Решение № 766 от 07.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 766 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Анна Кофинова при участието на секретаря Бранимира В. И.а Пенова в присъствието на прокурора П. Г. И. като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100604651 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

В Софийски градски съд са депозирани жалба от защитник на подсъдимия И. Л. К. и от самия подсъдим срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 1-ви състав ,от 08.11.2024г., по НОХД 8874/2019г., с която подсъдимия И. Л. К. е признат за виновен в това,че: На 28.04.2015г. в гр.****, пред вход А , Център за временно настаняване „Св.Димитър“, се заканил с убийство на Н.С.А.- директор на Център за временно настаняване „Св.Димитър“,като й казал „ще те убия“, „ще купя пистолет и ще изпразня един пълнител в теб“ и това заканване би могло да възбуди у Н.А. основателен страх за осъществяването му, като закана е отправена срещу длъжностно лице при изпълнение на службата му поради което и на основание чл.144,ал.3;вр.ал.2;вр.ал.1 НК и чл.55,ал.1,т.2,б.Б НК му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ , със следните пробационни меркиЗадължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и за срок от една година и Включване в програми за обществено 1 въздействие за срок от една година.

С въззивната жалба защитникът на подсъдимия К. атакува първоинстанционния съдебен акт с искане за неговата отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде оправдан по това обвинение. В жалбата и в допълнението към нея защитникът обосновава това си искане с изнасяне на твърдения за необоснованост на атакуваната присъда и с посочване на съображения ,в които се изразява, според него, неправилната оценка на доказателствената съвкупност като коментира показанията на свидетелите Н.А., Ю.Х., К.Т. и И.В.. Навеждат се доводи за несъответствие на показанията на посочените свидетели с показанията на разпитаната, като свидетел в хода на съдебното производство П.К. и с обясненията на подсъдимия К..

Изразява се становище,че в резултат на тези нарушения,допуснати от първоинстанционният съд при анализа на доказателствената съвкупност, била приета за установена некоректна фактическа обстановка, което довело и до неправилно приложение на материалния закон относно наличието на съставомерни признаци на състава на чл.144,ал.3;вр.ал.1 НК. Поддържа се искането за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия К. да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.144,ал.3;вр.ал.1 НК.

В съдебно заседание по настоящото въззивно производство, проведено на 29.09.2025г., защитникът на подсъдимия К. бе освободен от участие в съдебното производство по изрично настояване от страна на К. и след потвърдени от страна на адвоката съществени различия относно линията на тяхната защита. Всъщност този защитник на подсъдимия К. е бил назначен от първоинстанционния съд , като резервен на упълномощения от К. защитник, като след преустановяване на договорните отношения между К. и избрания от него адвокат, служебно назначения на подсъдимия резервен такъв, е продължил участието си в процеса, като единствен защитник на подсъдимия.

В същото съдебно заседание подсъдимия К. изрази желанието си да бъде защитаван от избран от него защитник или от друг служебно назначен адвокат. Макар адвокатската защита на подсъдимия К. да не е абсолютно задължителна, но съобразявайки искането на подсъдимия, декларираното от него обстоятелство,че дори кратък срок ще му бъде достатъчен, за да организира сам защитата си и с оглед гарантиране правото му на защита, въззивния съд изиска от НБПП определяне на адвокат, който при 2 необходимост да бъде назначен за служебен защитник на К.,като наред с това изрично указа на подсъдимия,че начина , по който упражнява правото си на защита, не трябва да става причина за ново отлагане на делото.

В съдебно заседание по настоящото въззивно производство, проведено на 24.10.2025г., подсъдимия К. се яви без упълномощен от него защитник, отказа назначаването на посочения от НБПП адвокат за негов служебен защитник и след неуспешен опит за втори път да отложи делото, за да си избере защитник от списъка на служебните такива, декларира ,че ще упражни правото си да се защитава сам. По време на съдебните прения пред въззивния съд подсъдимия К.,наред с изтъкнати аргументи от процесуално естество, изнася и твърдения, с които на практика поддържа изложените в изготвените от отстранения му защитник/ първоначално резервен, а след това единствен такъв/ въззивна жалба и допълнение към нея, които жалба и допълнение К. заяви,че оттегля, доводи за необоснованост на присъдата породена от приетите от първия съд лъжесвидетелски показания, като претендира въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която И. К. да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинение за престъпление по чл.144,ал.3;вр.ал.2;вр.ал.1 НК.

При упражняване на правото си на последна дума подсъдимия К. заявява,че желае присъдата на районния съд да бъде обявена за нелегитимна, нищожна, незаконосъобразна и престъпна.

Прокурорът в производството пред Софийски градски съд изразява становище, че инкриминираното деяние и авторството на подсъдимия И. К. са доказани по безспорен и категоричен начин от събраната доказателствена съвкупност, която била подробно анализирана от първия съд и с оглед на това обжалваната присъда се явява правилна, законосъобразна и обоснована и като такава следва да бъде потвърдена.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намери, че жалбите на защитника на подсъдимия К. и на самия подсъдим са допустими,тъй като са депозирани своевременно и от легитимирани страни в наказателния процес.

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която 3 се обосновава от събраните по делото доказателства, коректно анализирани в мотивите към присъдата.

