Определение № 99 от 21.04.2026, Районен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. Кърджали, 21.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Ешпеков като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Частно наказателно дело № 20265140200241 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.244, ал.5 от НПК.

Делото е образувано във връзка с подадена жалба от Т. А. М. срещу Постановление за спиране на наказателно производство по досъдебно производство № ****** г. по описа на РУ – Кърджали, преписка вх. № ****** г. по описа на Районна прокуратура – Кърджали.

В жалбата се твърди, че прокурорския акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Жалбоподателят сочи, че не е налице основание за отделяне на материали в отделна преписка, нито е налице основанието по чл. 244, ал.1, т.2 от НПК за спиране на производството.

Последният счита, че не са предприети необходимите усилия за извършване на конкретни процесуално-следствени действия, които ще доведат до разкриване на извършителя. Разследването не било водено всестранно и обективно, а е била дадена сляпа вяра на самопризнанията на С., че е признала, че е взела от касата 7 000 лева и определен брой злато. Разследващите дали вяра, без да подложат това признание на съмнение относно размера на взетата сума, съпоставяйки го с твърдението на жалбоподателя, че му е изчезнала сума от 35 000 лева и много повече злато. Жалбоподателят счита, че тя (С.) е взела всички 35 000 лева и златото, което е описал, а не само признатите от нея, както и че извършителят е известен. Излага съображения, че никой освен него и нея не е имал достъп до касата. Навежда доводи, че са налице и елементи от състава на престъплението „самоуправство“, тъй като със сигурност имало спор за собствеността на парите му. Посочва, че прокурорът не е положил необходимите усилия, за да събере и провери необходимите доказателства, които да доведат до разкриване на обективната истина. При тези съображения жалбоподателят моли обжалваното постановление да бъде отменено и да бъдат дадени задължителни указания относно прилагането на закона и 1 необходимите процесуални действия, които следва да бъдат извършени.

Съдът, след като се запозна с постъпилата жалба и доказателства по делото, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.244, ал.5 от НПК и пред компетентния съд, поради което следва да бъде разгледана по същество.

На 23.09.2025 г. е образувано досъдебно производство № ****** г. по описа на РУ – Кърджали по реда на чл. 212, ал.2 от НПК за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, за това, че 23.09.2025 г. за времето от 09.30 часа до 13.30 часа в ******, общ. ******, е отнел чужди движими вещи – пари в размер на 35 000 лева и златни накити на стойност 70 000 лева, от владението на Т. А. М. с намерение противозаконно да ги присвои.

След проведено разследване, с Постановление от 26.03.2026 г. на Районна прокуратура – Кърджали, наказателното производство по досъдебно производство № ****** г. по описа на РУ- Кърджали е спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК.

За да постанови акта си, наблюдаващият делото прокурор е приел за установена следната фактическа обстановка:

Т. А. М. и С.К.А. от 2015 г. живеели на съпружески начала в къща, находяща се в ******, ул. „******“№ *. Къщата била на два етажа, като Т. и С. с децата си обитавали втория етаж на къщата, а на първия етаж живеели родителите на Т. М. - Ш. М. и А. М.. От известно време взаимоотношенията между двамата съжители били конфликтни. На 19.09.2025 г. през нощта между Т. и С. възникнал поредният семеен конфликт, във връзка с който впоследствие С. подала сигнал в РУ - Кърджали, по повод което било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 131, ап.1, т.5а, вр.чл.130, ал.2 от НК. В дома си Т. и С. имали каса, вътре в която съхранявали общи семейни пари, които спестявали през годините на съжителството си. В тази каса имали пари в размер на сумата от 45 хиляди лева, както и златни накити, които били общи. За касата имало два ключа, на които мястото им било известно и на двамата съжители. С оглед конфликтните взаимоотношения Т. М. и С. А., на 23.09.2025 г. последната решила да напусне семейното жилище. Сутринта на посочената дата Т. излязъл навън, като взел от горепосочените пари сумата от 10 000 лева за ремонт на колата си. След като Т. си тръгнал, С. взела от касата сумата от 7 000 хиляди лева, както и документи. На излизане от къщата носила със себе си една чанта с дрехи, вътре с парите и документите. След това същата отишла в дома на родителите си в ******. По – късно през деня на същата дата - 23.09.2025 г., Т. М. подал в РУ - Кърджали сигнал, че от дома му били откраднати пари в размер на 35 000 лева, както и златни накити.

В постановлението си спрелият производството прокурор е посочил, че в хода на разследването е разпитан в качеството на свидетел Т. М., който е 2 изложил твърдения, че след като се прибрал вкъщи на процесната дата установил липсата на сумата от 35 000 лева от касата, както и златни накити, като в постановлението подробно са описани накитите, посочени от свидетеля.

Т. М. бил изразил съмнения, че тези вещи може да са взети от С., тъй като след като взел сумата от 10 000 лева от касата, дал ключа на нея, а и по самата каса не били налице каквито и да било следи от взлом. В последващ разпит Т. М. бил изложил твърдения, че установил от дома им и липсата на други вещи, за които не пазил документи. Посочил е, че тези вещи бил купил със свои пари, освен басмите. В показанията си Т. М. бил изразил съмнения, че парите от касата може да взети от С., доколкото впоследствие разбрал, че същата си била купила лек автомобил „*******“ с рег. № *******.

Прокурорът сочи, че в хода на разследването е направена справка в информационните масиви на МВР, от която е установено, че горепосоченият лек автомобил е собственост на Р. К. - брат на С..

