал и уронил доброто име на работодателя “АЕЦ Козлодуй” ЕАД. Поддържа, че въпреки тези обстоятелства ответника Н., воден от недобросъвестно използване на служебно поведение и преследване на неслужебни цели за довършване на саморазправата с него, започната с доклад от 2018г., е издал дисциплинарната заповед за повторното му уволнение с № НК-13/26.07.2021г., с което е извършил виновно деяние и го е увредил като е останал неправомерно без работа за периода до възстановяването му от съда на 12.12.2022г.. Позовава се на ППВС РБ № 4/1975г., за това, че ответника за неправомерното си деяние по издаване на дисциплинарната заповед за уволнението му следва да носи имуществена и лична отговорност, доколкото “АЕЦ Козлодуй” ЕАД по силата на КТ, вече е бил понесъл такава отговорност като му е изплатено присъденото по чл. 225 от КТ обезщетение.

Поддържа, че ответника Н. в качеството му на ръководител на АЕЦ е издал заповедта за дисциплинарното му уволнение използвайки недобросъвестно служебното си положение, за да постигне други неслужебни цели да бъде отстранен ищеца, за да не пречи на противоправната дейност на ръководителите на АЕЦ, за което представя Доклад на АДФИ ДЗ 12/05.10.2020г. удостоверяващ допуснати в АЕЦ нарушения и нанесена щета от 260 000 лв. на дружеството. Поддържа още, че чрез деликатните си действия, ответникът Н. нарушава нормите на чл. 41 и 45 от КРБ и на чл. 6, ал. 6 от Наредба за безопасност на радиоактивните отпадъци. Претендира да му бъдат заплатени обезщетение за причинени му имуществени и неимуществени вреди, които сочи, че са в резултата и в пряка причинно следствена връзка от прекратяване на трудовото му правоотношение с издадената неправомерно от ответника заповед за дисциплинарното му уволнение. Имуществените вреди претендира извън присъденото му обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 27.01.2022г. до възстановяването му на работа в АЕЦ на 12.12.2022г. изразяващи се в 2 неполучено трудово възнаграждение в размер на 41 432 лева, неполучени средства за СБКО в размер на 11 320 лева, неполучени ваучери за храна в размер на 7 656 лева, както и за сума за доброволно пенсионно осигуряване заплащана в качеството му на служител на АЕЦ от работодателя в размер на 960 лева. Общо претенцията му за имуществени вреди е в размер на 61 368 лева, от които претендира частичен иск в размер на 4 960 лева, от които 2000 лева за неполучено трудово възнаграждение, 1000 лева за средства от СБКО, 1000 лева за ваучери за храна и 960 лева за доброволно пенсионно осигуряване. Претендира ответника да му заплати и обезщетение от същото деяние и за причинени му неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, изразяващи се в социална изолация, лишаване от възможност да контактува с колеги и приятели от “АЕЦ Козлодуй” ЕАД, тъй като същите се опасявали, че контактът с него би им причинил дисциплинарни вреди. Сочи, че в резултат на оставането си без работа е нарушена възможността му да има пълноценен културен и спортен живот, тъй като нямал никакъв източник на доход, бил напълно изолиран и ограничен в пътуванията като обитавал само дома си в гр. Козлодуй, развил невроза и депресия поради несигурното си съществуване и перспективи, и се издържал от пенсията на майка си. Поддържа, че това му съС.ие за него било крайно потискащо като човек с образование, кариера и доходи, от които е бил лишен единствено и само поради недобросъвестното деяние на ответника Н., който преследвал неслужебните си цели да го заличи като работник и служител на “АЕЦ Козлодуй” ЕАД. Обезщетенията претендира със законните лихви, като претендира и направените по делото съдебни разноски.

В съдебни заседание ищецът С. А. се явява лично и с пълномощник адвокат Ц. К. от Адвокатска колегия Враца и поддържат исковете.

Допълнителни съображения излагат в писмена защита.

Ответника А. Н. в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба (л.32 и сл.) чрез пълномощник адвокат В. И. от Адвокатска колегия София, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни.

Излага съображения за липса на конкретни фактически основания сочещи на вина у него за издаване на процесната заповед за дисциплинарно уволнение на ищеца. Поддържа, че отмяната като незаконосъобразна на същата дисциплинарна заповед не сочи на лична вина у ответника издал същата заповед, тъй като е издадена в дисциплинарно производство по реда на КТ.

3

Оспорва да е използвал недобросъвестно служебното си положение и да е имал лични или други неслужебни цели при уволнението на ищеца.

В съдебни заседания ответника се явява лично и с пълномощници адвокат И. и адвокат Д. от Адвокатска колегия София. Поддържат писмения отговор и молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Излагат допълнителни съображения и в писмена защита, че предявяването на обективно съединените искове по чл.45 ЗЗД от ищеца против ответника представлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл.3 от ГПК.

Поддържат, че ищеца е конфликтна личност и трудно се работи в него, за което ангажират гласни доказателства. В писмената защита (и в съдебно заседание адв.Д. сочи), че ищеца е възстановен на работа в АЕЦ след второто му уволнение и трудовото му възнаграждение е било повишено двойно, което създава у ответника основателни съмнения за мотивите му за завеждане на процесното дело.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети две заключения на съдебно счетоводна експертиза, обсъдени поотделно и заедно с твърденията и доводите на страните, от които съда приема за безспорно установени от фактическа страна по делото на следни обстоятелства:

Ищецът С. А. А. работи по трудово правоотношение в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД от 29.07.1999г. видно от приложения в съдържащото се в делото негово лично трудово досие Трудов договор № 29/29.07.1999г., като първата му длъжност е Инженер по ремонта. Видно е, че ищеца притежава висше инженерно образование.

