Решение № 13 от 26.03.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Луковит, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20234320200340 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 23-0297-000514 от 10.10.2023 г. издадено от началник група в ОДМВР - Ловеч, РУ – Луковит, с което на С. А. С. с ЕГН **********, с адрес ***** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и са му отнети 15 контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 на МВР.

Недоволен от наложените наказания е останал жалбоподателят С. А. С., който обжалва наказателното постановление в срок. С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощник – адв. Р.З. от АК – гр. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление.

В придружително писмо до съда наказващият орган моли за потвърждаване на наказателното постановление, като не изпраща свой представител в съдебното заседание.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано с АУАН бл. № сер.GA № 976175 от 10.10.2023 г., съставен от мл. автоконтрольор при РУ – Луковит Б. В. Ц. против жалбоподателя С. А. С. за това, че на 21.09.2023 г. в 12:45 часа, в община Луковит, на път 306 на км 1+800 с посока на движение от гр. Луковит към гр. Червен бряг управлявал лек автомобил *** собственост на Д.А.С. от гр. *** като отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, като по този начин виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, който отказал да го подпише, като отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел – П.Г.Ц..

На жалбоподателя бил издаден и талон за изследване бл. номер 105062, в който е 1 отразено, че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с номер ARDN-0031, като му е указано да се яви в срок до 45 минути от връчването на талона, но не е посочено къде - в кое лечебно заведение следва да се яви за медицинско и химическо изследване. Талонът е връчен на жалбоподателя срещу подпис в 16:30 часа на 21.09.2023 г.

Въз основа на съставения АУАН и при същата фактическа обстановка, отразена в акта, е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

От показанията на актосъставителя Б. В. Ц. и свидетеля по съставяне на акта И. П.

Д. се установява, че проверката е била предизвикана от сигнал за ПТП на пътя Луковит – Червен бряг.

При пристигането си полицейските служители установили катастрофирал автомобил, който бил извън платното за движение, в лявата страна посока гр.

Червен бряг. Извън автомобила установили жалбоподателя, който заявил, че не той е управлявал автомобила, а друго лице, което е избягало. Установило се, че автомобилът е собственост на брата на жалбоподателя. Жалбоподателят казал, че е употребил алкохол, а и видимо изглеждал в нетрезво състояние – лъхал на алкохол и трудно говорел. Отричал да е управлявал автомобила и поради това отказал да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на полицейските служители - актосъставителя Б. В. Ц. и свидетеля по акта И. П. Д., както и от писмените доказателства, намиращи се в административнонаказателната преписка – АУАН, талон за медицинско изследване, НП, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. , изд. от министъра на вътрешните работи, 2 бр. удостоверения, изд. от ОДМР – Ловеч, справка за нарушител и др.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебна проверка съдът установи, че съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно представените писмени доказателства.

На жалбоподателя е ангажирана административнонаказателната отговорност за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съгласно чийто текст Водач на моторно превозно средство..., който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта... или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му..., се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв., като разпоредбата инкорпорира в себе си както задължителната норма на поведение, така и следващите се за неизпълнението й санкции.

По същество, нарушението въведено с разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е едно и то се изразява в отказ на водача да бъде проверен по съответния ред за употреба на алкохол, който ред, съобразно чл.174, ал.4 от ЗДвП е уреден с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се съгласи да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и при обратната хипотеза, когато 2 проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да даде проба за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи употребата на алкохол не представлява различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, независимо по кой метод.

Спорен по делото е въпросът относно качеството на жалбоподателя при въпросната проверка, а именно дали той е имал качеството на „водач на МПС“ или не.

Събраните доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и свидетелските показания не установяват по категоричен начин, че при проверката, респ. непосредствено преди нея, жалбоподателят е управлявал МПС, съответно да е реализирал ПТП. Полицейските служители в съдебно заседание дават показания, че не са видели жалбоподателя да управлява автомобила и да извършва ПТП. При пристигането на автопатрула, жалбоподателят е бил извън автомобила, който пък е бил заключен и празен /св. Б. Ц./. От показанията им се установяват обстоятелствата по извършената проверка след пристигането им. Жалбоподателят е бил поканен да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, като същият е отказал извършването на такава проверка с мотива, че не е управлявал лекия автомобил.

При съставянето на АУАН не са разпитани свидетели – очевидци, а актът е съставен от неочевидец и свидетел по акта, също неочевидец, макар да е отразено, че е присъствал при установяване на нарушението. Безспорно е имало лица, които са били очевидци и които са подали сигналите, но нито са били установени, респ. не са правени усилия от длъжностните лица да издирят и установят относимите факти към констатираното деяние. В тежест на наказващия орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си относно извършеното нарушение.

В конкретния случай не става ясно защо актосъставителят не е посочил свидетелите очевидци на извършеното нарушение, за да прецени съдът доколко е приложима хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно последната, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай тази императивна разпоредба не е изпълнена, тъй като при съставянето на акта е отбелязано, че присъства само един свидетел по установяване на нарушението.

Макар в АУАН да не е вписано издаването на талон за изследване, установи се, че такъв е бил издаден от актосъставителя /л. 9/, но при издаването му не са изпълнени изискванията на чл. 6, ал. 6 от Наредбата. На първо място, в талона не е вписано мястото, където да се извърши установяването /чл. 6, ал. 6, т. 1/ с посочване на лечебното заведение, в което лицето следва да се яви в определения срок за медицинско изследване. На следващо място, съгласно чл. 6, ал. 6, т. 2 срокът за явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химикотоксикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи. Законодателят е предвидил по-кратък срок за извършване на изследването на водачите, тъй като се предполага, че в този кратък период от време резултатите биха били сравнително близки при евентуална проба отчитаща употреба на забранени от закона вещества, а отделно от това при по продължителен период от време има вероятност водачът да употреби вещество или алкохол, особено след настъпило ПТП в резултат от стреса. В случая талонът е връчен на жалбоподателя в 16:30 часа, а в АУАН е посочено, че нарушението е извършено в 12:45 часа, т. е. забавяне с близо четири часа, което безспорно опорочава реда предвиден в горепосочената наредба.

Съдът намира, че така вмененото административно обвинение се явява недоказано, което обосновава извод и за неправилно приложение на материалния закон.

3

Конкретно в случая не е категорично доказано, че жалбоподателят е управлявал автомобила преди извършване на проверката от полицейските служители, за да се приеме, че той е имал качеството на „водач на МПС“ и съответно да се приеме, че като такъв е извършил вмененото му нарушение. Според разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се наказва само отказът на водач на моторно превозно средство, а не на всяко друго лице.

Според разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „Водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство. От събраните по делото доказателства не се доказа по необходимия категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателят притежава специалното качество водач на МПС.

Следователно направеният отказ от проверка за употреба на алкохол се явява правомерен и не може да бъде основание за понасяне на административнонаказателната отговорност по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Полицейските служители не са виждали жалбоподателя да управлява моторно превозно средство преди направения отказ или да осъществява каквото и да е друго поведение, което да го квалифицира от правна страна като водач по смисъла на цитираното легално определение. Не са установени свидетели очевидци. Действително процесуалният закон не поставя изискване извършването на дадено административно нарушение да се доказва единствено чрез показания на очевидци.