Присъда № 25 от 22.06.2022, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 128/2022
- Вид
- Присъда № 25
- Подписан
- 22.06.2022
- В сила
- 27.09.2022
- Състав
- Зорница Донкова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.144, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда № 25, постановена на 22.06.2022 г. по НЧХД № 128/2022 г. по описа на Районен съд – Търговище
Подсъдимият К.Б.Т., ЕГН : ****** от с.П., общ.Търговище е предаден на съд с обвинение, както следва:
- по чл.130, ал.2 от НК - за това, че на 17.10.2021 г. в с.П., общ.Търговище причинил на А. Т. П., ЕГН ********** от гр.Търговище лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето;
- по чл.144, ал.1 от НК – за това, че на 17.10.2021г. в с.П., общ.Търговище се заканил на А. Т. П., ЕГН ********** от гр.Търговище с престъпление против личността й и тази на нейните близки с думите – „боят ти е малко“, „от тука нататък мисли какво ще правиш, внимавай“, „ще ви залича“, „ще ви пратя в гробищата“, „продавайте си къщата“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
В наказателното производство бяха приети за съвместно разглеждане граждански искове, предявени от частния тъжител А. Т. П. против подсъдимия К.Б.Т., както следва:
-за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл.130, ал.2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението 17.10.2021 г. до окончателното й изплащане;
-за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл.144, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението 17.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа частното обвинение. Намира, че същото е доказано и в двата му пункта.
Счита, че обвинението чл.130, ал.2 от НК се доказва от писмените доказателства, заключението на съдебно – медицинската експертиза и показанията на свидетелите Т. П. и Н. П., които намира за точни, конкретни и последователни. Относно другите две свидетелки по делото сочи, че същите не са възприели инцидента в пълнота, а показанията им намира за противоречиви. Повереникът счита, че обвинението по чл.144, ал.1 от НК също се доказва безспорно от показанията на първата група свидетели, а и от обясненията на самия подсъдим. Пледира, подс.Т. да бъде признат за виновен в извършване на двете престъпления, за които да получи справедливо наказание. Пледира и за уважаване на предявените граждански искове в пълен размер, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Подс. К. Т. не се признава за виновен. Описва фактическата обстановка, като отрича да е нанасял удар на тъжителката. Твърди, че бил предизвикан от 1 нея, тъй като тя го обиждала, опитала да го удари с телефона си, а след това го снимала, поради което той й отправил заплахи, но в момент на яд, без намерение да ги осъществи. Желае да бъде признат за невинен.
Защитникът на подсъдимия намира, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, предвид противоречията и несъответствията в събрания доказателствен материал. Изтъква, че по време на процесното събитие св.Т.П. се е намирал на разстояние, от което не би могъл да възприеме думите, разменени между тъжителката и подсъдимия, а свидетелките А.Т. и Г.С. не са чули отправяне на закани. Сочи, че единствено оправянето на закани се потвърждава от св.Н.П., която е ** на тъжителката.
При тези доказателства намира обвинението по чл.144, ал.1 от НК за недоказано. Счита, че не е доказано и обвинението по чл.130, ал.2 от НК, като намира, че от съдебно-медицинската експертиза не се установява с категоричност кога са получени нараняванията от тъжителката. Отбелязва, че единственият страничен свидетел – Г.С. не е видяла нанасянето на удар, както и че между показанията на св.Т.П. и св.Н.П. е налице противоречие – според първия, ударът бил нанесен с юмрук, а според втория свидетел - с отворена ръка. Защитникът пледира за оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К. Т. живеел в с.П., общ.Търговище, на ул. ***** .
Родителите на тъжителката – св.Т. П. и св.Н. П. притежавали къща в съседство. Отношенията им били влошени, повод за което били кучетата, които подсъдимият отглеждал.
На 17.10.2021 г. тъжителката А. П. се намирала заедно с **те си в къщата им в с.П.. Около 16.00ч. семейството решило да си тръгва за гр.Търговище. Автомобилът, който св.П. управлявал не успял да запали, което наложило колата да бъде бутната надолу по улицата от тъжителката.
