Решение № 5943 от 01.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5943 гр. София, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100510465 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от 04.04.2023г., депозирана от В. М. срещу Решение № 4092/17.03.2023г. по гр.д. 73007/2021 г. на СРС, 119 с-в, с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ на жалбоподателя за признаване незаконността на прекратяването на ТПО на ищеца за длъжността „Старши сътрудник по УЕПП“, сектор „Техническо изпълнение“, отдел „Изпълнение на проекти“ в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ в Министерство на Икономиката и индустрията на Република България, извършено със заповед ЧР-II-84/28.10.2021г. от Министъра.

Изложени са съображения за недопустимост на решението, като постановено срещу ненадлежен ответник поради реорганизация в хода на делото на структурата на министерски съвет.

Изложени са и оплаквания за неправилност на решението поради неправилна преценка на СЧЕ (допълнителна), която била игнорирана необосновано и това довело до неправилен извод за съкращаване на единствена щатна бройка и липса на задължение за извършване на подбор.

Оспорва изводите на СРС за съкращаване на единствена щатната бройка, както и за липса на идентичност между длъжностите в отдела, които макар в йерархична 1 структурираност били еднакви, което се установявало характеристики и подборът бил задължителен за извършване. от длъжностните

Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата от министерство на иновациите и растежа, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

Постъпила е и въззивна жалба от 25.09.2023г. (администрирана от въззивния съд) от Министерство на иновациите и растежа срещу Решение на СРС от 28.06.2023г. по същото дело, с което е отказано по реда на чл. 247 ГПК да бъде поправено основното решение по делото, като бъде посочено, че ответник по делото е Министерство на иновациите и растежа, а не Министерство на икономиката и индустрията.

Изложени са оплаквания, че била налице хипотезата на чл. 227 ГПК, защото дирекцията в която е работил ищеца по делото по силата на закона е преминала към Министерството на иновациите и растежа след разделянето на Министерство на икономиката на две министерства.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира основното обжалвано решение на СРС за валидно, но недопустимо по следните съображения:

Решението е постановено срещу ненадлежна страна.

Ищецът е заемал длъжност в Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" към Министерство на икономиката.

ТПО е прекратено считано от 01.11.2021г. със заповед от 28.10.2021г. на Министъра на икономиката поради съкращаване на щата.

С Решение на Народното събрание от 13.12.2021 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България (Oбн., ДВ, бр. 106 от 15.12.2021 г., изм., бр. 110 от 24.12.2021 г.) е приета структура на Министерския съвет на Република България. Съгласно т. 3 на цитираното решение Министерството на икономиката се преобразува и се разделя на Министерство на икономиката и индустрията и Министерство на иновациите и растежа. С т. 5 от решението е възложено на Министерския съвет в едномесечен срок да уреди всички правоотношения във връзка със създаването и преобразуването на министерства, включително функциите им.

С Постановление № 20 на МС от 25.02.2022 г. за приемане на устройствени правилници на Министерството на икономиката и индустрията и на Министерството на иновациите и растежа (Oбн., ДВ, бр. 17 от 1.03.2022 г., в сила от 1.03.2022 г., ), наричано за краткост ПМС № 20/25.02.2022 г. са приети Устройствен правилник на Министерството на икономиката и индустрията и Устройствен правилник на Министерството на иновациите и растежа – чл. 1, чл. 2 от цитираното постановление.

2

Съгласно § 14, ал. 1 ПМС № 20/25.02.2022 г. служебните и трудовите правоотношения на служителите на Министерството на икономиката, чиито функции преминават към Министерството на икономиката и индустрията и Министерството на иновациите и растежа, се уреждат по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител и чл. 123 от Кодекса на труда.

Съгласно § 14, ал. 3 ПМС № 20/25.02.2022 г. извън случаите по ал. 1 служебните и трудовите правоотношения на служителите от дирекция "Насърчителни мерки и проекти" и Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" на преобразуваното Министерство на икономиката при постигане на определената численост на персонала в Министерството на иновациите и растежа се уреждат от министъра на иновациите и растежа при условията и по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, съответно по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.

Съгласно § 14, ал. 4 ПМС № 20/25.02.2022 г. съдебните производства, по които страна е министърът на икономиката, съответно Министерството на икономиката, образувани във връзка с дейността на звената по ал. 3 и правоотношенията със служители в тях, се довършват от министъра на иновациите и растежа.

Видно от чл. 23, т. 4 от Устройствен правилник на Министерството на иновациите и растежа

Главна дирекция

"Европейски фондове за конкурентоспособност" е част от специализираната структура на Министерството на иновациите и растежа.

Исковата молба е от 21.12.2021г. тоест след решението на народното събрание, но преди реалното разделяне на министерство на икономиката на две нови министерства и преди да е определено коя структура от закритото министерство към кое от двете нови министерства преминава.

Отговор на иска е депозиран на 28.01.2022г. от Министерство на икономиката.

Същото е посочено като ответник в разпореждането по чл. 140 ГПК на съда, като е призовавано в хода на делото-видно от призовките и фигурира като страна ответник в съдебните протоколи.

