Решение № 35 от 10.07.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Радомир, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е. Т. З. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20251730200241 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № ..../06.08.2025г. Началник Сектор „ПП“ в ОДМВР-Перник, е наложил на С. Х. С., с ЕГН: ********** от гр.И., ул. „И. В.“ №., на основание чл.181, т.3 пр.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50,00 лева или 25,56 евро, за нарушение по чл.100, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното му наказание С. по подробно изложените във въззивната жалбата доводи, доразвити в хода на пледоариите от адвокат-защитника му, адв.Г., моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изцяло описаната в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, фактическа обстановка, като се сочи, че същата е недоказана предвид приложените в АНП писмени доказателства и, че жалбоподателят не е извършил административното нарушение, за което е санкциониран с обжалваното НП. Претендират се на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не е се явява и не изпраща представител, като с писмена молба моли за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално уважаване на въззивната жалба.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото се установява, от съставения АУАН серия GA № ..../22.07.2025г., че на 16.07.2025 около 15:45 часа в гр.Р...., ж.к. „Г.“ -41 пред дом за възрастни хора св. „Иван Рислки“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ф.“, модел „М.“, с рег.№ ПВ . НВ, собственост на Н. Г. Д., с ЕГН**********, като при хода на проверката се установило, че жалбоподателят извършва обществен превоз на пътници по маршрут от гр.София до гр.Радомир, без да притежава необходимите превозни документи , а именно лиценз и разрешително за тази дейност. Нарушението е установено в гр.Радомир, ж.к. „Г.“ ..... в района на дом за стари хора св. “Иван Рилски“ по данни на свидетели-очевидци, а именно К. К. А. и Д. А. М., като цената на услугата била 70 лева и била заплатена от свидетеля Д. М..

АНО въз основа на събраните в АНП доказателства и съставения АУАН е издал атакуваното НП като е наложил на жалбоподателя на основание чл.181, т.3, пр.2 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 50,00 лева или 25,56 евро, за нарушение по чл.100, ал.1, т.4 от ЗДвП.

'

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да се пристъпи към разглеждане на делото по същество, съдът следва да се провери дали при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване въз основа на него на наказателното постановление административно-наказващият орган е спазил императивните изисквания предвидени от законодателя и визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 и 2 от ЗАПН, както и спазени ли са останалите законови разпоредби в производството по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания по ЗАНН.

Настоящият състав на решаващия съд намира, че акта за установяване на административно нарушение и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им дадени по закон и в законоустановените за това срокове, В АУАН и в НП са описани подробно обстоятелствата, при които е било извършено административното нарушение. От формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно реквизитите на актовете. Подробно са описани административните нарушения и обстоятелствата, при които са извършени съгласно изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАПН. Освен това при квалификацията на административното нарушение административния наказващият орган е определил правилно и санкционната правна норма.

По същество на правния спор касателно съображенията на адвокат-пълномощника на жалбоподателя за недоказаност на извършеното административно нарушение по ЗДвП, то предвид ангажираните от АНО в хода на съдебното дирене гласни доказателствени средства и приложените в административно- наказателната преписка писмени такива, то съдът намира, че горната фактическа обстановка, описана в АУАН и НП не бе доказана по безспорен начин.

В хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят С. на 16.07.2025г., около 15:45 часа в гр.Радомир ж.к. „Г.“ . в района на дом за стари хора св. “И. Р.“ да извършва обществен превоз на пътници по маршрут от гр.София до гр.Радомир, без да притежава необходимите превозни документи, а именно лиценз и разрешително за тази дейност, с което виновно да е нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.4 от ЗДвП .

Действително процесният АУАН, серия G A №. от 22.07.2025 г. е годно писмено доказателствено средство, което се ползва от съда като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила, съобразно чл.189, ал.2 ЗДвП, но истинността на отразените в него констатации не бе доказана от АНО.

