Разпореждане № 10208 от 17.08.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 10208 гр. София, 17.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. Г. Д. като разгледа докладваното от К. Г. Д. Наказателно дело частен характер № 20231110204126 по описа за 2023 година

След като разгледах подадената от О. Н. Н. срещу Е. Маринова М. тъжба, както и допълнението към тъжба с вх. № 149611/29.05.2023 г., намирам, че не са налице предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание, тъй като са налице основанията на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК за частично прекратяване на наказателното производство. Съображенията на съда за това са следните:

По отношение на инкриминираното с тъжбата и допълнението към нея деяние, касаещо извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 НК, в частта относно приписване на престъпление по чл. 129, ал. 2 НК посредством подаване на декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН до СРС, ГО, 181-ви състав, считам, че същото представлява престъпление от общ характер, поради което е недопустимо разглеждането му от съда въз основа на подадена от пострадалия тъжба. В настоящия случай по отношение на визираното престъпление се твърди, че на 05.01.2023 г. е депозирана декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН пред СРС, в която са описани неистински факти, представляващи приписване на престъпление. В уточнението към тъжбата от 29.05.2023 г. изрично е посочено, че невярното деклариране в посочената декларация представлява и престъпление по чл. 313 НК предвид доказателствената стойност на декларацията. Посоченото твърдение е релевирано за първи път с молбата-уточнение от 29.05.2023 г., поради което не е било обсъдено от съда с разпореждането за частично прекратяване на наказателното производство от 1

02.05.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява доказателствено средство в съответното производство, поради което законът предвижда истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверява по такъв начин. С оглед на това, така инкриминираното с допълнението към тъжбата деяние представлява престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, редът за наказателно преследване на което е чрез образуване на наказателно производство от прокурора (чл. 212, ал. 1 НПК), а не чрез подаване на тъжба до съда. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 247/19.11.2021 г. по ВНЧХД № 2149/2021 г. по описа на СГС, НО, IV-ти въззивен състав, в което изрично е посочено, че потвърждаването на неистина в декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява престъпление от общ характер по чл. 313, ал. 1 НК, а не такова по чл. 147, ал. 1 НК. По идентичен начин в Решение № 130 от 07.05.2015 г. по н.д. № 24/2015 г. по описа на ВКС, I н.о. и Решение № 412 от 02.11.2015 г. по н.д. № 1145/2015 г. на ВКС, I н.о. подробно е обсъдено субсумирането на подаването на невярна декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 НК.

С оглед на това, в случая тъжбата по отношение на посочената част от повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 НК не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1, вр. чл. 80 НПК, поради което и наказателното производство следва да бъде частично прекратено в посочената част на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 НПК.

Тъжителят може да защити правата си чрез подаване на жалба до компетентната прокуратура с оглед образуване на наказателно производство за престъпление от общ характер.

В останалата част на тъжбата, касаеща повдигнато обвинение срещу Е.

Маринова М. за нанесени обида и лека телесна повреда на 05.12.2022 г. и клевета на 05.01.2023 г. чрез подаване на молба до СРС, ГО, касае деяния от частен характер съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 НК, поради което наказателното производство се образува по тъжба на пострадалия. С оглед на това, частното обвинение следва да остане висящо пред съда съгласно фактическите рамки на частната тъжба и нейното допълнение единствено по отношение на горепосочените три деяния.

Предвид необходимостта от стабилизиране на настоящия съдебен акт, 2 който подлежи на обжалване по реда на Глава XXII от НПК, съдът счита, че на този етап от делото същото не следва да се насрочва по отношение на обвинението за причинена обида, лека телесна повреда и клевета на 05.01.2023 г. чрез подаване на молба до СРС, като следва да се изчака влизането в сила на настоящото разпореждане.

Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 НПК,

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ частично наказателното производство по НЧХД № 4126/2023 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, образувано по тъжба на О. Н.

Н. срещу Е. Маринова М., по отношение деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 147, ал. 1 НК в тъжба-допълнение с вх. № 149611/29.05.2023 г., а именно: по отношение на вмененото на Е. Маринова М. деяние, осъществено на 05.01.2023 г. в гр. София, изразяващо се в приписване на тъжителя О. Н. Н. на престъпление по чл. 129, ал. 2 НК чрез подаване на декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН пред СРС с твърдения за нанесен от тъжителя Н. побой по отношение на Е. Маринова М., в резултат на което последната е загубила съзнание, довело до медико-биологичната характеристика „разстройство на здравето, временно опасно за живота“.

ПРЕПИСИ от разпореждането да се изпратят на частния тъжител О. Н. Н. и адв. С..

РАЗПОРЕЖДАНЕТО за частичното прекратяване на наказателното производство подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на Глава XXII от НПК в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3