Определение № 17658 от 11.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17658 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20261110111521 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.

Производството е образувано по предявен иск от „Топлофикация София” ЕАД срещу С. А. Д. и Д. Г. Д. за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта на вземания по Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 629/2026 г. по описа на РС-Гоце Делчев.

Съдът, след като се запозна с ч. гр. д. № 629/2026 г. по описа на РС-Гоце Делчев, намира, че предявеният иск е недопустим, тъй като липсва една от предвидените абсолютни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск по смисъла на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 и т. 2 и ал. 2 ГПК. Съгласно задължителните указания към съдилищата, дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, за съществуването на правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е необходимо да са налице както общите, така и специални предпоставки за надлежното му предявяване, за които съдът, разглеждащ установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК следи служебно, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по № 629/2026 г. по описа на РС-Гоце Делчев, съобщението до длъжника С. А. Д. е връчено лично на 15.04.2026г., срокът за 1 подаване на възражение по чл.414 ГПК към настоящия момент не е изтекъл, а съобщението до длъжника Д. Г. Д. е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес към момента на издаване на заповедта за изпълнени. На адреса не е залепвано уведомление, а е направено едно посещение на 16.04.2026г., като е посочено, че лицето не живее на адреса „по сведения на живущите от жилището“. Искът по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК се предявява само при наличието на три кумулативни условия:

Връчването да е извършено при условията на чл. 47, ал.5 ГПК;

Длъжникът да не живее на адреса, на който е залепено уведомлението и връчителят да е събрал данни за това по посочените начини - чрез справка от управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място или по друг начин;

Да е извършено удостоверяване, че длъжникът не живее на адреса с посочване в съобщението на източника на тези данни.

Ако заповедта е връчена чрез залепване по чл. 47, ал.5 ГПК и не е установено надлежно, че длъжникът не живее на адреса или не е направено надлежно удостоверяване на това обстоятелство, заповедта влиза в сила.

Предвид изложеното, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (на каквито се е позовал заповедният съд в Разпореждане № 112/28.01.2026 г.). Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В случая липсва такова удостоверяване.

С оглед изложеното, по аргумент за противното от чл. 415, ал. 1, т.1 и т.

2 ГПК и с оглед чл.416, ал.1 ГПК предпоставки за даване на указания не са налице, а предявените установителни искове се явяват преждевременно предявени.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от 2 предявяване на иск за претендираното вземане. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, извършвайки дължимата самостоятелна преценка, намира, че предпоставки за даване на указания и предявяване на иск по чл. 415 ГПК срещу длъжниците не са налице, а предявените установителни искове са недопустими.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на РС- Гоце Делчев за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Във връзка с изложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. №133683/28.04.2026 г., подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу С. А. Д. и Д. Г. Д., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 11521/2026 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 169-и състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на ищеца.

След влизане в сила на определението, заверен препис от същото, да се изпрати на Районен съд- Гоце Делчев.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3