Решение № 78 от 03.04.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. ЛЕВСКИ, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ИВАНОВСКА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20254410100981 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 11, т.9 и чл. 10, ал.1 ЗПК, вр. чл. 21 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит Договор за кредит №9765373010 от 27.12.2023г., сключен между С. Д. П. и ***** ЕООД, както и установителен иск в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал.1 ЗЗП, във вр. с чл. 24 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата „такса бързо разглеждане” от Договора за кредит №9765373010 от 27.12.2023г., сключен между С. Д. П. и ***** ЕООД.

Осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 240 лв. /сбор от заплатените от П. сума от 33,69лв. за лихва и 206,31 лв. такса за бързо разглеждане/, получена без основание по договор за кредит №9765373010 от 27.12.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В РС – Левски е постъпила искова молба от С. Д. П., ЕГН **********, с адрес *****, чрез адв. Й. М., вписан в АК – Плевен, против: *****" ООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:

***** представлявано от управителя З.С.Р..

В исковата молба се твърди, че на 27.12.2023 г. между С. Д. П. и ответното дружество *****" ЕООД е сключен Договор за кредит №9765373010, по силата на който на ищцата е отпуснат кредит в размер на 1000 лева за срок от 30 дни. В договора бил посочен стандартен лихвен 1 процент от 40,97% и ГПР 49,6%. Посочено било, че общата дължима сума от потребителя била в размер на 1240,00 лв. Съгласно условията на договора била начислена и такса бързо разглеждане в размер на 206,31 лв.

Счита, че ищцата, в качеството й на потребител по договора за кредит не дължи предвидените с договора плащания за лихви и такса бързо разглеждане, тъй като договорът за кредит е нищожен. За нищожността на договора и конкретни клаузи от него излага съображения, според които процесният договор не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл.

19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а по силата на чл. 19, ал.2 от ЗПК, ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Твърди, че в настоящия случай само формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като посоченият ГПР не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но същият не отразява действителния такъв, тъй като не включвал част от разходите по кредита, а именно таксата за бързо разглеждане, която също следвало да се включи при изчислението на общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Позовава се на Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22, с което е прието, че член 3, буква „ж" от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя".

Прието е, че член 10, параграф 2, буква „ж" и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква „ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

По така изложените съображения счита, че правоотношението по договора за кредит следва да се приеме за недействително на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в годишния процент на разходите не били включени всички задължения по договора за кредит.

Относно таксата за бързо разглеждане, не било спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата на чл. 10а ЗПК давала възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.

2

Това били услуги, които нямали пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. В настоящия случай, таксата за бързо разглеждане представлявала действие по усвояване на кредита във времево отношение.

Доколкото се касаело за възнаграждение по усвояването на кредита, с нея реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покривали разходи, които следвало да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Счита посочения в договора годишен процент на разходите от 49.7 % не отговарял на действителния такъв.

С допълнителното плащане на "такса бързо разглеждане" се покривали разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следвало да бъдат включени в ГПР, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва. Ето защо била налице неравноправна клауза, с която реално се заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаряло на изискването за добросъвестност между страните и водело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП и водела до неоснователно обогатяване за кредитора.

Твърди се, че ищцата е платила всички суми, които са посочени по договора, а именно главница в размер на 1000 лв., договорна лихва в размер на 33.69 лв. и такса за бързо разглеждане в размер на 206.31 лв.. Предвид недействителността на договора, ищцата дължала само чистата сума по кредита, а именно главницата от 1000 лв. Получавайки сумите от 33.69 лв. за лихва и 206.31 лв. за такса бързо разглеждане, ответникът е получил суми без основание, поради което счита, че дължи връщане на същите на ищцата.

Искането е съдът да прогласи нищожността на Договор за кредит №9765373010/27.12.2023г., сключен между С. Д. П., ЕГН **********, и ***** ЕООД, ЕИК *****; в условията на евентуалност, да прогласи нищожността на клаузата „такса бързо разглеждане" от

Договор за кредит

№9765373010/27.12.2023г., сключен между С. Д. П. и ***** ЕООД, ЕИК *****;

Отправя искане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да осъди ответника *****" ЕООД, ЕИК ***** да върне на С. Д. П. сумата от 240 лв.

