Решение № 451 от 23.10.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Плевен, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20264400500698 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 797 от 26.05.2026година, постановено по гр.дело № 7585/2025година Плевенски РС е прогласил, на основание чл.26 ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК за нищожен Договор за паричен заем № ******* от 30.10.2020год., сключен между Л. В. С., ЕГН **********, с адрес:

***, и "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***. Със същото рещшение е прогласил, на основание чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, вр. чл.26 ал.1 пр.2-ро от ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП за нищожен и Договор за предоставяне на гаранция №******* от 30.10.2020год., сключен между Л. В. С., ЕГН **********, с адрес: ***, и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ***.

Осъдил е, на основание чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, да заплати на Л. В. С., ЕГН **********, сумата 138,66 евро - недължимо платена по договор за кредит и предоставяне на поръчителство № ******* от 30.10.2020год., ведно със 1 законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 16.12.2025год. до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, да заплати държавна такса 51,13 евро и разноски за вещо лице – 86,67 евро по сметка на Плевенски РС, а ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК:

******** - държавна такса 25,56 евро и разноски за вещо лице – 43,33 евро.

Осъдил е, на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК *********, да заплати 300евро, с ДДС на ЕАД Е. И., ЕИК ********* за адвокатско възнаграждение за предоставената на ищцата безплатна правна помощ, "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: ********, на същото основание - 150 евро, с ДДС за адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна помощ.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, в частта с която е дружеството е осъдено да заплати на ищцата Л. С. 138.66евро и в частта за разноските. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът счита, че необосновано РС не е приел възражението му, че исковата претенция е неоснователна, поради това че вземането е погасено по давност. Позовава се на т.7 от Постановление № 1/28.05.979г. на Пленума на ВС на РБ, като твърди, че задължението за връщане на даденото при начална липса на основание става изискуемо в момента на извършване на престацията без основание, и от този момент започва да тече давностния срок по чл.110 ЗЗД. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли съда да бъде отменено решението в обжалваните му части и да бъде постановено друго по същество за отхвърляне на иска по чл.55 от ЗЗД като погасен по давност, със законните от това последици-присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата Л. В. С., чрез пълномощника и адв. Е. И., е взела становище, че жалбата е неоснователна, по съображенията изложени в отговора на л.20 и сл. от делото.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанции доказателства, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното:

Жалбата e подадена в срок и е процесуално допустима, а 2 разгледана по същество се явява неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове за прогласяване, на основание чл.26 ЗЗД на сключените между Л. В. С. от гр. Плевен и "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, гр. София, Договор за предоставяне на заем № *******/30.10.2020г., както и сключения между Л. В. С. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, Договор за предоставяне на гаранция № *******/30.10.2020г., за нищожни. Предявен е и иск на основание чл.55, ал.1 ЗЗД срещу "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АДq за заплащане на сумата 300,00лв., получена без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и плащане, чиято цена е била намалена на 271.20лв./138.66евро/.

Правният интерес от обявяването на двата договора за недействителни, се състои в това, че ищцата твърди наличието на вземане, което произтича от недействителността. Воденето на дело за връщане на суми получени без основание, в хипотезата на чл.55 от ЗЗД, е свързано с твърдението, че при обявяване на нищожност на договорите, ще отпадне дължимостта на част от платеното по тях, което ще се окаже платено без основание. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът който твърди, че е носител на притезанието има правен интерес да установи основанието за вземането си, а именно – нищожността на договорите. РС е разгледал и уважил исковете за нищожност на договорите, като в тази част решението му не е обжалвано и е влязло в сила.

Правилно е решението на Плевенски РС в обжалваната му част досежно иска по чл.55, ал. 1 от ЗЗД, с което РС е приел, че с оглед уважаването на иска за прогласяване недействителността на процесните договори, сумите, които ищцата е заплатила, изключая главницата, се явяват недължимо платени. Съобразявайки заключението на ВЛ, е установил, че това е сума в общ размер 271,20лв. - лихва и възнаграждение за гаранция, равностойни на 138,66 евро, като е съобразил и предприетото от ищцата намаляване на исковата претенция.