По делото е безспорно и се установява от приложеното гр.д. № 260/2020г. по описа на Районен съд Козлодуй, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено със Заповед № НК-12/08.04.2020г. на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД Н. М., с която на основание чл.190, ал.1, т.7 КТ вр. чл.188, т.3 КТ на ищеца С. А. е било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”. Тази заповед е отменена с Решение № 260090/18.12.2020г. по в.гр.д.№ 542/2020г. по описа на Окръжен съд Враца и ищеца А. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност Експерт преподавател производствено обучение”, Група 4

„Теоретично обучение”, Сектор „Обща подготовка”, Отдел „Обучение”, Управление „Учебно-тренировъчен център”, Дирекция „Персонал и учебнотренировъчен център”. С Определение № 294/15.04.2021г. по гр.д.№ 505/2021 г. по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Враца и на 10.05.2021г. ищеца е възстановен на работа в АЕЦ, считано от същата дата.

По делото се установява безспорно и между страните няма спор за факта, че след възстановяването на ищеца на работа от съда на 10.05.2021г., със Заповед № НК-13/26.07.2021г. издадена от изпълняващия по заместване функциите изпълнителен директор на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД от заместник изпълнителния директор ответника А. Н., на ищеца С. А. А. е наложено повторно дисциплинарно наказание „Уволнение” на основание чл.190, ал.1, т.4 КТ за това, че умишлено е подал сигнал за извършени от работодателя нередности (неправилно третиране на радиоактивни отпадъци), за които нередности към момента на подаване на сигнала е знаел, че не са извършени, с което е злепоставил „АЕЦ Козлодуй” ЕАД пред съответните държавни институции (МОСВ, РИОСВ - Враца и Администрацията на Президента) и е злоупотребил с доверието на работодателя, с което е нарушил трудовата дисциплина съгласно чл.83, т.6 ПВТР и чл.187, ал.1, т.8 КТ. Във връзка с наложеното дисциплинарно наказание на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от датата на връчване на заповедта на 27.07.2021г. Видно от съдържанието на заповедта за второто уволнение на ищеца, в нея са изложени множество факти, свързани с подаваните сигнали от С. А. и извършените по повод тези сигнали проверки от компетентни органи. Второто уволнение на ищеца А. с процесната дисциплинарна заповед № НК-13/26.07.2021г., издадена от ответника Н. е признато от съда за незаконно и заповедта е отменена, а ищеца е възстановен на работа с влязло в законна сила Решение №143 от 29.10.2021г. по гр.д. № 976/2021г. на Районен съд Козлодуй, отменено с Решение № 14 от 24.01.2022г. по в.гр.д. № 525/2021г. на Окръжен съд Враца и недопуснато до касационно обжалване с Определение № 50868от 25.11.2022г. по гр.д. № 1160/2022г. на ВКС. С. А. се е върнал на работа в АЕЦ на 12.12.2022г. видно от ДС № 8406/09.12.2022г. на л.107. За да отмени дисциплинарната заповед за второто уволнение на С. А. въззивния съд (решил спора по същество) е приел, че същия не е извършил нарушение на 5 трудовата дисциплина, тъй като действително е подавал няколко сигнала преди да бъде възстановен на работа в АЕЦ след първото уволнение през месец 06.2021г., а именно: сигнал от 08.09.2020г. до АДФИ, който в едната си част е препратен по компетентност на МОСВ; сигнал от 08.10.2020г. до МОСВ; сигнал от 08.03.2021г. до НС на РБ, Министерски съвет, Община Козлодуй, Президент на РБ, Омбудсман на РБ, Специализирана прокуратура, представители на медии, природозащитни организации и др., който на 10.03.2021 г. е препратен от Администрацията на МС по компетентност АЯР, а на 18.03.2021 г. е препратен от Администрацията на Президента по компетентност на МОСВ. Всички тези сигнали са изпратени от С. А. в период, в който трудовото му правоотношение с „АЕЦ Козлодуй” ЕАД е било прекратено по силата на предходна заповед за уволнение № НК-12/08.04.2020 г. и служителят все още не е бил възстановен на работа, поради което съдът е намерил, че подаването на тези сигнали не може да бъде разглеждано като нарушение на трудовата дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание. Прието е от съда, че единственият сигнал, който е подаден от С. А. след възстановяването му на работа на 10.05.2021г., е този от 22.06.2021г. до Президента на РБ, заведен с вх. № 94-00-453/3/23.06.2021г. и препратен с писмо от 29.06.2021г. по компетентност на МОСВ, а оттам с писмо изх.№ 94-00-778/09.07.2021г. - на РИОСВ-Враца за извършване на нова щателна проверка за установяване на мястото и начина на третиране на отпадъците по двата договора. Съдът е приел, че с подадения на 22.06.2021г. по електронна поща сигнал от С. А. А. до Президента на РБ, препратен по компетентност на МОСВ с вх.№ 94-00-778/29.06.2021г., не са извършени посочените дисциплинарни нарушения в процесната дисциплинарна заповед издадена от ответника Н., тъй като в този сигнал А. посочва, че е получил писмо № 04-00-2/23.04.2021г. от председателя на АЯР, с което е уведомен за извършената от Агенцията проверка, при която е установено, че отпадъците, генерирани при изпълнение на Договор № 582000002/16.04.2018г. не са радиоактивни, а с писмо № 94-00-778/07.12.2020г. от заместник министър на МОСВ е уведомен, че генерираните в изпълнение на същия договор с „Дитсманн Енергоремонт Холдинг” АД отпадъци са третирани като радиоактивни. Във връзка с това противоречие поставя въпроси, чрез които иска да бъде изяснен вида на отпадъците и начина на тяхното управление.