Решение № 2766 от 13.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2766 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110144502 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД от П. А. А. срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ************ от дата 24.01.2024 г., сключен между П. А. А. срещу ЮЛ, поради противоречието му със закона.

Ищецът твърди, че между него и ЮЛ е сключен Договор за кредит № ************ от дата 24.01.2024 г. със следните параметри: размер на кредита – 2000 лв., размер на погасителната вноска – 4 х 75,00 лв. и 14 х 172.28 лв., ГПР – 63,06 %, фиксиран лихвен процент – 50,00 %. Посочва, че страните се договорили, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с безусловна банкова гаранция или с поръчителство на едно или две физически лица. Счита, че неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер на 3436.08 лв. не се включва при изчисляване на ГПР и същата съставлява скрито възнаграждение за кредитора. Твърди, че по този начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Поддържа, че така формулираната неустойка излиза извън присъщите й функции и представлява скрито възнаграждение, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по кредита. Заявява, че след прибавяне към формално уговорения размер на ГПР в договора на дължимата неустойка, се надвишава значително максимално допустимия размер от 5 пъти размера на законната лихва. Твърди, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Счита, че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК. Намира за необходимо в ГПР да бъдат включени всички разходи, които трябва да заплати длъжника. Счита, че клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение, а не дадено обезпечение, от което пряко не произтичат вреди.

1

Намира кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо. Моли за уважаване на така предявения иск. Претендира и разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба, и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЮЛ е подал отговор на исковата молба. Оспорва исковете като неоснователни. Счита, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Счита, че са спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Поддържа, че ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР. Твърди, че и двете страни са били наясно със стойността на неустойката още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Оспорва като неоснователни аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя.

Намира оспорената неустойка за действителна. Счита, че чрез възможността за отказ от договора се гарантират правата на потребителя. Заявява, че ищеца е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 от ЗЗД.

Поддържа, че не е налице неравноправност по смисъла на ЗЗП. Твърди, че няма как потребителят да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключването на договора за кредит. Счита, че процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори. Посочва, че всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил общо два договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обявени обстоятелствата, че между П. А. А. и ЮЛ е сключен договор за потребителски кредит № ************ от 24.01.2024 г., за сумата от 1800 лева, предоставена на ищцата. Горното се установява и от представения договор за потребителски кредит № ************ от 24.01.2024 г., сключен между П. А. А. и ЮЛ по силата, на който на ищеца му е предоставена сумата от 1800 лв. със срок за погасяване на кредита до 24.07.2025 г. Посочен е размерът на лихвен процент по кредита, а именно 50 %, като годишния размер на разходите е посочен в размер на 63.06 %. В чл. 6, ал. 1 е предвидено, че договорът ще бъде обезпечен с едно от посочените обезпечения, а именно банкова гаранция, поръчителство на едно или две физически лица, които следва да отговарят на условията посочени в договора. В чл. 18, ал. 1 от договора е посочени, че със сключването на договора кредитополучателят декларирал, че му било известно и се считал уведомен, че ако не представел договореното в чл. 6 от договора обезпечение в двудневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаряло на условията в договора за кредит, 2 кредитополучателят дължал неустойка в размер на 3436.08 лв. Съгласно чл.

18, ал. 5 неустойката можело да бъде заплатена от кредитора разсрочено.

Представени са е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, искане за сключване на договор за кредит, както и извадка от информационната система на ответника.

Настоящият състав намира, че договор за потребителски кредит № ************ от 24.01.2024 г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП . Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

По делото е несъмнено установено, че на 24.01.2024 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски кредит № ************, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 1800 лв. за срок от осемнадесет месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 63.06 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 50 %. Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК .

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.

146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и 3 потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Настоящият състав намира, че предвидената в чл. 18, ал. 1 от процесния договор неустойка съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения погасителен план, включително задължението за неустойка. Плащането на тази неустойка не е отразено като разход при формирането на оповестения 4