Решение № 250 от 26.04.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. София , 26.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Павлина И. Христова като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20211001000283 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 8.02.2021 г. на ищеца – синдика на „Сиконко Билдинг“ АД /в несъстоятелност/ против решението от 8.01.2021 г. по търг. дело № 2219/2018 г. на Софийския градски съд, VІ-15 състав, с което: са отхвърлените предявените: 1) срещу „Сиконко Билдинг“ АД /в несъстоятелност/ и „Сиконко – Агрия“ АД иск за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Сиконко Билдинг“ АД на прихващане на вземане на „Сиконко Билдинг“ АД срещу „Сиконко – Агрия“ АД за сумата 181 000 лв. – продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №172/2.03.2013 г., т. І, рег. № 945, н.д. № 28/2013 г., с насрещни вземания на „Сиконко – Агрия“ АД срещу „Сиконко Билдинг“ АД за общата сума 1 301 670,72 лв., извършено с протокол за прихващане от 30.12.2013 г.; и 2) срещу „Сиконко – Агрия“ АД иск за заплащане на „Сиконко Билдинг“ АД /в несъстоятелност/ сумата 181 000 лв. – продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 172/2.04.2013 г., т. І, рег. № 945, н.д. № 28/2013 г.; на осн. чл. 649, ал. 6 ТЗ „Сиконко Билдинг“ АД /в несъстоятелност/ е осъден да заплати държавна такса в размер на 14 480 лв.

В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел, че представеният протокол от 30.12.2013 г.

1 обективира договор за спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, поради което той не може да бъде атакуван по реда на чл. 645, ал. 4 ТЗ, който бил приложим само за едностранните изявления за прихващане. Поддържа се, че обстоятелството, че изявлението за прихващане на длъжника било включено в такъв двустранно подписан протокол не променяло неговото съдържание и последици.

Твърди се, че практиката между търговци да се подписват „протоколи за прихващане“ била широко разпространена, като съществувала и съдебна практика да уважава искове по чл. 645, ал. 4 ТЗ в подобни хипотези. Обратната теза означавало лесно да бъде обезсмислен механизма за защита в тази разпоредба, който цели да парира заобикалянето на дистрибуционните правила на чл. 722 ТЗ. Твърди се и, че неправилно съдът е приел, че следва да са изпълнени и предпоставките на чл. 645, ал. 3 ТЗ, а именно – да се докаже недобросъвестността на „Сиконко – Агрия“ АД.

Поддържа се, че системата на преферентните искове по правило е абстрахирана от субективни елементи и е изградена изцяло на обективната основа на нарушението на дистрибуционния модел по чл. 722 ТЗ.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи предявените искове, както и да му присъди направените разноски по делото.

Въззиваемият „Сиконко – Агрия“ АД – ответник по исковете – в писмения отговор на процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззиваемият „Сиконко Билдинг“ АД /в несъстоятелност/ – ответник по иска – редовно призован, не взема становище по жалбата.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от синдика на „Сиконко Билдинг“ АД /в несъстоятелност/ с искова молба от 22.10.2018 г., подадена по пощата на 19.10.2018 г., с която: 1) срещу „Сиконко Билдинг“ АД /в несъстоятелност/ и „Сиконко – Агрия“ АД иск за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Сиконко Билдинг“ АД на прихващане на вземане на „Сиконко Билдинг“ АД срещу „Сиконко – Агрия“ АД за сумата 181 000 лв. – продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №172/2.03.2013 г., т. І, рег. № 945, н.д. № 28/2013 г., с насрещни вземания на „Сиконко – Агрия“ АД срещу „Сиконко Билдинг“ АД за общата сума 1 301 670,72 лв., извършено с протокол за прихващане от 30.12.2013 г.; и 2) срещу „Сиконко – Агрия“ АД иск за заплащане на „Сиконко Билдинг“ АД /в несъстоятелност/ сумата 181 000 лв. – продажна цена по договор за покупкопродажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 172/2.04.2013 г., т. І, рег. № 945, н.д. № 28/2013 г.