Извършвайки самостоятелен анализ на събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства, настоящият въззивен съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

През 2001г., свидетелката Н.А. била назначена на длъжност Директор на Център за временно настаняване „Св.Димитър“ към Столична община, който център се намирал в гр.****. В този център, през 2013г., със заповед на Дирекция „Социално подпомагане-Люлин“, от 03.04.2013г., бил временно, за срок от 3 месеца, настанен и подсъдимия И. К.. След изтичане на така определения му тримесечен срок подсъдимия К. не напуснал центъра за временно настаняване,като продължил да живее в него без настанителна заповед и към месец април 2015г. По същото това време заедно с подсъдимия К. в същия този център била настанена и свидетелката П.К., както и тяхната обща с подсъдимия, малолетна дъщеря. През времето на пребиваването му в този център за временно настаняване подсъдимия К. многократно и по различни поводи влизал в словесни пререкания с персонала на центъра и с неговия директор-св.А., като се държал с тях грубо, отправяйки закани, обидни реплики и квалификации за личността им. Няколкократно свидетелката А., изпълнявайки служебните си задължения на директор на центъра, писмено уведомявала подсъдимия К. за необходимостта да напусни центъра и да освободи ползваното от него помещение, като му определяла подходящи срокове за това. Последното такова писмо на св.А. било връчено на подсъдимия К., на 08.04.2015г., като му бил определен срок за напускане до 14.04.2015г. Подсъдимият К. не изпълнявал дадените му писмени указания и не освобождавал помещението в центъра за настаняване, в което живеел. На 28.04.2015г. подсъдимия К. излязъл от сградата на центъра за временно настаняване , като връщайки се по-късно през деня бил спрян от служителите на центъра, които отказали да го пуснат в сградата, като му обяснили,че така била разпоредила директорката на центъра- свидетелката А., тъй като К. живеел там без настанителна заповед. Подсъдимият К. останал пред центъра за временно настаняване, където по-късно същия ден пристигнала със служебен автомобил свидетелката А.. Слизайки от автомобила и тръгвайки към сградата на центъра свидетелката А. била пресрещната от подсъдимия К., 4 който потърсил обяснение за това,че не го пускат да влезе в сградата. Св.А. отново обяснила на К., че няма основание да пребивава там и че докато не представи валидна заповед за настаняването му няма да бъде допуснат да влезе в сградата.

При тези изявления на св.А., подсъдимия К. започнал на висок тон да отправя псувни и реплики, съдържащи обидни квалификации за свидетелката А.. Наред с това подсъдимия К. ,със същия висок тон, казал на св.Н.А. и че ще я убие, както и че ще си купи пистолет и ще изпразни един пълнител в нея, след което тръгнал да се приближава към А., размахвайки срещу нея носения от К. в ръка чадър. Това поведение на подсъдимия К. привлякло вниманието на служителите на центъра за временно настаняване, като след тяхната намесата свидетелката А. успяла да влезе в сградата, а подсъдимия К. останал пред входа й, където продължил да крещи, като се заканвал ,че ще изпотроши сградата, ако не дойде полиция и не бъде допуснат да влезе в центъра.

При постановяване на атакувания съдебен акт първостепенният съд е обсъдил задълбочено/заедно и поотделно/ събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и способи за доказване: обясненията на подсъдимия К., показанията на свидетелите Н.А., К.И., Ю.Х., К.Т., И.В. и П.К., писмени доказателства– справка за съдимост, длъжностни характеристики, копия на напомнителни писма; способи за доказване –СППЕ.

Въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал , като споделя доводите и съображенията му, отразени в мотивите към оспорваната негова присъда.

Показанията на свидетелите Н.А. и К.И., в качеството им на очевидци, са носители на пряка доказателствена информация за времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние, за осъщественото спрямо Н.А. вербално посегателство и за конкретните действия на подсъдимия, чрез които същия упражнил словесна агресия срещу А. и за ясно изразената от К. насоченост на тези му действия към насаждане на страх у пострадалата за нейното физическо съществуване. Правилно районният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите А. и И.,дадени от тях в хода на съдебното 5 следствие,както и тези депозирани от тях на досъдебното производство и приобщени по съответния процесуален ред, като е съобразил ,от една страна обстоятелството,че всеки от свидетелите е последователен в позицията си и непротИ.речИ. излага твърденията си за възприетите лично от него действия на подсъдимия, а от друга и обстоятелството,че тези твърдения на свидетелите А. и И. са в съответствие помежду си и дори взаимно се допълват. Наред с това коментираните показания на свидетелите А. и И. се подкрепят в различни техни части от показанията на свидетелите Т. и В., които лично са възприемали такова вербално агресивно поведение на К., насочено спрямо директора на центъра-Н.А., както преди, така и след извършване на инкриминираното деяние и които са получили от А. първоначална информация за развилите се инкриминирани събития , за участието на подсъдимия в тях и за заявеното от последния намерение за осъществяване на бъдещи неправомерни действия срещу нейния жИ.т. Показанията на свидетелката Ю.Х. са носител на доказателствена информация за поведението на подсъдимия К. преди и след инкриминираното деяние и за многократно отправяните от него спрямо служителите на центъра, включително и конкретно спрямо св.Христова и директорката А., обидни квалификации и заплахи,включително и че „ще ги разстреля“.