Решение № 4843 от 16.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4843 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20231100509617 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Ю. Ц. П., Ц. Ю. П. и А. Ю. П., чрез техния особен представител – адв. Т. Г., срещу решение № 11016/26.06.2023 г., постановено по гр.д. № 32428/2022 г. по описа на СРС, ГО, 27 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателите осъдителни искове с правно основание чл. 200 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД и същите са осъдени да заплатят при условията на разделност при квоти 4/6 за Ю. Ц. П. и по 1/6 за Ц. Ю. П. и А. Ю. П. на „Топлофикация София“ ЕАД, сумите от: 40,41 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от м.04.2019 г. за топлоснабден имот в гр.София, ж.к. ******* ведно със законната лихва, считано от 16.06.2022 г. до изплащане на вземането, 11.05 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.05.2022 г., както и сума в размер на 31.35 лв., представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.01.2020 г., ведно със законната лихва от 16.06.2022г. до изплащане на вземането.

Жалбоподателите твърдят, че решението в обжалваната част е неправилно.

Поддържат, че всички претендирани суми са погасени по давност, а отделно от това 1 нямат качеството потребители на топлинна енергия, доколкото не са страни по сключения договор с топлинния счетоводител за извършване на услугата „дялово разпределение“ и не са поемали ангажимент за поставяне на топломери в имота, респективно за обвързване с договор за дялово разпределение, който е и с изтекъл срок. Ето защо, молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата и моли решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството пред въззивната инстанция.

Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата – „Т.С.“ ЕООД не е подало отговор на предявената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане от страна на ответниците и въззивни жалбоподатели в настоящото производство да заплатят разделно (при квоти 4/6 за Ю.

П. и по 1/6 за Ц. и А. П.) на ищеца сума в общ размер на 235.06лв., от която 85.55лв. главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от исковата молба, и 110.19 лв. законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 25.05.2022 г., както и сумата от 31.35лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.01.2020 г., ведно със законната лихва, и 7.97 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г.

Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че ответниците, вкл. качеството им на наследници, са ползвали топлинна енергия за битови нужди за имот в гр.София, ж.к. ******* аб.№ *******, за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., така и е ползвана услугата дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.01.2020 г., поради което дължат заплащане на стойността им, както и лихви за забава, предвид настъпилата забава в плащането.

Исковете са уважени частично, като ответниците са осъдени да заплатят при условията на разделност при квоти 4/6 за Ю. Ц. П. и по 1/6 за Ц. Ю. П. и А. Ю. П. на „Топлофикация София“ ЕАД, сумите от: 40,41 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от м.04.2019 г. за топлоснабден имот в гр.София, ж.к. ******* ведно със законната лихва, считано от 16.06.2022 г. до изплащане на вземането, 11.05 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.05.2022 г., както и сума в размер на 31.35 лв., представляваща 2 главница за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.01.2020 г., ведно със законната лихва от 16.06.2022г. до изплащане на вземането.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

Спорни пред въззивната инстанция са въпросите относно това дали ответниците са посивно легитимирани да отговарят по предявените искове, както и дали вземанията са погасени по давност.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

В настоящия случай, видно от договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от 15.12.1997г., Р.А. П.а и Ю. Ц. П. са закупили недвижим имот, представляващ ап.№ 7, находящ се в гр.София, Овча купе – 1, ул. *******. Видно от съобщение за налагане на възбрана, имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност между Р.А. П.а и Ю. Ц. П.. Това обстоятелство се потвърждава и от приетия по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 23.04.2008 г. съгласно който Р.А. П.а и Ю. Ц. П. ипотекират процесния имот, като към приложените документи е и удостоверение за сключен граждански брак № 13/23.01.1986 г. Видно от удостоверение за наследници от 01.07.2022 г., Р.А. П.а е починала на 29.04.2021 г. и е оставила за наследници съпруг Ю. Ц. П., както и синовете Ц. Ю. П. и А. Ю. П.. Съгласно постановление за възлагане на недвижим имот, вписано на 23.03.2020 г. се установява, че процесният имот № 7 е бил възложен на публична продан, като постановлението е влязло в сила на 06.02.2020 г.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно 3 самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответниците да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.

По делото няма спор, че имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.

Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния период с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди о т „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответниците – да заплащат цената .

Следва да се посочи, че в случая е без правно значение дали ответниците са се присъединили и са страни по договора между топлинния счетоводител и Етажната собственост, където се намира процесният недвижим имот, както и дали са участвали в общото събрание за избор на топлинен счетоводител. Тяхната пасивна легитимация се извежда от качеството им на собственици на имота и наследници на техния праводател, но не от наличието на договор с третото лице помагач за извършване на услугата „дялово разпределение“. Отделно от това, съгласно чл. 62 от Наредбата за топлоснабдяването, клиентите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да монтират индивидуални средства за дялово разпределение съгласно описаните в чл. 52. Като не са сторили това, същите не могат да черпят права от 4 собственото си недобросъвестно поведение. Ето защо, възраженията в тази насока, а именно за липса на пасивна легитимация с оглед това, че като не са поели ангажимент да монтират индивидуални топломери в имота и да бъдат „присъединени“ към договора за извършване на услугата „дялово разпределение“ , не са легитимирани като ответници, са несъстоятелни.

По възражението за изтекла давност:

С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия, които обвързват ответниците, доколкото няма данни същите да са поискали и предложили специални такива на топлопреносното предприятие, които да са обективирани в писмено споразумение, потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.

Следователно и вземанията на „Топлофикация София” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.

Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г., действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това и предвид датата на подаване на исковата молба, от който момент давностният срок е прекъснат – 16.06.2022 г. и като се съобрази периодът, в който давностният срок е бил спрял за периода от 13.03.2020 г. до 22.05.2020 г., съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, то в случая погасени по давност се явяват задълженията за главница за топлинна енергия, изискуеми за периода от 01.05.2018 г. до м.03.2019 г., т.е. задълженията за периода от 01.05.2018 г. до м.03.2019 г., като непогасено по давност е останало вземането за м.04.2019 г., което се равнява на сумата от 40,41 лв., както правилно е констатирал първоинстанционният съд, а сумата за дялово разпределение не е погасена по давност.