В исковата молба се твърди, че с решение от 19.10.2018 г. по т.д. № 7126/2013 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност спрямо „Сиконко Билдинг“ АД, с начална дата на неплатежоспособност – 31.03.2012 г. Твърди се, че с посочения договор за продажба от 2.04.2013 г. „Сиконко Билдинг“ АД е продал на „Сиконко – Агрия“ АД недвижим имот за цена от 220 000 2 лв., от която били заплатени 39 000 лв. преди сключване на сделката, а остатъкът от 181 000 лв. следвало да се плати в срок до 31.12.2013 г. Същевременно, „Сиконко Билдинг“ АД дължало на „Сиконко – Агрия“ АД вземания по предоставени заеми в общ размер на 1 169 890,33 лв. за главница, както и по различни доставки в размер на 7 281,39 лв. На 30.12.2013 г. страните подписали протокол за прихващане, с който прихванали тези насрещни вземания. Изявлението за прихващане на „Сиконко Билдинг“ АД било недействително на осн. чл. 645, ал. 4 ТЗ, тъй като било извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособност и не по-рано от една година преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ. С обявяване на недействителността погасителното действие на прихващането отпадало, поради което вторият ответник дължал остатъка по продажната цена.

По делото е представен нотариален акт № 172/2.04.2013 г., т. І, рег. № 945, н.д. № 28/2013 г. на нотариус Р. М., с рег. № ***, с който „Сиконко Билдинг“ АД е продал на „Сиконко – Агрия“ АД следния недвижим имот: четириетажна административна сграда с идентификатор

*** със застроена площ от 360 кв. м., находяща се в гр. Полски Тръмбеш, ул.

„Търговска“ № 1, заедно с правото на строеж върху УПИ ІІІ, кв. 90 по предходен план на гр.

Полски Тръмбеш, с площ от 15 770 кв. м., съставляващ поземлен имот с идентификатор ***. Уговорена е продажна цена от 220 000 лв., като част от сумата в размер на 39 000 лв. е изплатена на продавача по банков път преди подписване на договора, а останалата част в размер на 181 000 лв. следва да се заплати до 31.12.2013 г. За заплатената част от цената в размер на 39 000 лв. е била издадена от „Сиконко Билдинг“ АД и фактура № 4613/5.04.2013 г., а за остатъкът – фактура № 4614/5.04.2013 г.

С двустранно подписан протокол от 30.12.2013 г. „Сиконко Билдинг“ АД и „Сиконко – Агрия“ АД са се съгласили да се извърши прихващане на насрещни техни вземания. Страните са установили, че вземанията на „Сиконко – Агрия“ АД са в общ размер на 1 301 670,72 лв., като включват вземания по 18 фактури, издадени в периода 31.03.2010 г. – 3.09.2010 г., заем в размер на 1 169 890,33 лв. и лихви в размер на 124 499,94 лв. Вземанията на „Сиконко Билдинг“ АД са в общ размер на 1 292 016,84 лв., измежду които и вземането в размер на 181 000 лв. по фактура № 4614/5.04.2013 г., представляващо незаплатената част от цената по нотариален акт № 172/2.04.2013 г. Уговорено е, че след прихващането „Сиконко Билдинг“ АД остава да дължи на „Сиконко – Агрия“ АД сумата 9 653,88 лв.

Представена е и аналитична оборотна ведомост за периода 1.01.2012 – 31.12.2013 г. на „Сиконко Билдинг“ АД по сметка 1511 за получени краткосрочни заеми от „Сиконко – Агрия“ АД.

