Решение № 3306 от 29.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3306 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно гражданско дело № 20251100501043 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Медико-дентален център Медикъл дент консулт“ ЕООД – длъжник по изпълнително дело № 20248510403923 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 8 5 1 на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу разпореждане, обективирано в съобщение с изх. № 69992/05.12.2024 г., с което съдебният изпълнител е отказал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК, поискано от длъжника със жалба с вх. № 100848/10.10.2024 г. и молба вх. № 105366/22.10.2024 г., и е приключил изпълнителното производство на основание чл.

433, ал.2 ГПК.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на постановеното разпореждане.

Излага, че е платил дължимата по изпълнителния лист сума преди образуване на изпълнителното дело, за което е представил платежно нареждане от 26.07.2023 г., депозирал е до ЧСИ молба за прекратяване на изпълнителното производство, както и жалба срещу отказа на ЧСИ да го прекрати на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК, но съдебният изпълнител не администрирал подадената жалба и отказал да прекрати делото, като впоследствие го уведомил на 12.12.2024 г., че отказва да прекрати делото и го приключва на основание чл.

433, ал.2 ГПК.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „СОФИЕН РИАХИ-АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ“ ЕООД е подал отговор на жалбата. Оспорва я като недопустима в частта за обжалване на разпореждането за приключване на делото на основание чл. 433, ал.2 ГПК. Възразява и че жалбата е просрочена. По същество поддържа, че не е получил дължимата сума по сметката си, а задължението е погасено в резултат наложения запор на вземания по банковите сметки на длъжника.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за недопустимост на жалбата в частта и срещу приключването на изпълнителното дело.

Относно съдържащите се в жалбата оплаквания срещу отказа да се прекрати производството 1 на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК излага, че взискателят е оспорил да е получил дължимата сума преди образуване на изпълнителното дело, поради което няма основания за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК.

По искане на жалбоподателя е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 20248510403923 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 8 5 1 на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от „СОФИЕН РИАХИАМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ“ ЕООД с вх. № 91067/12.09.2024 г.за принудително събиране на вземане срещу „Медико-дентален център Медикъл дент консулт“ ЕООД за част в размер на 2 403.05 лева от дължима въз основа на Изпълнителен лист от 14.08.2023 г. по т.д. № 230/2023 г. по описа на САС сума в общ размер на 6 803.14 лева. В молбата се сочи, че останалата част от вземането е погасена чрез извършено прихващане на насрещни вземания на страните.

Веднага след получаване на поканата за доброволно изпълнение от 12.09.2024 г. длъжникът „Медико-дентален център Медикъл дент консулт“ ЕООД с молба от 18.09.2024 г. поискал прекратяване на изпълнителното дело поради плащане на дължимата сума преди образуването му. С молбата е представено платежно нареждане от 25.07.2023 г.

Междувременно в резултат на наложени запори част от общо дължимите суми, ведно с разноските по изпълнението и претендираните от взискателя разноски, е постъпила по сметка на ЧСИ.

Взискателят оспорил получаване на плащането по собствената си банкова сметка, поради което длъжникът подал Жалба вх. № 100848/10.10.2024 г., с която отново поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК.

Със съобщение изх. № 59191/15.10.2024 г. ЧСИ уведомил длъжника във връзка с депозирани от него молба с вх. № 92773/18.09.2024 г. и Жалба вх. № 100848/10.10.2024 г., че предвид оспорване от взискателя да е получил дължимата сума, отказва да прекрати изпълнителното дело, поради липса на законоустановените предпоставки съгласно чл. 433, ал.1 ГПК и приключва изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.2 ГПК, тъй като сумите, постъпили в резултат на наложения запор по банковите сметки на длъжника са достатъчни за погасяване на задължението по изпълнителното дело, включително приетите такси и разноски.

С молба вх. № 105366/22.10.2024 г. длъжникът представил платежно нареждане от 26.07.2023 г. за плащане на името на взискателя „СОФИЕН РИАХИ-АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ“ ЕООД на сумата от 2 403.05 лева.

С електронно писмо от 23.10.2024 г. взискателят отново отрекъл да е получил сумата с твърдение, че посочената в платежното нареждане банкова сметка не е негова.