Въпреки това, двигателят не заработил, поради което тъжителката и баща й решили да се обадят за помощ на техен близък. Св.Т.П. останал при автомобила, а дъщеря му тръгнала да се връща към къщата на родителите си, пред която се намирала ** й – св.Н.П.. Приближавайки дома на подс.К. Т., към тъжителката се спуснали кучета, които били отглеждани от подсъдимия и били пуснати свободно на улицата. Тъжителката се изплашила и започнала да вика подс.Т. - да излезе и да усмири животните. След като я чул, подсъдимият излязъл ядосан и двамата започнали да се карат, като скандалът ескалирал. Подс.Т. отправял обидни думи и псувни по адрес на тъжителката.
Като видял случващото се, св.П. се приближил към двамата. Опитал се да преустанови конфликта и да предпази дъщеря си, но подсъдимият го бутнал настрана, след което блъснал тъжителката и й нанесъл удар с дланта на дясната си ръка в областта на лявата скула. В резултат на удара, тя паднала на земята, като изтървала и телефона си. Подсъдимият продължавал да вика и да отправя гневни реплики към тъжителката и семейството й, включително 2 с думите: „продавайте си къщата“ и „ще ви пратя в гробищата“.
Междувременно на улицата била излязла **та на подсъдимия – св.А.Т., както и св.Г.С., която стояла настрани. Св.П. казал на св.Т. да намери телефона на дъщеря му, което последната направила и предала мобилното устройство на тъжителката. Ситуацията се успокоила, когато подсъдимият се качил на колата си и напуснал мястото на инцидента.
Същия ден тъжителката посетила Медицински център на ГППМП „Хелиос“ ООД в гр.Търговище, където й бил извършен медицински преглед.
Били установени завишени стойности на кръвното налягане, ускорена сърдечна дейност и зачервяване в областта на лявото ухо.
На 20.10.2021 г. й бил извършен преглед от съдебен лекар и й било издадено съдебно –медицинско удостоверение № 283/20.10.2021г. Според последното, А. Т. П. е получила оток в областта на лявата скула с диаметър 4 5 см. с палпаторни и спонтанни болки пред лявата ушна мида. Според съдебно – медицинското удостоверение, така установените увреждания са й причинили болка и страдание.
Във връзка с описания случай тъжителката подала жалба в Районна прокуратура - Търговище срещу подсъдимия, по която била образувана преписка вх. № 2543/2021г. В хода на същата били снети писмени сведения от тъжителката, подсъдимия, свидетелите П., П. и Т.. С постановление от 21.12.2021 г. на РП - Търговище било отказано започването на наказателно производство, поради липсата на данни за извършено престъпление от общ характера и преписката била прекратена.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи след анализ на събрания по делото доказателствен материал – обясненията на подсъдимия К.
Т., показанията на свидетелите Т. П., Н. П., А. Т., Г. С., заключението на съдебно – медицинската експертиза, съдебно – медицинско удостоверение № 283/ 20.10.2021г., амбулаторен лист № 1983 от 20.10.2021г., медицинско направление от 17.10.2021 г. от ГППМП „Хелиос“ ООД - Търговище, преписка вх. № 2543/2021г. на РП - Търговище, както и останалите приложени към делото доказателства.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът взе предвид обстоятелството, че трима от свидетелите се намират в роднински отношения със страните по делото /св.П. и св.П. са родители на тъжителката, а св.Т. –** на подсъдимия/, а св. С. е тяхна съседка. По отношение обясненията на подсъдимия отчете факта, че същите освен доказателствено средство, са и средство за защита в процеса. Предвид това, преценявайки достоверността на гласните доказателства, съдът внимателно ги анализира, съпоставяйки ги с останалите доказателства по делото.