Разпитания в хода на съдебното дирене свидетел М. Д. В.- актосъставител и И. С. Д. свидетел по акта, единствено сочат, че процесният АУАН е съставен въз основа на показанията на свидетели – очевидци, като същите нямат непосредствени възприятия относно фактическата обстановка и евентуално извършено от жалбоподателя адм.нарушение, за което е санкциониран с атакуваното НП.От друга страна показанията на св. К. К. А. относно фактическата обстановка 2 стоят изолирано и не се подкрепят с никакви други доказателства събрани в хода на съдебното дирене. От друга страна от показанията на този свидетел се установява, че на процесната дата е възникнал конфликт между свидетеля, неговият приятел Д. М. и жалбоподателя.

Приложените към АНП писмени „Сведения“ на свидетелите М. и А. не променят горните правни изводи на съда.

При тези доказателства съдът намира, че адм. нарушение не е доказано от АНО.

За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя адм. наказание, административно-наказващият орган следва да установи, че деянието е адм. нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител, и че това нарушение е извършено виновно от лицето. Предвид събраната в хода на съдебното дирене доказателствена съвкупност и при преценката на същата се установява, че административно-наказващият орган не е доказал по безспорен и категоричен начин, че С. е извършил описаното в акта за установяване на адм. нарушение и в атакуваното наказателно постановление адм. нарушение, поради което и обжалваното последното следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие на адв.Г. въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя С. сумата от 204,52 евро направени разноски по делото. Направено е изрично искане за присъждане на разноски. По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие №780282 от 10.11.2025г., като предвид фактическата и правна сложност на делото и предвид направеното възражение от въззиваемата страна относно прекомерност на претендираното адв.възнаграждение съдът намира, че следва да присъди такова, както бе посочено по-горе в размер на 204,52 евро.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2./06.08.2025г., с което Началник Сектор „ПП“ в ОДМВР-Перник, е наложил на С. Х. С., с ЕГН: ********** от гр.И., ул. „И. В.“ №., на основание чл.181, т.3 пр.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50,00 лева или 25,56 евро, за нарушение по чл.100, ал.1, т.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на С. Х. С., с ЕГН: ********** от гр.И., ул. „И. В.“ №., сумата от 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и две евроцента/, представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Радомир, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е. Т. З. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20251730200241 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № ..../06.08.2025г. Началник Сектор „ПП“ в ОДМВР-Перник, е наложил на С. Х. С., с ЕГН: ********** от гр.И., ул. „И. В.“ №., на основание чл.181, т.3 пр.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50,00 лева или 25,56 евро, за нарушение по чл.100, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното му наказание С. по подробно изложените във въззивната жалбата доводи, доразвити в хода на пледоариите от адвокат-защитника му, адв.Г., моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изцяло описаната в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, фактическа обстановка, като се сочи, че същата е недоказана предвид приложените в АНП писмени доказателства и, че жалбоподателят не е извършил административното нарушение, за което е санкциониран с обжалваното НП. Претендират се на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не е се явява и не изпраща представител, като с писмена молба моли за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално уважаване на въззивната жалба.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото се установява, от съставения АУАН серия GA № ..../22.07.2025г., че на 16.07.2025 около 15:45 часа в гр.Р...., ж.к. „Г.“ -41 пред дом за възрастни хора св. „Иван Рислки“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ф.“, модел „М.“, с рег.№ ПВ . НВ, собственост на Н. Г. Д., с ЕГН**********, като при хода на проверката се установило, че жалбоподателят извършва обществен превоз на пътници по маршрут от гр.София до гр.Радомир, без да притежава необходимите превозни документи , а именно лиценз и разрешително за тази дейност. Нарушението е установено в гр.Радомир, ж.к. „Г.“ ..... в района на дом за стари хора св. “Иван Рилски“ по данни на свидетели-очевидци, а именно К. К. А. и Д. А. М., като цената на услугата била 70 лева и била заплатена от свидетеля Д. М..

АНО въз основа на събраните в АНП доказателства и съставения АУАН е издал атакуваното НП като е наложил на жалбоподателя на основание чл.181, т.3, пр.2 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 50,00 лева или 25,56 евро, за нарушение по чл.100, ал.1, т.4 от ЗДвП.

'

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да се пристъпи към разглеждане на делото по същество, съдът следва да се провери дали при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване въз основа на него на наказателното постановление административно-наказващият орган е спазил императивните изисквания предвидени от законодателя и визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 и 2 от ЗАПН, както и спазени ли са останалите законови разпоредби в производството по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания по ЗАНН.