Решение № 640 от 10.02.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 640

Велико Търново, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

Членове:

МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар М.Н. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНКА МАТЕВА канд № 20257060601047 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на УС, чрез юрисконсулт И., против Решение № 379 от 11.11.2025 г. по НАХД № 20254110201160 по описа за 2025 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, с който на „СЕВАН“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, [улица], представлявано от А. А. А., за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лв.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон– касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Твърди, че ЕФ е издаден от компетентен орган, по предвидения в закона процесуален ред и съдържа всички изискуеми реквизити. Счита за неправилен извода на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на ЕФ. В тази връзка излага съображения за това, че законодателят е предвидил правна възможност за издаване на ЕФ както за нарушение по чл.179,ал.3 от ЗДвП, така и за такива по 179,ал.3а и 3б от ЗДвП. Счита че издаването на ЕФ за установеното нарушение може да бъде извлечено от чл. 187а ал. 4 от ЗДвП, както и по тълкувателен път по арг. от чл.46,ал.1 от ЗНА. Намира нарушението за доказано по несъмнен начин, като е ангажирана отговорността на собственика на превозното средство, за което не е била заплатена дължимата такса по ЗП. Иска се отмяна на решението на съда и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя писмена защита, в която излага съображения за отмяна на обжалваното решение, аналогични на наведените в касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като моли претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение да се редуцира до законово определения минимум, ако решението е в полза на тази страна.

Ответникът по касационната жалба - „СЕВАН“ ООД, гр. Бургас, в представения отговор на касационната жалба чрез адвокат А. К. от АК - Бургас, отрича основателността на жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспорваното решение. Предлага решението на РС да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните възражения, намира за установено следното:

Жалба е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Въззивната инстанция правилно е установила всички релевантни факти и обстоятелства по делото:

На 22.04.2022г. в община Велико Търново, на ПП 1-5, км.107+250 , с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено движение на ППС - Влекач „ДАФ 460 ФТ“, с рег.№[рег. номер] , с технически допустима максимална маса 19 500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А, в състав ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима максимална маса на състава 44000, като за посоченото ППС частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, тъй като имало тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Изготвен е снимков материал за нарушението. От справката се установило, че собственик на ППС е „СЕВАН“ ООД, гр. Бургас. Данните за нарушението са постъпили в АПИ на 23.04.2022г. и за него е издаден Електронен фиш № **********, с който на дружеството - собственик на цитирания автомобил, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. ЕФ е връчен на 04.08.2025г. и е обжалван в законоустановения срок пред Великотърновския районен съд.

От правна страна съдът е приел, че процесният фиш е издаден при спазване на давностните срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН доколкото нарушението е заснето на 22.04.2022г., а ЕФ е издаден на 31.05.2022г. чрез полагане на електронен подпис. Въпреки това, въззивният съд е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП, в редакцията към датата на извършване на нарушението, която не предвиждала възможност да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а единствено за такова по чл.179 ал.3 от ЗДвП, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП. Въззивният съд е отбелязал, че по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е недопустимо да се приеме, че същата се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, след като законодателят изрично не е предвидил такава възможност за издаване на ЕФ. Отбелязва, че едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Позовава се и на разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. С тези мотиви е отменил обжалвания пред него ЕФ.

Настоящият касационен състав на АСВТ намира обжалваното решение за правилно постановено, тъй като не са налице релевираните касационни основания.

Видно от съдържанието на ЕФ /лист 9 от първоинстанционното дело/, се претендира наличието на административнонаказателния състав на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.), според която „Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.

Към датата на нарушението ( 22.04.2022г.) приложимата редакция на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП ясно регламентира, че единствено при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. От самата норма е видно, че издаването на електронен фиш е функция от установяване на признаци на предвиденото в нормата на чл.179, ал. 3 от ЗДвП нарушение. Следователно, отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено само при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и при такова по чл. 179, ал. 3а и ал.3б от ЗДвП. В случая, ангажирането на отговорност на нарушителя с издаване на ЕФ при условията на чл. 189ж от ЗДвП е било недопустимо. В хипотезите на административни нарушения по чл. 179, ал. 3а, ал. 3б или ал. 3в от ЗДвП за установяване на нарушението и налагане на съответното за него наказание е следвало да се процедира чрез съставяне на АУАН и издаване на НП, съгласно редакцията на приложимата законовата разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП към момента на извършване и констатиране на процесното административно нарушение. Законодателят е предвидил с един и същи закон, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така конкретно посочено нарушение, се съставя ЕФ и е недопустимо да се допълва съдържанието на законовата разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Последващото изменение на нормата в ДВ, бр. 13 от 2024 г. с включването и на чл. 179, ал. 3а (3б)от ЗДвП, само потвърждава този извод.

Следователно, както правилно е посочил и въззивният съд, към момента на констатиране на признаците на нарушението, не е съществувала правна възможност административнонаказателното производство да се развива по реда, разписан в редакцията на тази норма, приложима след обнародването на ЗИД на ЗДвП /ДВ, бр. 13 от 13.02.2024 година, в сила от същата дата/, като е следвало производството по налагане на административно наказание да се учреди чрез издаване на АУАН, като издаването на електронен фиш представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото в посоченият закон няма заключително правило, което да разпорежда, че неприключилите производства по установяване на нарушение по чл.179, ал.3а – 3б от ЗДвП се довършват по реда на чл.189ж, ал.1 от закона.

Възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3– 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или ЕФ представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на МПС. Нормата на чл. 187а ал. 4 от ЗДвП не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал.3б от ЗДвП, а тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения, които са издадени ЕФ или са съставени АУАН, без да се конкретизира ЕФ и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Още изначално, след като е бил установен собственикът на ППС е следвало да бъде проведена процедурата по чл. 189е от ЗДвП, като се състави АУАН и НП, а в последствие и НП срещу посоченото като водач лице, което обаче не е направено.

Нормата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА категорично забранява да се обосновава наказателна, административна или дисциплинарна отговорност, чрез тълкуване на нормите в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, както и при непълна норма, за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Цитираните разпоредби на чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП не уреждат процедурата по издаване на АУАН и на ЕФ и не могат да игнорират нормите за административнонаказателната отговорност, нито да ги заместят и допълват.

Не са налице твърдените от касатора нарушения, допуснати от районния съд при тълкуването и прилагането на закона. Поради това, правилни са изводите на съда, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на процесния ЕФ. Постановеното решение като правилно следва да се остави в сила.