Събраният доказателствен материал по безспорен начин установява следните обстоятелства, по отношение на които не са налице противоречия:
Доказано е, че подсъдимият живеел в с.П., а родителите на тъжителката притежавали къща в съседство. Установено е също, че отношенията помежду 3 им били влошени заради кучетата, които подсъдимият отглеждал. Не се спори и относно обстоятелството, че на 17.10.2021 г. автомобилът, управляван от бащата на тъжителката не могъл да запали и тя го бутнала надолу по улицата, както и че връщайки се, извикала на подсъдимия да излезе и да усмири кучетата си. Безспорно установено е, че между подсъдимия и тъжителката възникнал скандал, както и че същият в различна степен е бил възприет от свидетелите Т.П., Н.П., А.Т. и Г.С..
Противоречия в доказателствения материал са налице относно следните обстоятелства: Дали на улицата е имало свободно пуснати кучета, отглеждани от подсъдимия; Дали същият е нанесъл удар на тъжителката и по какъв начин и дали е отправял закани, посредством посочените в тъжбата думи и изрази.
Формирайки изводите си относно спорните обстоятелства съдът установи, че са налице две групи гласни доказателствени средства. От една страна са обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, ангажирани от защитата - А.Т. и Г. С.. От друга страна са показанията на Т.П. и Н.П. – свидетели на частното обвинение.
Във връзка със спорните обстоятелства по делото, подсъдимият твърди следното: Отрича на улицата да е имало свободно пуснати кучета. Заявява, че имало едно куче и то било вързано за автомобил. Отрича да е нанасял удар на тъжителката, както и тя да е падала на земята. Твърди, че в действителност той бил потърпевш от инцидента, тъй като А. П. го обиждала и се опитала да го удари с телефона си, а баща й му нанесъл удар с цигла. Заявява, че изречените от него заплахи не били „нещо лично към нея и нейното семейство“, а били казани „в момент на яд“, тъй като бил провокиран от тъжителката.
Съдът констатира, че между обясненията на подсъдимия и показанията на другите двама свидетели на защитата са налице противоречия. За разлика от заявеното от подс. Т., свидетелите Т. и С. посочиха, че имало не едно, а две вързани кучета. Св.Т. не била чула заплахи. За такива не съобщи и св.С., докато самия подсъдим каза, че изрекъл такива в пристъп на яд. В показанията на св.С. освен това са налице и вътрешни противоречия.
Първоначално заяви, че излязла навън и видяла, че подс.Т. и „другия комшия се карат“, а след това - че бащата на тъжителката бил далеч.
Съдът намира, че подсъдимият и свидетелите Т. и С. не дават обективни сведения за случилото се. Този извод следва от посочените противоречия в твърденията им. Следва и от обстоятелството, че поддържаната и от тримата позиция за липса на нанесен удар от подс. Т. на тъжителката не съответства на данните, получени от писмените доказателства /съдебно – медицинско удостоверение № 283/ 20.10.2021г., медицинско направление от ГППМП „Хелиос“ ООД/ и заключението на съдебно - медицинската експертиза .
Според съдебно – медицинско удостоверение № 283/ 20.10.2021г., при извършения на 20.10.2021 г. преглед на тъжителката е установен оток в 4 областта на лявата скула с диаметър 4 - 5 см. с палпаторни и спонтанни болки пред лявата ушна мида.
Заключението на назначената по делото съдебно – медицинска експертиза, което е обосновано и компетентно изготвено, потвърждава получаването на посочените увреждания. Вещото лице е установило, че същите са в резултат от действието на твърд, тъп предмет и добре отговарят да са получени от нанесен удар с юмрук или длан в областта на лявата скула.
В с.з. съдебният лекар обясни, че предвид липсата на уставен външен кръвоизлив при извършения на 20.10.2021г. медицински преглед, е възможно освен на 17.10.2021г., увреждането да е било получено и на 18.10.2021г. или 19.10.2021г. Съдът намира обаче за безспорно установено, че то е било причинено именно на 17.10.2021 г. Липсват данни за инциденти с тъжителката в периода 18 - 19.10.2021г. Същевременно от приложеното медицинско направление от ГППМП „Хелиос“ ООД - гр. Търговище е видно, че на 17.10.2021г. на същата е бил извършен преглед в посочения медицински център, при който е установено зачервяване в областта на лявото ухо.