Решение № 1046 от 25.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20251110208611 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата съдебна инстанция е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на В. Я. В. (чрез процесуален представител) срещу ЕФ серия К, № 7919739, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал.

1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. От страна на жалбоподателя се прави искане за отмяна на ЕФ и за присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения за нарушаване на материалния закон и на процесуалните правила (във връзка с които твърдения съдът излага отговора си по-долу). Възиваемата страна СДВР не взема отношение (посредством надлежен представител).

Изключвайки приложената ежедневна форма на отчет (виж по-долу!), от писмените доказателствени материали (приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) и от огледаните в съдебно заседание по реда на чл. 285 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН доказателствени материали освен обстоятелствата относно датата на изготвяне на ЕФ и връчването му на нарушителя (съответно 11.08.2023 г. и 16.05.2025 г.) се установява по несъмнен начин изложеното от фактическа страна в обжалвания ЕФ, към която фактическа обстановка съдът препраща (забрана за използване на подобна техника за излагане /именно за излагане/ на установената от съда фактическа обстановка /при която техника просто не се извършва повтаряне на дадено текстово съдържание, а се извършва препращане към налично по делото съдържание, с което страните са запознати/ не се открива никъде в релевантната нормативна уредба), с изричното уточнение, че жалбоподателят се е явявал към процесната дата 09.08.2023 г. законен представител на юридическото лице (видно и от публично достъпния посредством Интернет ТРРЮЛНЦ – съобрази и чл. 9 от ЗТРРЮЛНЦ!), което пък е било регистриран ползвател на процесното МПС, като се установява още съобразеността на конкретния ЕФ със съответната заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец, метрологичната годност на процесното техническо средство към процесната дата 1 съответното одобряване на типа и успешното преминаване на измервателното средство през метрологична проверка със срок на валидност към датата на установяване на нарушението (имайки предвид и съответната обнародвана в ДВ Заповед № А-616/11.09.2018 г. на действащото като председател на ДАМТН към съответния момент длъжностно лице), а и това, че срещу родения през 1983 г. жалбоподател към процесната дата 09.08.2023 г. имало издадени и влезли в сила над 20 НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване е възложен н органите на МВР.

Представената ежедневна форма на отчет е съставена много след процесната дата, а именно на 30.05.2025 г. и очевидно във връзка със самото обжалване на ЕФ, като в нея е посочен нулев запис касателно „общ брой заснети клипове АТСС“. Няма никаква логически обоснована причина съдът да се довери на тази форма вместо на приложения протокол за използване на АТСС, проверен още на 10.08.2023 г., където са отбелязани изрично 208 броя установени нарушения. Подробните данни, обективирани в съответните доказателствени материали, отнасящи се до процесното нарушение на скоростния режим, също се явяват в потвърждение на посоченото в протокола за използване на АТСС и оборват съответното изложение по ежедневната форма на отчет.

Материалният закон е приложен напълно правилно, съобразно действащата към процесната дата нормативна уредба (съобрази и чл. 3 от ЗАНН!). Уредбата по чл. 189, ал. 5 вр. чл. 188 от ЗДвП в редакцията й, действала към датите на извършване на процесното административно нарушение и на издаване на процесния ЕФ, подлежи на корективно тълкуване, доколкото не може да се приеме, че разумният (действителният) смисъл на законовия текст досежно ангажирането на отговорността на представляващия юридическото лице не се отнася и до хипотезите, при които е регистриран ползвател-юридическо лице на съответното превозно средство (както е в случая); не се касае за обосноваване на административно-наказателна отговорност посредством аналогия (чл. 46, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗНА), а за способ за тълкуване, установяващ единствено действителния смисъл на нормативния текст. Ограничение на размера на глобата до 200 лева (така изложеното е във връзка с конкретни доводи, релевирани в жалбата) не е предвидено в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН и това е видно от самия прочит на разпоредбата.

Юридическото лице, чийто представител се явява въззивникът, е индивидуализирано във фиша при всяко положение посредством неговия ЕИК, което е напълно достатъчно и не оставя никакво поле за съмнение.

Процесният ЕФ не оставя никаква възможност за съмнение и досежно това кое е санкционираното с него лице – г-н В. изрично е посочен като законен представител на конкретно търговско дружество и се налага наказание глоба (а не имуществена санкция).

Посочването на разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП не е сред задължителните реквизити на ЕФ, като наличието на съответното основание за ангажиране на отговорността е известно на обжалващия, видно от самото съдържание на жалбата.

При обикновен прочит на процесния ЕФ е видно, че в него се съдържат подробно описание на нарушението, конкретно място на неговото извършване, посока на движение, релевантен пътен знак и въведеното с него ограничение. Изобщо, налице е във фиша това съдържание, което се явява изискуемо съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в редакцията, която е била в сила към процесната дата. В тази законова уредба липсват изисквания за посочване в ЕФ на данни от рода на наименование (марка и модел) на съответния уред, посока/посоки на заснемане и пр.

Данните по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП са налични в съответния приложен снимков материал (противно на твърдяното в жалбата).

Годността на използваната в случая мобилна видео-радарна система от гледна точка на изискванията по ЗИ и подзаконовата му нормативна уредба е установена на база на приложените в тази връзка книжа (в това число имайки предвид обстоятелството, че 2 съответният протокол от периодична проверка по реда на ЗИ при всяко положение изхожда не от структурно звено на МВР, а от такова на БИМ). Липсват каквито и да било основания (на база на приложената доказателствена съвкупност) дори за съмнение в смисъл, че се е стигнало до приписване на измерена скорост на друго ППС (на съответната снимка относно установяване на нарушението на скоростния режим впрочем е видно само едно превозно средство), като отделен е въпросът за това, че самата релевантна нормативна уредба изисква АТСС да работят по такъв начин, че да няма съмнение за кое превозно средство се отнасят съответните измервания и записи.

Не е налице хипотеза на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.

Липсата на индивидуализиращ (уникален) номер на статичното изображение (процесното такова), респективно липсата в съответния протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на отбелязани номера на първо и последно статично изображение/видеоклип, също не се явява съществено нарушение на процесуалните правила, нито основание за съмнение досежно изложеното в ЕФ като фактическа обстановка, включително с оглед наличните данни в писмен вид към снимката относно процесното административно нарушение и на гърба на същата снимка – касае се за процес, който до голяма степен е автоматизиран (съобрази чл. 189, ал. 15 от ЗДвП!).

При цялостната и служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за изменение или за отмяна на ЕФ, предвид което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН обжалваният фиш следва да бъде потвърден. При такъв изход от делото изначално липсва законова възможност за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалвания ЕФ серия К, № 7919739, на СДВР.

Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3