Със съобщение изх. № 69992/05.12.2024 г. ЧСИ уведомил длъжника, че отказва да прекрати делото поради липса на законоустановените предпоставки по чл. 433, ал.1 ГПК и че приключва изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.2 ГПК.

С Разпореждане от 05.12.2024 г. е приключено изпълнителното дело поради пълно погасяване на задължението.

На 20.12.2024 г. длъжникът подал разглежданата жалба направо в СГС, където е регистрирана с вх. № 285400/20.12.2024 г. Същата е изпратена за администриране на ЧСИ и е входирана с вх. № 04265/14.01.2025 г.

Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, наредената от „Медико-дентален център Медикъл дент консулт“ ЕООД с платежно нареждане от 26.07.2023 г. парична сума в размер на 2 403.05 2 лева е постъпила на 26.07.2023 г. в 13:17:50 часа по посочената банкова сметка с титуляр „СОФИЕН РИАХИ-АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА

ДЕНТАЛНА ПОМОЩ“ ЕООД.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Подадената жалба, както сочи и ЧСИ в мотивите си, разкрива смесване на институтите на прекратяване и приключване на изпълнителното производство, но от изложението в нея и формулираното искане настоящият съдебен състав намира, че оплакванията на жалбоподателя касаят действията на ЧСИ, изразяващи се в отказ да прекрати производството на основание извършеното преди образуването му плащане от длъжника, т.е. да прекрати производството на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК. С оглед на това съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ да се прекрати принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителният процес като правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят. Посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентост по разрешаване на спорни права, което изключва разширителното й тълкуване. Общата идея на нормата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно – плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец /пощенска станция или банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно изпълнено.

Посочените в нормата на чл. 433, ал.1 ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство сочат на извод, че всички те са свързани с първоначално несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес. Първоначалната липса на изпълнително основание поначало е пречка за образуване на изпълнително дело, а отпадането му – за неговото продължаване, което налага извода, че с настъпване на основанията, визирани в чл.433, ал.1 ГПК, прекратяването на изпълнението, схванато като изпълнително правоотношение, настъпва по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Значението, придадено му от закона налага извода, че постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението. В разглеждания случай длъжникът е представил платежно нареждане, издадено от банкова институция, удостоверяващо превод на дължимата сума от негово име в полза на кредитора. От заключението на вещото лице се установява, че банковата сметка, по която е нареден паричният превод, противно на настойчиво поддържаното от взискателя възражение, че не е негова и не е получил сумата, е с титуляр кредитора-взискател, както и че сумата е постъпила на 26.07.2023 г., т.е. преди издаване на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело. Следователно вземането, предмет на изпълнителното производство, е 3 било погасено към датата на образуването му, което налага извод, че към датата, на която длъжникът е представил издаденото от банката платежно нареждане, е настъпило основанието по чл. 433, ал.1, т.1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, което съдебният изпълнител е следвало да констатира с издаването на постановление. За да избегне процесуално незаконосъобразното изпълнение, при съмнение относно заверяването на посочената в платежното нареждане банкова сметка на взискателя, съдебният изпълнител е имал възможността да извърши независима проверка, а не да се доверява на недобросъвестното отричане от взискателя на настъпилото преди образуване на изпълнителното дело погасяване на задължението. Нормата на чл. 433, ал. 1 ГПК има императивен характер и при наличие на някои от предвидените основания ЧСИ е длъжен да прекрати производството по делото с постановление, което подлежи на обжалване. Отказът да се прекрати делото при наличието на някое от предвидените в разпоредбата обстоятелства подлежи на обжалване от длъжника и преди влизането му в сила е недопустимо извършването на последващи изпълнителни действия, вкл. приключване на изпълнението на основание чл. 433, ал.2 ГПК. Прекратяването на изпълнителното дело (включително в хипотеза на отмяна на отказа от съда, което е основание за прекратяване на делото от съдебния изпълнител) води както до недопустимост да се извършват последващи изпълнителни действия, така и до отпадане с обратна сила на извършените до този момент изпълнителни действия, освен ако законодателят не е предвидил нещо друго. В този смисъл недопустимо съдебният изпълнител преди окончателното решаване на молбата на длъжника по чл. 433, ал.1, т.1 ГПК е приключил изпълнителното производство, поради което това действие няма правна сила.