С решение от 19.10.2017 г. по т.д. № 7126/2013 г. на СГС, VІ-8 състав, спрямо „Сиконко Билдинг“ АД на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ е било открито производство по несъстоятелност при начална дата на неплатежоспособността – 31.03.2012 г., по молба от 11.11.2013 г. на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД и присъединените кредитори „Банка ДСК“ АД, „ПИБ“ АД и „Конег“ АД. С решение от 15.11.2017 г. на същия съд длъжникът е обявен в несъстоятелност на осн. чл.

632, ал. 5 ТЗ, като е постановено прекратяване на дейността му и производството е спряно.

Решенията от 19.10.2017 г. и 15.11.2017 г. на СГС са потвърдени с решение от 6.07.2018 г. по т.д. № 1636/2018 г. на САС, което пък е оставено в сила с решение № 163/ 6.02.2020 г. по т.д. № 3

271/2019 г. на ВКС, ІІ т.о.

Други доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

1. По иска за недействителност на прихващането

В исковата молба ищецът е длъжен да формулира исканията си към съда и до посочи фактите, от които счита, че произтичат – чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. Ищецът не е длъжен да дава правна квалификация на претенциите си, а дори и да го стори, то това не обвързва съда. Въз основа на твърдените факти и формулираното искане съдът е длъжен служебно да даде правна квалификация на претенцията, т.е. да определи нейното правно естество и вида на предявения иск.

В настоящия случай ищецът е квалифицирал иска си по чл. 645, ал. 4 ТЗ, а в петитума е посочил, че атакува прихващане, извършено на 30.12.2013 г. от длъжника „Сиконко Билдинг“ АД /в несъстоятелност/ за сумата 181 000 лв. – незаплатен остатък от продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 172/2.03.2013 г.

Същевременно, в обстоятелствената част на исковата молба е посочил, че прихващането всъщност е вследствие на двустранно подписан протокол от 30.12.2013 г. между двете ответни дружества, с което те се споразумяват да прихванат насрещните си вземания, което се потвърждава и от съдържанието на този протокол. При тези твърдения е налице известно противоречие между обстоятелствена част и петитум и известна неяснота за предмета на иска – дали се атакува едностранно изявление за прихващане или договор за такова. Според въззивния съд предмет на иска е прихващането, произтичащо от посочения двустранен протокол. Правната квалификация на изявленията в него сочи, че той обективира двустранно съгласие за прихващане, т.е. изправени сме пред договор за прихващане, а не пред едностранно изявление на страна по него. За да се прецени по кой ред и на кое правно основание може да се атакува подобен договор за прихващане следва да се имат предвид някои принципни положения.

В правната доктрина, а и в практиката е общоприето, че прихващане на насрещни вземания може да се извърши както с едностранно изявление на една от страните по облигационното отношение, така и да се уговори между тях. В първия случай говорим за законна компенсация , предпоставките на която са уредени в чл. 103 и сл. от ЗЗД. Във втория случай се касае до договорна компенсация , допустимостта на която произтича от свободата на договаряне /чл. 9 ЗЗД/[1]. Страните могат да уговорят прихващане както при наличието на условията на чл. 103 ЗЗД, така и да се отклонят от тях. По който и от двата начина да се осъществи прихващането, то поражда правно действие с реализирането на съответния валиден юридически факт, след което друг факт, насочен към същата последица, не поражда последици, като безпредметен.

Отношението в повечето съвременни законодателства, вкл. и в българското, спрямо института 4 на компенсацията в производството по несъстоятелност принципно е позитивно, а такова е и в правото на ЕС. Така напр. в чл. 9, ал. 1 от Регламент № 848/2015 г. относно производството по несъстоятелност е предвидено, че образуването на производство по несъстоятелност не засяга правото на кредиторите да искат прихващане за техните вземания с вземания на длъжника, когато такова прихващане е разрешено от приложимото право към вземането на длъжника по несъстоятелността. В съображение 70 от същия регламент пък е разяснено, че „по този начин прихващането би придобило обезпечителна функция, която е основана на правни норми, на които съответният кредитор може да се позове в момента на възникване на вземането “.