/представляваща общ сбор от заплатените от П. сума от 33.69 лв. за лихва и 206.31 лв. за такса бързо разглеждане/ - получена без основание по Договор за кредит №9765373010 от 27.12.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

Претендира направените деловодни разноски, като моли на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да присъди на адвокат Й. В. М., за оказаната безплатна правна помощ на материално затруднения ищец 3 адвокатско възнаграждение, определено от съда, което да бъде платено на адвоката от ответната страна.

В случай, че не се явят в първото по делото заседание и не вземат становище по отговора на исковата молба, моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника.

Твърди се в отговора на исковата молба, че между ищцата и ответника е сключен Договор за кредит № 9765373010 в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния Договор, Кредитодателят предоставил на Кредитополучателя сума в размер на 1000 лева /511.29 евро, представляваща главница по кредита. Кредитът бил за период от 30 дни и с падежна дата 26.01.2024 г. Начислените такси и лихви по кредита: договорна лихва в размер на 33.69 лева /17.23 евро/ и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на заявката в размер на 206.31 лева /105.48 евро/. Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 1240 лева / 634 евро. Посочено е, че редът и условията, по които в полза на Кредитополучателя е отпуснат кредитът, се уреждали в Договор за кредит № 9765373010/ 27.12.2023г. и Общите условия към него. Запознаването с последните бил задължителен етап от кандидатстването за кредит, императивно поставен от ЗПФУР.

Твърди се, че предоставянето в собственост на посочената в Договора сума от Кредитодателя на Кредитополучателя, съставлявала изпълнение на задължението на Кредитодателя - да предостави поисканата от Кредитополучателя сума и създавала задължение на същия - да заплати на Кредитодателя посоченото в Договор за кредит № 9765373010/ 27.12.2023г. така, както било уговорено. Посочено е, че в общия случай Кредиторът извършвал проверка на кредитоспособността на кандидата и предоставял отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на подаване на искането. Преди да бъде одобрена или отказана заявката за кредит, дружеството извършвало оценка на кредитоспособността на заявителя. Още в начален етап от процеса по кандидатстване и одобрение, клиентът можел да заяви желание заявката за получаване на заемна сума да бъде разгледана в пократък от стандартния 7-дневен срок за проверка, като заявявал изрично желание да се възползва от допълнителната незадължителна услуга за Бързо разглеждане на заявлението, която осигурявала проверка на искането и получаването на отговор спрямо резултата от извършената проверка на кредитоспособност в рамките на до 15 (петнадесет) минути, което ангажирало допълнителен финансов и човешки ресурс, който факт обуславял начисляване на такса.

Сочи се, че още на етап посочени от кредитоискателя конкретни параметри по Договора, преди неговото сключване, се предоставял 4

Стандартен европейски формуляр (СЕФ), който съдържал всичката относима по договора информация. Ищцата била задължена внимателно да се запознае със съдържанието на Стандартния европейски формуляр, като е имала възможността да откаже ползване на допълнителни услуги, да пожелае да измени срока на Договора или да откаже заявката за кредит.

Ищцата се е възползвала от правото си и е заявила получаването на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит. За целта и на основание т.4 между страните кредитодателят е извършил проверка на кредитоспособността на заявителя в по-кратък от стандартния 7-дневен срок, срещу заплащане на такса за Бързо разглеждане, чийто размер бил посочен и стигнал до знанието на ищцата още на етап преддоговорна информация, т.е., преди да бъде сключен Договорът.

Твърди се, че ищцата С. П. преминала успешно през проверката за кредитоспособност и заявката за получаване на кредит е била одобрена, в резултат на което между страните е сключен Договор за кредит № 9765373010/27.12.2023 г.

С настъпване на падежната дата – 26.01.2024 г. С. П. имала задължение да възстанови предварително уговореното между страните задължение на обща стойност 1240 лв. /634 евро. Вследствие на неизпълнение на възникналото задължение, ищцата изпаднала в забава, считано от 26.01.2024г. и върху главницата е започнала да се начислява наказателна лихва за забава.