Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 624 от 12.02.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11874/2023
Вид
Решение № 624
Подписан
12.02.2024
В сила
08.03.2025
Състав
Живко Стоянов Желев

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 и 5 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. Пловдив, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20235330111874 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът К. Д. М. поддържа, че между страните е сключен договор за потребителски кредит „***“ № ***/ ***г. и анекс към него, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер 400лв. В анекса от ***г. се съдържала клауза / чл. 9/ която определяла дължима неустойка от 361,76 лв., ако ищецът не осигури в срок обезпечение под формата на две физически лицапоръчители, които следва да отговарят на многобройни, кумулативно предвидени критерии или банкова гаранция. Изтъква се, че дължимата по договора неустойка не е включена в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Сочи се и че по своето същество неустойката има характера на скрито възнаграждение за кредитора. Последният обаче, не го е включил в ГПР по договора, като по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до нищожността на клаузата на чл. 9 от Анекса към договора за кредит. Поддържа се и че неустойката е противоречаща на добрите нрави, доколкото предвижда задължение потребителят да заплати необосновано високо обезщетение при неизпълнение на това си задължение.

Ищецът твърди и че по силата на чл. 9 от Анекса е заплатил на кредитора сума в размер от 361,76 лв. Доколкото сумата е заплатена по недействителна клауза. Искането е да бъде прогласена недействителността на клаузата, както и да бъде осъден ответника 1 да върне платената неустойка.

Ответникът „Ай Ти ЕФ Груп“ АД счита исковете за неоснователни. Поддържа, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска.

Поддържа се, че законът не поставя изискаване при договаряне на неустойка да се посочва кои вреди се компенсират чрез нея. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Вземането за неустойка не следва да е включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото е условно и би възникнало единствено при неизпълнение на поетото задължение от страна на длъжника. Тоест, ако длъжникът бе действал добросъвестно и бе осигурил обезпечение в договорения срок, то не би възникнало и вземането за неустойка.

Поддържа се и че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена с потребителя и размерът на вземането е преценен конкретно за съответния потребител като е взета предвид кредитната му история, размера на кредитора и др. Възразява, че претендираната сума в размер от 361,76 лв. не е заплатена от ищеца.

Съдът намери за установено следното:

На ***г. между ищеца и дружеството ответник бил сключен договор за потребителски кредит „***“ № ***. С чл.1.1 от договора било постигнато съгласие „Ай Ти Еф Груп“ АД да предостави потребителски кредит под формата на кредитна линия с максимален лимит, който кредитополучателят се задължил да усвои и върне, като заплати и възнаградителна лихва за ползването и другите разходи по кредита / лист 20/.

В рамките на уговорения в договора срок кредитополучателят можел да усвоява многократно траншове в рамките на лимита, като условие за получаване на нов транш било заплащане на дължимите суми по предходния ползван /чл.2.2/. Срокът на договора бил определен на една година с опция за продължаване. Съгласно чл.3.1, а срокът на всеки от траншовете както и техните размери се определяли с анекс към договора / лист 21/. Кредитополучателят дължал фиксирана годишна лихва в размер на 40 пункта. Съгласно чл.6.1 в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят следвало да учреди обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. В случаите на избрано поръчителство следвало в горепосочения срок кредтополучателят да осигури двама поръчители - физически лица, които да отговарят на следните изисквания: да имат нетен размер на осигурителния доход над 1500 лв.; да бъдат над 20 годишна възраст; да работят по безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от пет години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други или финансови институции 2 или ако имат – кредитната ми история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 "Редовен" / чл.6.3/. Освен това съгласно чл.6.4 кредитополучателят следва да предостави пълни и верни данни относно поръчителитетри имена, ЕГН, адрес, данни по лична карта, месторабота, мобилен телефон, ел.поща и други, а в края на следващия ден след предоставянето на сумата поръчителите следвало да представят информация за себе си – лични данни и данни относно тяхната кредитоспособност, като предоставят информация за обстоятелствата на които следва да отговорят съгласно чл.6.3, както и доказателства за тях / лист 22/. В чл. 6.6 от договора било предвидено, че ако кредитодателят не осигури в срок обезпечение по кредита при условията на чл.6.1- 6.5 следвало да заплати на кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение, която следвало да се определи по размер в погасителния план към съответния транш по кредита / лист 22/.

На ***г. между страните бил подписан анекс към договора за потребителски кредит №*** относно транш с пореден № ***. С него била предоставена сумата 400 лв. със срок на погасяване 8 месеца. Лихвата за ползването на транша била определена на 63,92 лв., а ГРП по кредита за новия транш на 49,66%. Съгласно чл.9 от анекса размерът на неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение по чл.6.6 от договора за кредит, бил определен на 316,76 лв. / лист 24/.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза по предоставения с анекса №*** транш кредитополучателят е направил погасителни плащания в общ размер 825,68 лв. С тях са били погасени следните пера: 400 лв. главница; 63,92 лв. възнаградителна лихва; 361,76 лв. неустойка. Според вещото лице в годишния процент на разходите отразен в анекса е включена само договорната лихва. Ако в ГПР бъде включена уговорената в чл.9, от анекса неустойка, той би бил равен на 762,33 пункта / лист 62/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Факта на сключване на договора и получаване на заемната сума не е спорен между страните.

Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.

Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

Уговорената в договора неустойка е дължима не при забава в изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на акцесорно задължение, което е свързано със задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото - изискванията към поръчителите са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в 3 определения кратък срок информация, а срокът за предоставяне е изключително кратък. Такъв срок е препятствие за изпълнението на поетото задължение, тъй като изискванията свързани с предоставяне на бележка от работодател и кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити изискват време.

Прехвърлянето на задълженията относно проучване на кредитоспособността на поръчителите на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.6.6 от договора и уточнена като размер в чл.9 на сключения към него анекс. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/ . Съдът намира, още че така както е уговорена неустойката цели да заобиколи ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като се установи, че ако бъде включена в ГПР, доколкото не представлява разход по чл.19, ал.3 ГПК, тъй като не е свързана с неизпълнение на основното задължение по договора, тя бил довела до значително оскъпяване на кредита. Това я прави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск относно нищожност на неустойката е основателен и следва да се уважи.

Предвид нищожността на клаузата уреждаща неустойката заплатената за нея сума – 316,76 лв. се явява получена от кредитора без основание и подлежи на връщане съобразно чл.55, ал.1 ЗЗД. Поради това вторият от предявените искове също следва да бъде уважен като основателен.

По разноските:

Ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 660 лв., от които 100 лв. държавна такса, 80 лв. разноски за експертиза и 480 лв. адвокатски хонорар.

Съдът намира възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК относно прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, предвид обстоятелството, че защитата се предоставя по два иска.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА, на осн. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.19, ал.4 и 5 ЗПК и 4 чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречаща на закона, по иска предявен от К. Д. М. ЕГН ********** с адрес *** в против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Сребърна №16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.8, клаузата на чл.9 от анекс от *** към договор за потребителски кредит потребителски кредит „***“ № ***/***г., с която е уговорено заплащане на неустойка в размер на 361,76 лв.

ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Сребърна №16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.8 да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на К. Д. М. ЕГН ********** с адрес ***, сумата 361,76 лв.

/триста шестдесет и един лева и 76ст./ платена без основание от ищеца по нищожна клауза за неустойка чл.9 от анекс №*** от ***г. към договор за потребителски кредит „***“ № ***/***г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 11.08.2023г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877 да заплати на К. Д. М. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 660 лв. /шестстотин и шестдесет лева / деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5