Определение № 12018 от 26.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12018 гр. София, 26.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20251110135562 по описа за 2025 година

Произнасяне на съда по реда на чл.248, ал.1 ГПК.

По делото е постъпила молба с вх.№ 419767/23.12.2025г. подадена от адвокат процесуален представител на Е.Ф.К.Б. ЕООД (ищец), за произнасяне по чл.248 ГПК, като се измени Решение № 21746/27.11.2025г. в частта на разноските и се присъди адв.хонорар и ДТ в пълен размер за сумата над уважени 550лв. до 875лв., в полза на ищец, като се иска увеличаване на ДТ за исковата част на делото още 25лв. и адв.хонорар за заповедната част в пълен размер от 400лв., вместо присъдените 100лв., като се цитира чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/9.7.2004г. на Висш адв.съвет/ВАдв.С/.

Молбата по чл.248 ГПК е връчена заедно с решението на другата страна-ответник М.

К. Г., на 30.1.2026г./в деловодство на СРС, л.79/ като в определения от съда срок не е постъпило становище по делото. Срокът е изтекъл на 6 февруари 2026г.

Съдът след като се запозна с делото установи от фактическа и правна страна следното:

Молбата е подадена в определения в чл.248, ал.1 ГПК срок и от лице, което е страна по делото, молбата по същество е неоснователна.

Следва да се допълни, че в заповедната част на делото по ЧГД№ 73246/2024г. на СРС е подадена частна жалба/ЧЖ/ с вх.№ 124880/8.4.2025г. от ищеца като оспорва, че съдът е присъдил със Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 4453/11.2.2025г. само 100лв. от платените по делото 400лв. за адв.хонорар. Тази жалба е преждевременно подадена, защото по делото се е развило исковата част на производството, като едва с решението си СЪДЪТ следва да определи разноските за цялото производство/дело/.

Молбата на ищец по чл.248 ГПК е неоснователна, защото ищецът изцяло мотивира искането си като цитира Наредба №1 от 9.7.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения приета от ВАдвС, но без да вземе предвид решение от 25.1.2024г. по дело С438/2022г. на СЕС, с което е посочено, че съдът не е обвързан от Наредба №1 от 9.7.2004г. и 1 определените с нея минимални размери, особено при възражение направено по чл.78, ал.5 ГПК, като съдът има възможност да присъди адв.хонорар под определените минимуми, като се съобрази с фактическата и правна сложност на конкретното дело. Следва да се има предвид, че съдът се съобразява и с цената на предявената искова претенция, която в случая е едва 69,45 лева, за което се развива производството /като ищеца е фирма, която се занимава с изкупуване на вземания/.

За конкретния случай цената на иска е 69,45лв., а адв.хонорар поискан за цялото дело е в размер на 800лв., което надвишава цената на иска над 8 пъти, което съдът намира за напълно неоправдано.

Отделно от това твърдението на ищец, че е платил 50лв. за ДТ за исковата част на делото не отговаря на събраните по делото доказателства, защото общо платената ДТ по делото е 50лв., като 25лв. са в заповедната част и 25лв. в исковата.

Съдът намира, че присъден адв.хонорар на ищец в обща сума от 500лв. за цялото дело е напълно покриващ и адекватен на свършената работа по делото от адвоката упълномощен от ищец, като съдът не е задължен да присъжда адв.хонорар по отделно за исковата и заповедната част на производството – за всяка по 400лв.

Съдът намира, че за цялото дело следва да се присъди един адв.хонорар в полза на ищец, а не два отделни, като ответникът не следва да търпи негативни последици повече от необходимото от факта, че ищецът е избрал да предяви вземането си първо чрез заявление по чл.410 ГПК подадено пред съда и последващо направено и подадено по заповедната част на делото възражение по чл.414 ГПК от длъжник-ответник, което е довело до продължаване в исковата част на производството.

Не на последно място следва да се посочи, че СЪДЪТ е изложил мотиви в решението си, които намира за правилни, като липсват факти, които да променят изводите на съда по отношение на присъден размер на адв.хонорар на ищеца с посоченото решение, както и размер на присъдена ДТ. Реално ищецът иска да се формулират нови правни изводи относно разноските присъдени с решението. Няма място за какъвто и да е друг извод, тъй като това би означавало подмяна на мотивите на акта, което би било пряко нарушение на правилата по изготвяне на решение по чл.235 ГПК и чл.246 ГПК. Новите правни изводи може да направи само въззивната инстанция по пътя на инстанционния контрол.

С оглед изложеното съдът достига до извод, че липсват основания за изменение на постановеното решение в частта за присъдената в полза на ищеца ДТ и адв.хонорар, така както се иска с молбата на ищеца входирана по делото по реда на чл.248 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното и съгласно чл.248 ГПК СЪДЪТ,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба с вх.№ 419767/23.12.2025г. подадена от адвокат процесуален представител на Е.Ф.К.Б. ЕООД (ищец), ЕИК **********, за изменение на 2

Решение № 21746/27.11.2025г., постановено по делото, в частта на разноските, като се присъди адв.хонорар и ДТ в пълен размер за сумата над уважени 550лв. до исканите със списък по чл.80 ГПК - 875лв., на основание чл.248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с часттна жалба пред СГС в едноседмичен срок от уведомяването на ищец със съобщение.

ПРЕПИС да се изпрати само на ищец, със съобщение!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3