Неоснователно е възражението, че искът е погасен по давност, с изтичането на 5 годишен давностен срок от извършване на престацията. В тази връзка въззивният съд споделя съображенията изложени в отговора на въззивната жалба. Цитирайки решение № 106Д5.07.2024г. по т.д. № 2746/2022 3 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о. и Решение № 124 от 24.07.2024г. по т.д. 342/23г. на ВКС, I т.о., ответникът счита, че „началният момент, от който тече 5годищната погасителна давност за вземане по чл.55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД, произтичащо от приложението на неравноправна клауза в дългосрочен потребителски договор, е моментът на получаване на сумата при начална липса нa основание (т.7 от ППВС No 1/79г.), но само при условие, че към този момент потребителят е знаел или разумно е можел да знае за неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната претенция, а при липса на посоченото условие - моментът на осъществяването му.Преценката дали и кога потребителят е узнал или разумно е можел да узнае за неравноправния характер на клаузата е конкретна и се извършва въз основа на установените по делото обстоятелства, като потребителят не само трябва да е запознат с фактите, съставляващи неравноправността на договорна клауза, но и с правната им преценка.Жалбоподателят, който черпи изгодни за себе си правни последици от това обстоятелство, не е ангажирал доказателства за това, че ищцата Л. С. е знаела или разумно е можела да узнае още при сключване на договорите, че те съдържат неравноправни клаузи.Сам по себе си фактът, че е изпълнявала договора или че по друго дело е установена неравноправност на типова клауза (вкл. при наличие на трайно установена съдебна практика), не доказва, че потребителят е узнал или разумно е можел да узнае за неравноправния характер на клаузата.

Нещо повече – дори към момента на предявяване на иска ищцата да не е знаела за наличието на едно или повече основания за твърдяната нищожност, когато съдът е сезиран с иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД за връщане на дадено по договор с потребител, за който се твърди, че е нищожен, той е длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страната основания в следните хипотези: при нарушение на добрите нрави, при неравноправни клаузи във вреда на потребителя и при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства. Поради всичко изложено, следва да се приеме, че ищцата С. е узнала за неравноправния характер на клаузите едва когато това е било прогласено от РС с влязлото в сила решение, с което договорът е обявен за нищожен поради наличието на неравноправна договорна клауза. Предвид това следва да се счита, че давността за връщане 4 на даденото по такъв договор е започнала да тече от този по-късен момент, а не от момента на престацията, чието връщане се иска. Съдебната практика отчита, че ранното стартиране на давността без знание за неравноправността нарушава принципа на ефективност на защита, затова я обвързва с момент на реално осъзнаване на правата от страна на потребителя, което може да стане и едва със съдебния акт.

По изложените съображения, следва да се потвърди решението на Плевенски РС, в обжалваните му части. Няма основание за изменение на решението в частта за разноските, чрез намаляване на определеното от РС адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищцата, доколкото такова искане не е предявено за разглеждане по реда на чл.248 от ГПК от компетентния да се произнесе по него Плевенски РС. В същото време с обжалваното решение правилно е преценено какво е било фактическото и правно затруднение за адвоката да организира защитата на правата на потребителя и определеното възнаграждение е адекватно на положения труд.

Следва при този изход на делото въззивникът да бъде осъден да заплатят на ЕАД Е. И., възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА в размер по 127.82евро/250лева/, за процесуално представителство на въззиваемата страна Л. С..

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.271, ал.1 от ГПК решение № 797 на Плевенски районен съд, постановено на 26.05.2026г. по гр.дело № 7585/2025 година, в обжалваната му част, с която е уважен иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД и в частта за разноските.

ОСЪЖДА "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на ЕАД Е. И., ЕИК *********, със съдебен адрес ***, адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ пред въззивната инстанция в размер на 5

127.82евро/250 лв./

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6