Протокол № 663 от 07.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 663 гр. Пазарджик, 07.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500708 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

За жалбоподателя Прокуратура на РБългария, редовно призован, се явява прокурор С. Я. от Осръжна прокуратура Пазарджик, представляващ прокуратурата.

Ответникът М. В. А., редовно призован, не се явява. Постъпила е писмена молба от пълномощника на ответника адв.С. П., в която моли да се даде ход на делото. Поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира разноски. Представя списък на разноските и писмена защита.

Прокурорът: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Пазарджишки районен съд рег.№876 от 10.07.2025г. постановено по гр.д.№20255220100*** по описа на същия съд за 2025г., Е ОСЪДЕН ответника Прокуратура на Република България да заплати на ищеца М. В. А., ЕГН **********, от гр. С., обл. Б., ул. „Х.Д.“ № 45, сумата 1

6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение от изхода на разследването и неудобства от задържането на ищеца за 72 часа, изземването на автомобил и мобилен телефон като веществени доказателства и наложената мярка за неотклонение подписка, в резултат на незаконно повдигнато обвинение в престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 вр. ал. 1 от НК, за което наказателното производство по ДП № 284/16.09.2022 г. на РУ на МВР - Септември е прекратено с постановление на прокурор при Районна прокуратура - Пазарджик с вх. № 5313/2024 г. от 09.09.2024г., заедно със законната лихва върху сумата 6000 лв., считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на производството - 20.09.2024 г., до изплащането на сумата, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 6000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. и за законната лихва за забава за периода от 09.09.2024 г. до 19.09.

2024 г.. СЪС СЪЩОТО РЕШЕНИЕ Е ОСЪДЕН ответника Прокуратура на Република България да заплати на ищеца М. В. А., ЕГН **********, от гр. С., обл. Б., ул. „Х.Д.“ № 45, сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено възнаграждение на адвокат, който да го защитава по досъдебно производство№ 284/16.09.2022 г. на РУ на МВР - Септември, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на производството - 20.09.2024г., до изплащането на сумата, като отхвърля иска за законната лихва за забава за периода от 09.09.2024 г. до 19.09.2024 г., както и да му заплати сумата 899,53 лв., представляваща разноски по делото, от които 10 лв. държавна такса и 889,53 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението се обжалва в осъдителните му части в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба подадена от ответника Прокуратурата на РБългария с въззивна жалба с вх.№20404 от 18.07.2025г. с доводи за порочност като неправилно с искане да бъде отменено в обжалваните части и да се отхвърли изцяло предявения срещу Прокуратурата на РБ искове като неоснователни и недоказани.

Твърди се, че досъдебно производство/ДП/ №284/2022г. по описа на РУСептември, пр.пр. №5313/2022г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик е било образувано на 16.09.2022г. при наличие на законовите предпоставки по чл.208 т.1 и чл.211 ал.1 от НПК, като след образуване на досъдебното производство са били предприети действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина; че по време на ДП са били събрани доказателства, които са обосновали повдигане на обвинение спрямо М. В. А. за престъпление по чл.281 ал.2 т.1 и т.5 във вр. ал.1 от НК, поради което, такова обвинение е било предявено на ищеца - с постановление от 17.09.2022г. на разследващ орган при РУ-Септември. Според жалбоподателя действията по разследване в ДП са били извършени по реда предвиден в НПК и не са ограничили по никакъв начин правата на М. В. А., нито са накърнили 2 доброто му име. Твърди се още, че с Постановление на РП-Пазарджик от 17.09.2022г. спрямо ищеца А. е било реализирано задържане под стража по реда на чл.64 ал.2 НПК за срок до 72 часа, считано от 12,36 часа на 17.09.2022г. Задържането под стража е продължило до 20.09.2022г., когато със свое постановление от същата дата РП-Пазарджик е отказала да внесе в РС-Пазарджик искане по реда на чл.64 ал. 1 НПК и ищеца е бил освободен незабавно още на 20.09.2022г.; че със същото постановление, спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка”. Заключава, че ищецът е бил задържан под стража само в рамките на 72 часа до вземането на най-леката мярка за процесуална принуда ”Подписка”, като в последствие мярката за неотклонение „Подписка” е била отменена от РП-Пазарджик с постановление от 14.03.2024г. Твърди се, че наказателното производство не е могло да бъде приключено през периода от 16.09.2022г. /датата на образуване/ до 10.07.2024г. /датата на която е изготвено заключителното мнение/, тъй като обективната истина не е могла да бъде изяснена без провеждане на всички необходими и възможни действия по разследването.

Допълва, че впоследствие ДП №284/2022г. по описа на РУ-Септември, пр.пр.

N95313/2022г. по описа на Районна прокуратура -Пазарджик е било прекратено с постановление от 09.09.2024год. на РП-Пазарджик, за престъпление по чл.281 ал.2 т. 1 и т.5 във вр. ал. 1 от НК, поради наличие на предпоставките по чл.243 ал. 1 т. 1 във вр. чл.24 ал. 1 т.1 от НПК, като със същото постановление на ищеца е бил върнат лек автомобил марка „БМВ 523” с рег.№СТ9311 РА и мобилен телефон, които са били приобщени по делото като веществени доказателства. За да прекрати производството наблюдаващия прокурор е приел, че макар и от обективна страна да са доказани останалите елементи от състава на престъплението, за което е било повдигнато обвинение, не е доказана специалната субективна цел на коментираното престъпление. И че това обстоятелство обаче не е било валидно към момента на повдигане на обвинение и реализиране на мерките за процесуална принуда спрямо ищеца и не е имало обективна възможност да бъде предвидено при образуване на делото и към момента на повдигане на обвинение, когато са били събрани надлежни доказателства, които са го обосновали и е била налице потенциалната възможност за събиране на допълнителни такива Допълва, че .не е налице незаконно обвинение спрямо М. В. А.. Обвинението е предявено при спазване изискванията на действащия 3 материален и процесуален закон, а представителя на Прокуратурата се е произнесъл със съответните актове, които не са били обжалвани от ищеца; че наказателното преследване спрямо ищеца е продължило в разумен срок в рамките на 1 г. и 10 м. , наказателното производство е приключило само в неговата досъдебна фаза и е налице нисък интензитет на провежданите процесуални действия с участието на ищеца.

