Определение № 3440 от 30.09.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3440 гр. Варна, 30.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20213100502360 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.420 ал.3 вр. чл. 274 ал.1 т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 25473/16.08.2021г. на АНГ. Н. ИВ., ЕГН ********** и ЮЛ. Б. ИВ., ЕГН ********** и двамата чрез адв. И.А.-ВАК против Определение № 3818/30.07.2021г. по ч.гр. дело № 7954/2021г. по описа на ВРС, 20св., с което е оставена без уважение молба вх. № 22565/29.07.2021г. на въззивниците с правно основание чл.420 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение по ИД № 20207170400534 на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717, с район на действие ВОС.

Жалбоподателите са изложили доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт с аргумент,че по делото са налице убедителни писмени доказателства, както за недължимост на сумата по издадената заповед, така и за достатъчно и надлежно обезпечаване вземането на кредитора. Претендират въззивния съд да отмени атакуваното определение и да спре постановеното незабавно изпълнение по издадената Заповед за изпълнение/изпълнително дело № 20207170400534 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717, с район на действие ВОС, в частта в която се счита висящо, предвид Заповед № 2380/10.06.2021г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело № 7954/2021г. по описа на ВРС, 20св.,въз основа на която е издаден изпълнителен лист № 961/10.06.2021г. Към жалбата са приложени писмени доказателства: Заповед за изпълнение на парично задължение на стойност 20 000 евро по ч.гр.дело № 15689/2020г. по описа на ВРС,17 св.;писмо изх.№ 6452/30.07.2021г. по описа на ЧСИ Р.Тодорова под № 717 в КЧСИ;извлечение от СВ-Варна за наложени обезпечителни мерки върху имоти на длъжниците.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК „АПМ Варна“ ЕООД, чрез процесуален представител е депозирало отговор, в който е изразено становище за недопустимост, респективно неоснователност на жалбата. Твърди се, че доколкото след подадено от длъжниците възражение по чл.414 от ГПК са завели иск по чл.422 от ГПК и по него е образувано търговско дело № 589 по описа на ВОС за 2021г. , то на основание чл.420 ал.5 от ГПК исковия съд е компетентен да се произнесе по направеното искане за спиране. Изложени са аргументи, че водените между страните производства не се приключили с окончателен 1 съдебен акт, поради което и не са налице доказателства за недължимост на сумата по издадената в полза на въззиваемия заповед за незабавно изпълнение. По делото не са представени и доказателства за надлежно обезпечение, поради което не са налице основанията на чл.420 ал.1 от ГПК. Претендира се връщане на жалбата като недопустима , в условията на евентуалност отхвърлянето й като неоснователна. Приложени са писмени доказателства: Решение № 235/19.07.2021г. по т.д. № 7/2021г. по описа на ВОС;Определение № 943/29.07.2021г. по ТД № 7/2021г. по описа на ВОС.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.Доколкото молбата по чл.420 от ГПК е депозирана преди предявяване на установителния иск по чл.415 и сл. от ГПК, компетентен да се произнесе по нея е именно заповедния съд, респективно въззивен състав по депозираната частна жалба, а не исковия съд пред когото в последствие е образувано търговско дело № 589 по описа на ВОС за 2021г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

По заявление на „АПМ Варна“ ЕООД в негова полза и срещу солидарните длъжници АНГ. Н. ИВ., ЕГН ********** и ЮЛ. Б. ИВ., ЕГН ********** е издадена Заповед № 2380/10.06.2021 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело № 7954/2021г. по описа на ВРС, 20св. за сумата от 20000,00 евро, представляваща неустойка уговорена в чл. 10, ал.2 от Предварителен договор за учредяване на право на строеж и продажба на идеални части от земя срещу построяване и предаване на самостоятелни обекти в сградата от 04.12.2018г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 424/04.12.2018г. на нотариус Стилиян Чернев, сключени между АНГ. Н.

ИВ. и ЮЛ. Б. ИВ. в качеството си на собственици и възложители и ,,АПМ Варна“ ЕООД в качеството си на строител и изпълнител, за неизпълнение на задължението по чл. 5, ал.8 от договора да освободят имота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 1783,00 лв., представляваща сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

На 29.06.2021г., в срока по чл. 414 от ГПК - длъжниците са депозирали възражение срещу заповедта, като на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок .

С молба от 29.07.2021г. длъжниците са поискали спиране на изпълнението на Заповед № 2380/10.06.2021г. за незабавно изпълнение на основание чл.420 от ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 419, във връзка с чл. 415 и чл. 420 ГПК, този длъжник, срещу когото е издадена заповедта за незабавно изпълнение, може да подаде възражение срещу заповедта, което не спира нейното принудително изпълнение. В тази хипотеза длъжникът има възможност да поиска спиране на незабавното изпълнение по чл. 420, ал. 2 ГПК, когато искането е подкрепено с убедителни писмени доказателства, разколебаващи удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание, или представи надлежно обезпечение за кредитора, по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД.

С атакуваното Определение от 30.07.2021 г. ВРС е приел, че молбата е допустима, но искането за спиране по чл. 420, ал. 2 ГПК е неоснователно, доколкото не били представени убедителни писмени доказателства, че присъдената със заповедта сума не се дължи от длъжниците. Пред съда не били представени надлежни обезпечения по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, които да обезпечат спирането на принудителното изпълнение, съответно не била налице и хипотезата на чл. 420, ал. 1 ГПК.

2

Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие с фактите по делото.

Въззивния съд приема, че представените доказателства в двете съдебни инстанции не могат да обосноват положителен извод/не са достатъчно убедителни/за липсата на изпълняемо право в полза на ,,АПМ Варна“ ЕООД. Видно от представените и от двете страни писмени доказателства, към момента на произнасяне няма влязъл в сила съдебен акт, който да отрича правата на въззиваемия-кредитор по вземането.

По делото не е представено надлежно обезпечение / залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека/ за кредитора по реда на чл. 180 или 181 ЗЗД, нито е изразена готовност такова да бъде представено. Ипотеката, която има функция на обезпечение по смисъла на чл. 181, ал. 2 ЗЗД, се учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за учредяването й. Не се твърди да е учредена такава. Наличието на възбрана в хода на изпълнението на вземането - предмет на заповедта за изпълнение, е ирелевантно в случая, доколкото тя не представлява обезпечение пред съд, по смисъла на чл. 180 - 181 ЗЗД.

В случая няма й договор, сключен с потребител, нито са налице останалите предпоставки по чл. 420, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението, поради което същото правилно е отхвърлено.

По изложените аргументи и предвид съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, частната жалба е неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3818/30.07.2021г. по ч.гр. дело № 7954/2021г. по описа на ВРС, 20св.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3