Решение № 42 от 26.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20261001000015 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 25, ал. 4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба вх. № 484/09.01.2026 г. по описа на САС, депозирана от „ДОКТОР СУИЦ“ ЕООД срещу решение от 27.10.2025 г. по т.д.

№ 1860/2025 г. на СТС, VI-21 състав, което жалбоподателят намира, че е неправилно и незаконосъобразно. С него неправилно бил потвърден отказ на ДЛР № 20250904161731, с който заявление Ж1 не било прието, тъй като в полза на адв. Я. не било представено пълномощно. В обжалваното решение отново било прието неправилно, че липсвали доказателства за представителна власт на адвоката, тъй като такова било представено както с първоначалното заявление Г2, така и със заявление Ж1. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение на СГС и да бъде обявен ГФО по партидата на „ДОКТОР СУИЦ“ ЕООД, приложен към заявление Г2 с per.

№20240930200541.

Агенция по вписванията са депозирали отговор на частната жалба, в който излагат доводи за нейната неоснователност.

Софийският Апелативен съд, след като разгледа жалбата, събраните писмени доказателства и след служебна справка в Търговския регистър, намира следното от фактическа и правна страна:

Т.д. № 1860/2025 г. на СГС, VI-21 състав е образувано по жалба на „ДОКТОР СУИЦ“ ЕООД против отказ на ДЛР № 20250904161731, с който е отказано приемане на заявление образец Ж1, подадено във връзка с указания по заявление образец Г2 per. №20240930200541.

1

С решение № 1503/27.10.2025 г. на СГС е прието, че доколкото обжалваният отказ е по заявление Ж1, което не съдържа самостоятелно искане за вписване, то жалбата е срещу отказа по основното заявление Г2 per. № 20240930200541, разгледал е жалбата както срещу отказ № 20250904161731 по заявление Ж1, така и срещу отказа по основното заявление Г2 per. № 20240930200541 и я е оставил без уважение.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е подадена против обжалваем съдебен акт и в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице - заявителя в производството пред Агенция по вписванията, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Жалбата пред СГС е срещу Отказ на ДЛР № 20250904161731/ 04.09.2025 г., който е постановен по заявление Ж1 с per. №20250904161731.

Съобразно ТР №1/31.05.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСТК, съгласно разпоредбата на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ отказът на длъжностното лице по регистрацията да извърши исканото вписване, обявяване или заличаване подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа на ГПК - „Обжалване на определенията“. Съответното приложение на ГПК спрямо съдебния контрол по ЗТРРЮЛНЦ сочи, че обжалваемите актове на длъжностното лице по регистрацията са тези по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно изрично уредените в закона като такива. Това разрешение е последователно проведено от законодателя, видно от разпоредбата на чл. 31д ЗТРРЮЛНЦ, която предвижда, че на обжалване по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ подлежи и отказът на длъжностното лице да издаде удостоверение за законосъобразност при преобразуване. Такъв е и кръгът на обжалваемите съдебни актове в охранителното производство по ГПК - според чл.538 ГПК на обжалване подлежи отказът да се издаде исканият охранителен акт, а чл.539 ГПК регламентира обжалването на изрично предвидени преграждащи определения и не намира приложение спрямо ЗТРРЮЛНЦ, тъй като в него не са уредени такива. Обсъжданите процесуалноправни норми са с императивен характер, доколкото касаят допустимостта на производството пред съда, поради което следва да се тълкуват стриктно. Следователно актове на длъжностното лице по регистрацията, които не представляват отказ по заявление за вписване, обявяване или заличаване, не могат да са предмет на съдебен контрол по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Актове на длъжностното лице по регистрацията, извън посочените по-горе, не подлежат на обжалване по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.

Ако по партидата на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел е оповестен друг акт или изявление на длъжностното лице с несамостоятелен характер (например указания по чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ), неговата законосъобразност може да бъде проверена от съда само по повод обжалването на отказа за вписване, обявяване или заличаване, след като такъв 2 е постановен.

В случая Заявление Ж1 не е такова за вписване, а има несамостоятелен характер и с него се изпълняват указания на ДЛР, дадени във връзка е конкретно заявление за вписване или обявяване (в случая заявление Г2). Следователно, отказът същото да бъде прието не подлежи на обжалване и жалбата срещу него следва да бъде оставена без разглеждане. Като я е разгледал по същество, СГС е постановил един недопустим съдебен акт.

От друга страна, съобразно диспозитивното начало, съдът разглежда жалбата срещу акта, срещу който заявителят я е насочил. В случая жалбата е ясно насочена срещу отказ на ДЛР № 20250904161731/04.09.2025 г., който е постановен по заявление Ж1 с per. №20250904161731. Като е излязъл извън предмета на обжалване и е разгледал друг отказ - този по заявление Г2 per. № 20240930200541, СГС е постановил недопустим акт, който следва да бъде обезсилен. Дали обжалваният акт - отказ по заявление Ж1 е срещу заявление за вписване и съответно дали същият е обжалваем или не, съдът дължи до посочи при произнасянето си по жалбата срещу него, като евентуалната негова необжалваемост не оправомощава съда да тълкува волята на страната и да разглежда друг постановен в регистърното производство акт на ДЛР.

Разглеждането на жалба срещу акт различен от посочения от жалбоподателя прави обжалването решение недопустимо и същото подлежи на обезсилване и в тази му част, а съдебното производство подлежи на прекратяване.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде обезсилено изцяло и съдебното производство - прекратено.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение от 27.10.2025 г. по т.д. № 1860/2025 г. на СГС, VI-21 състав, с което е оставена без уважение жалбата на „ДОКТОР СУИЦ“ ЕООД срещу Отказ № 20250904161731/04.09.2025 г. и Отказ № 20240930200541-2/30.09.2024 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3