Акцентира се, че от 20.09.2022г. до 14.03.2024г. ищецът А. е бил с найлеката мярка за процесуална принуда „Подписка”, като по делото не са приложени писма, отправени до МВР съгласно разпоредбата на чл.60 ал.2 от НГК, което на практика означава, че М. В. А. не е бил търсен от Полицията за контрол по изпълнение на мярката за неотклонение „Подписка”. В тази връзка, вследствие евентуални действия на Прокуратурата на Р.България ищецът А. не е понесъл никакви ограничения, както в правата си, така и в правото си на свободно придвижване и личен живот.

Допълва, че в хода на съдебното производство не са ангажирани от ищеца М. В. А. никакви писмени доказателства, от които да се установи наличието на претърпени неимуществени и имуществени вреди, като пряк резултат от действията на Прокуратурата; че не са събрани и доказателства в подкрепа на изнесените в исковата молба твърдения за уронване на честта, престижа, достойнството и доброто име, причинен психически дискомфорт и стрес, потиснатост, безпокойство, безсъние, пренебрежително отношение на близки и приятели, психо-емоционален стрес; не била представена медицинска или друга документация, от която да се извличат изводи за съпричастност на Прокуратурата към твърдяното състояние на ищеца М. В. А. и че не се ангажират доказателства, процесното обвинение и воденото досъдебно производство да са единствена причина ищецът да е претърпял сочения в исковата молба негативен ефект върху имиджа и доброто му име в обществото, както и да е настъпил отрицателен ефект върху психоемоционалната му сфера.

Според жалбоподателя, не се ангажират и доказателства за причинени негативни последици за ищеца от невъзможността му да ползва лекия автомобил, марка „БМВ 523” с рег.№СТ9З 11РА, който е бил приобщен като веществено доказателство по ДП №2284/2022г. по описа на РУ-Септември, пр.пр. №5313/2022г. по описа на Районна прокуратура - Пазарджик, нито 4 доказателства за причинени по автомобила деформации или повреди, които да сочат пряка причинна връзка с действията на Прокуратурата. Счита, че от представеното с писмения отговор свидетелство за съдимост е видно, че ищеца М. В. А. е осъждан по НОХД № 72/2018год. по описа на РС - С., като със споразумение №60/2018г. влязло в сила на 22.05.2018г. същия се е признал за виновен в извършено престъпление по чл.343 ал.3, б.”а” във вр. ал. 1, 6.”6” във вр. чл.З42 ал. 1 от НК, поради което му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66 ал. I от НК. Според Прокуратурата тези данни за съдимостта на ищеца сочат на по-нисък интензитет на твърдени вреди и невъзможност за разграничаване на същите, тъй като към момента на образуване на ДП№284/2022г. по описа на РУ-Септември - 16.09.2022г., ищеца не е бил реабилитиран по осъжданото му по НОХД № 72/2018 год. по описа на РС - С.. Твърди се, че ищецът М. В. А. не е ангажирал доказателства, че евентуалните вреди не са от горното осъждане, доколкото когато ищеца е осъждано лице, както е в случая, т.н. „обичайни вреди” следва да бъдат доказани от ищеца безспорно, за да му се присъди обезщетение, като ищецът е длъжен да посочи ясно и точно какво точно претендира. Коментирани са свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели близки роднини на ищеца -баща и съпруга като заключава, че твърденията на посочените свидетели не доказват исковата претенция за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Според Прокуратурата свидетелката Г.Х. А.а е заявила, че ищецът изпитвал страх от осъждане, а не от конкретни действия на Прокуратурата и подчертала, че М. В. А. не е комуникирал с никого - нито с роднини, нито с приятелския му кръг, бил притеснен и подтиснат, което твърдение противоречи на изложеното в исковата молба твърдение, че ищеца е изпитал страдание от пренебрежението на приятели и роднини и че обвинението спрямо него е оказало силно негативен ефект върху имиджа и доброто му име в обществото. Акцентира, че чрез разпита на св.А.а е била доказана и твърдяната от ищеца негативна последица от невъзможността му да ползва лекия автомобил, марка „БМВ 523” с рег.№СТ9З 11РА, тъй като свидетелката не е изложила никакви твърдения за конкретно причинени деформации или повреди по автомобила, а единствено е посочила, че автомобилът бил в окаяно състояние, защото имал паяжина и свален прозорец, като освен наличната паяжина, нямало големи щети. Единствения 5 разход, който бил извършен за автомобила бил за обслужването - смяна на масло. Допълва се, че свидетелят Й.М.Й. също не е изложил твърдения в подкрепа на исковата претенция и изложената в нея теза, че от воденото досъдебно производство ищецът е претърпял негативен ефект върху имиджа и доброто му име в обществото и е настъпил отрицателен ефект върху психоемоционалната му сфера, доколкото бил заявил единствено, че синът му бил затворен, не говорел и не излизал с приятели. и че от показанията на св.Й. не може да се прави извод за наличие на причинна връзка между това състояние и действията на Прокуратурата или полицията.