Решение № 742 от 21.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. Русе, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20264520100216 по описа за 2026 година

М. В. И. заявява, че въз основа трудов договор №*******г., изпълнявала длъжността „*****“ в „******“ ООД, с основно месечно възнаграждение в размер на 1288.68 лева и 0.6% допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, платимо до 25-то число на месеца, следващ този, за който се дължи.

Със Заповед №********г., трудовият договор бил прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие на страните.

Твърди, че до настоящия момент работодателят не изплатил дължимото за м.август трудово възнаграждение и полагащото й се обезщетение по чл.224, ал.1 КТ. Пояснява, че брутното трудовото възнаграждение за посочения период е в размер не по-малък от 627.52 евро (1227.32 лева), а обезщетението за неизползван платен годишен отпуск – 171.89 евро (336.18 лева). Предвид забавеното изпълнение, счита че ответникът дължи мораторна лихва върху претендираните главници.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „******“ ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр.Русе, *********, представлявано от управителя М. В. Н. да й заплати сумите: 627.52 евро (1227.32 лева) – трудово възнаграждение за м.август 2025г., брутен размер; 28.51 евро (55.76 лева) – мораторна лихва върху главницата за периода 26.09.2025г. – 23.01.2026г.; 171.89 евро (336.18 лева) – обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, в брутен размер; 7.49 евро (14.64 лева) – мораторна лихва за периода 01.10.2025г. – 23.01.2026г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 23.01.2026г. до окончателното им изплащане.

Претендира разноски по делото.

1

В срока по чл.131 ГПК, ответникът „******“ ООД не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.

След преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на договор №*******г., по силата на който М. В. И. заемала длъжността „*****, хотел“ в „******“ ООД, с място на работа в гр.Русе, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1288.69 лева и 0.6% допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, платимо до 25-то число на месеца, следващ отработения.

Със Заповед №********г., трудовият договор е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие на страните. Работодателят изрично посочил в акта, че дължи на служителя обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 6 дни неползван платен годишен отпуск в брутен размер 336.18 лева.

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.128 и чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №768/28.01.2026г. са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид релевираните в хода на производството писмени доказателства, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на иска.

Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 554.40 евро - възнаграждение за процесуално представителство и разноски по ИД №********г. по описа на ЧСИ ********.

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 76.68 евро.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА „******“ ООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление: гр.Русе, *********, представлявано от управителя М. В. Н. да заплати на М. В. И., ЕГН:

********** с адрес: гр.Русе, ********** сумите: 627.52 евро (1227.32 лева) – трудово възнаграждение за м.август 2025г., брутен размер; 28.51 евро (55.76 лева) – мораторна лихва върху главницата за периода 26.09.2025г. – 23.01.2026г.; 171.89 евро (336.18 лева) – обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, в брутен размер; 7.49 евро (14.64 лева) – мораторна лихва за периода 01.10.2025г. – 23.01.2026г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 23.01.2026г. до окончателното им изплащане и 554.40 евро – разноски по делото.

ОСЪЖДА „******“ ООД, ЕИК: ******** да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 76.68 евро.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните по делото за сведение.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3