На 22.03.2022г. е постъпило по делото становище изхождащо от министерство на иновациите и растежа,

На 01.04.2022г. ищецът е депозирал молба, с което съдът е уведомен, за наличието на две нови министерства.

В първото ОСЗ е участвал представител на „ответника“ упълномощен от министъра на иновациите и растежа, който е заявил, че това министерство е правоприемник на министерство на икономиката.

3

СРС не е дал указания до ищеца да заяви срещу кого поддържа иска си и е продължил действията по делото.

В ОСЗ на 24.10.2022г. ищецът чрез адвокат Г. е направил изрично искане за ответник да се счита Министерство на иновациите и растежа, като се е позовал на разделянето на министерството на икономиката.

СРС не се е произнесъл по това искане и е продължил гледането на делото, като е дал ход на устните състезания.

Съгласно трайната практика когато в хода на съдебното производство е настъпило правоприемство по силата на нормативен акт - когато обособена част от предприятие е преминала в организационната структура на друго юридическо лице, съдът съобразно чл. 227 ГПК е длъжен да продължи производството по делото с участие на правоприемника. Съдът е длъжен да укаже на ищеца да посочи надлежния ответник след настъпилото правоприемство и сам да вземе мерки за конституиране на надлежната в процеса страна (Решение № 464 от 15.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2010 г., IV г. о., ГК). Към дата на първото ОСЗ е обнародвано и посоченото по-горе постановление на МС, с което реално е настъпило преобразуването чрез разделяне на министерство на икономиката и създаване на новите министерства и това обстоятелство се счита известно на съда. Налице е правоприемство по чл. 227 ГПК настъпило по силата на нормативен акт.

Съдът обаче не е предприел необходимите действия да изясни надлежния ответник по исковете и въпреки изрично действие на ищеца в ОСЗ на 24.10.2022г. и без да е постановил акт свързан с конституиране на страните по реда на чл. 227 ГПК е постановил решение срещу ненадлежна страна-новосъздаденото Министерство на икономиката и индустрията, което няма процесуална легитимация - няма изявление на ищеца за насочване на иска срещу това министерство, нито е правоприемник на министерството на икономиката във връзка с дейността на главната дирекция, в която е работил ищеца.

Тоест липсва и процесуална и материално-правна легитимация на лицето по отношение на което е постановено решението на СРС по съществото на спора.

Съгласно т. 5 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС когато се стигнало до постановяване на решение срещу лице, което не е надлежна страна в процеса, то решението е недопустимо и производството трябва да започне отначало пред първата инстанция с участието на надлежната страна- в случая с участието на правоприемника на бившото министерство на икономиката, а именно Министерството на иновациите и растежа- съществуващо и понастоящем съгласно РЕШЕНИЕ на НС от 6.06.2023 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България / Oбн., ДВ, бр.

4

50 от 9.06.2023 г./.

Предвид изложеното основното решение по делото на СРС, с което исковете са отхвърлени по отношение на Министерство на икономиката и на индустрията следва да се обезсили, а делото да се върне на СРС за ново разглеждане с участието на надлежния ответник – Министерство на иновациите и растежа. СГС не може да се произнесе по същество тъй като с посоченото ТР 1/2013г. е обявено за частично загубило сила т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС - в частта отнасяща се до случаите на решение срещу ненадлежна страна.

По жалбата на министерство на иновациите и растежа срещу решението на СРС постановено по чл. 247 ГПК, с което е отказано да се поправи очевидна фактическа грешка като в основното решение като ответник се посочи министерство на иновациите и растежа:

Жалбата е неоснователна. Очевидна фактическа грешка е налице при погрешно отразяване на волята на съда (видна от мотивите) в диспозитива на решението или при пропуск на съда да отрази в дизпозитива своята воля по спорния (целия и по част) предмет обективирана в мотивите му.

Такива пропуски в случая не се констатират. Както в мотивите, така и в диспозитива СРС е посочил ясно като ответник Министерство на икономиката и на индустрията, при което положение не е налице очевидна фактическа грешка и правилно молбата е била оставена без уважение. Процесуалните нарушения на СРС водят в случая до недопустимост на решението, а не до хипотеза на ОФГ, като редът за отстраняването им е чрез ново разглеждане на делото и постановяване на решение по спора по отношение на надлежния ответник.

По разноските за настоящото дело с оглед изхода на въззивното производство следва да се произнесе СРС при новото разглеждане на делото.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 4092/17.03.2023г. по гр.д. 73007/2021 г. на СРС, 119 св КАТО ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на СРС с участието на надлежния ответник Министерство на иновациите и растежа.

ПОТВЪРЖДАВА Решение на СРС от 28.06.2023г. по същото дело, с което е отказано по реда на чл. 247 ГПК да бъде поправено основното решение по делото, като бъде посочено, че ответник по делото е Министерство на иновациите и растежа, а не Министерство на икономиката и индустрията.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 5 едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________