В обжалваното постановление са изложени съображения, че С. А. е отрекла да е изнесла покъщнина от дома си в *******. Била признала, че взела от касата сумата от 7 0000 лева, както и 2 броя златни синджири, които тя била подарила на Т. М. и 4 броя малки златни лири, като и че на самата нея си имала нейни златни накити. Изложила била твърдения, че освен че била ударена от Т. М. на 19.09.2025 г. в присъствието на родителите на последния, както и на Т. М. - брат на Т. М., последният е отправил и закани с убийство.

В хода на разследването били възложени ОИМ, като в хода на същите не са били установени лица, които да са били очевидци на изнасяне на покъщнина от горепосочената къща, както и били разпитани свидетели съседи на родителите на С. в ********, които заявили, че не са видели да се внасят обемисти предмети /покъщнина/ в дома на родителите на С.. В тази връзка се посочва също, че в хода на разследването е приобщен диск с видеозапис от камери за видеонаблюдение, находящ се в района на горепосочената къща, при огледа на който не се установявало изнасяне на обемисти вещи от къщата.

Прокурорът е направил извод, че по отношение на взетата сумата от 7 000 лева и златните накити, за които С. А. е заявила, че ги е взела от къщата на посочените адрес е приложима разпоредбата на чл. 218в, т.2 от НК, поради което е отделил касаещите тези вещи материали в отделна прокурорска преписка.

По отношение на останалите описани вещи наблюдаващият прокурор е приел, че не са налице доказателства за авторството на деянието и с обжалваното пред настоящата инстанция постановление е спрял производството по делото на основание чл. 244,ал.1, т.2 от НПК.

Прокурорът също така е приел, че не са налице доказателства за извършено престъпление по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, доколкото твърденията в тази връзка има единствено от страна на С. А., които не се 3 потвърждават от показанията на останалите разпитани свидетели.

Съдът намира, че обжалвания акт за спиране на наказателното производство е правилен – обоснован и законосъобразен.

На първо място следва да се посочи, че отделянето на материали от настоящото досъдебно производство и образуването на отделна прокурорска преписка не подлежи на съдебен контрол, поради което не следва да бъде обсъждано.

В хода на проведеното разследване са извършени множество действия – оглед на местопроизшествие; претърсване и изземване; в качеството на свидетели са разпитани С. А., Т. М., Т. М., Ш. М., А. М., К. А., М. К., Р. К., М.

М., Т. З., К. Р.; извършена е очна ставка между свидетелите С. А.и Ш. М.; назначени са и са изготвени необходимите експертиза; приобщено в ВД – диск със запис от камери, намиращи се в близост до жилището на пострадалия Т.

М., възложени са оперативно - издирвателни мероприятия; както и е приложена справка за собствеността на посочения от Т. М. лек автомобил.

Правилен е извода на прокурора, че от събраните доказателства не се установява автора на деянието, като същият е обсъдил всички събрани доказателства. В показанията си пострадалото лице Т. М., неговите родители и брат му посочват, че инкриминираните вещи са взети С. А., но те не са очевидци на деянието, а само изразяват предположения. Освен техните показания, които представляват предположения, не са събрани други доказателства, че именно С. А. е взела вещите. Разпитани са в качеството на свидетели родителите и братът на С. А., както и са установени и разпитани съседи на същите в *******. От техните показания също не се установява съпричастността на С. А. към извършеното престъпление. От огледа на приобщения запис също не се установява и не се забелязва С. А. да е пренасяла вещите, описани от Т. М. като отнети от дома му. От приобщената справка за собствеността на посочения от св. Т. М. лек автомобил марка „******“ с рег. № ******* се установява, че автомобилът е собственост на брата на св. С. А., и че същият е регистриран на негово име на 11.07.2025 г., т.е. преди извършването на твърдяното престъпление, което води до извода, че закупуването на автомобила не е свързано с отнетите парични средства от дома на Т. М.. От назначената дактилоскопна експертиза се установява, че иззета при огледа на местопроизшествието дактилоскопна следа е идентична с тази на С. А., но това е напълно нормално, предвид обстоятелството, че последната е живяла в посочената къща.

Относно оплакването на жалбоподателя, че разследването е водено единствено за наличие на престъплението „кражба“, а не и за наличието на престъплението „самоуправство“, съдът намира за необходимо единствено да посочи, че за да се коментира наличието на елементите на престъплението „самоуправство“ следва да са събрани доказателства за самоличността на извършителя, което в случая не е така. Заявеното от С. А., че е взела 7000 лева и определени златни накити не може да доведе до извода, че е взела и 4 останалите описани от пострадалия вещи, без други събрани доказателства в тази насока, каквито в случая не са налице.

Разпоредбата на чл.244, ал.1, т.2 от НПК дава правомощие на прокурора да спре наказателното производство в случаите, в които извършителят на престъплението не е разкрит. Съдът намира, че към настоящия момент са извършени всички възможни действия по разследването и други процесуални действия и че разследващите органи са положили необходимите усилия за разкриване на извършителя на деянието, но положителен резултат не е постигнат. Този факт е обусловил и постановяването на атакувания прокурорски акт. Всички процесуално-следствени действия по досъдебното производство са проведени при условията и по реда на НПК, като процесуални нарушения не са допуснати. Няма пречка при наличие на нови данни производството по делото да бъде възобновено, каквото правомощие има прокурора, съгласно чл. 245, ал.2 от НПК.

Ето защо, обжалваното постановление за спиране на наказателното производство се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.244, ал.5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура – Кърджали от 26.03.2026 г., с което е спряно наказателното производство по досъдебно производство № ****** г. по описа на РУ - Кърджали, преписка вх. № ****** г. по описа на Районна прокуратура - Кърджали, образувано за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.