Решение № 6 от 10.01.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№6 гр. гр. Червен бряг, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20244440101276 по описа за 2024 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от В. Н. А., с ЕГН ********** от с. Глава, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ***********, чрез адв. И. В. от АК-Плевен против Д. М.

А., с ЕГН ********** от с. Ясен, общ. Плевен, обл. Плевен, ул. *************, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици. С исковата молба са представени като писмени доказателства - документ за платена държавна такса, а съда служебно от НБД Население е направил проверка относно наличието на у-е за сключен граждански брак, като такъв се установи с № 0006/10.11.1991г. В исковата молба се сочи, че с ответника са сключили граждански брак на 10.11.1991г., съгласно акт за брак с № 0006/10.11.1991г. на с. Ясен, община Плевен, от който брак имат две деца, които са пълнолетни към настоящия момент. Живели с ответника в едно домакинство, но след известно време отношенията помежду им охладнели. От 2010г. с ответника живеят при условията на фактическа раздяла, като ищцата заживяла в с. Глава, а ответника в с. Ясен.

Ищцата счита, че съвместното им съжителство било изпълнено с неразбирателство, като брака им станал дълбоко и непоправимо разстроен и през последните четиринадесет години двамата не са се виждали и не са поддържали каквито и да било контакти помежду си. Иска от съда да постанови решение, с което да се прекрати брака с Д. М. А., с ЕГН **********, без съда да се произнася по въпроса за вината. Ищцата не претендира лична издръжка от ответника, не претендира ползване на семейното жилище. Желае след прекратяване на брака, същата да носи досегашната си фамилия.

1

ИЩЦАТА редовно призована, се явява лично и с адв. И. В. от ПлАК, който от името на доверителя си, поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Предлага производството да продължи по реда на чл.49, ал.4 от СК, тъй като страните са постигнали съгласие по основните въпроси за прекратяване на брака.

ОТВЕТНИКА редовно призован, се явява лично, и с адв. Я. А. с пълномощно по делото от ПлАК, назначен за процесуален представител по реда на ЗПП. Приема производството да продължи по реда на чл.49, ал.4 от СК, тъй като страните са постигнали съгласие по основните въпроси за прекратяване на брака.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от приложеното у-е за сключен граждански брак, че с акт № 0006/10.11.1991г., страните са сключили валиден граждански брак, от който брак имат две деца, които са пълнолетни към настоящия момент, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

В проведеното по делото о.с.з. страните изразиха желание производството да продължи по реда на чл.49, ал.4 от СК и развода бъде допуснат при условията на взаимно съгласие, без съда да се произнася по въпроса за вината, като разноските останат така както са направени от страните.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 10.11.1991г. Двамата молители поддържат молбата си за развод, като решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят да се издирват мотивите за прекратяване на брака. Едновременно с това прецени, че споразумението им удовлетворява съдържателните изисквания на чл. 51 от СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала. Ето защо намира, че следва да бъде утвърдено от съда, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще. Или, законодателят е допуснал и служебно произнасяне по този въпрос. От страна на жената, по отношение на която по безспорен начин се установява, че при сключването на гражданския брак е приела фамилното име на мъжа, е поискала да носи досегашната си фамилия, поради което и единствено тя притежава материалноправната легитимация да заявява претенция по чл. 53 СК, доколкото законодателят е предоставил тази възможност единствено на лицето, което е променило фамилното си име при сключване на гражданския брак да избере дали да продължи да носи брачното си фамилно име или да възстанови предбрачното си такова, като 2 съгласието или несъгласието на другия съпруг в случая се явява ирелевантно. В тази връзка, следва да се отбележи, още, че единствено от титуляра на това субективно, лично и неотчуждимо право зависи дали последният ще се възползва или не от тази законова възможност. Отделно от това, в отговора на исковата молба ответникът по настоящото производство също не възразява да се приеме тази заявена възможност, от страна на В. Н.

А.. Ето защо, следва да бъде постановено, след прекратяване на брака жената следва да носи досегашната си фамилия А..

Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите на основание чл. 50 от СК.

По разноските: Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Тъй като ищцата в настоящото производство не претендира разноски по делото и моли съда да не се произнася по въпроса за вината, настоящия съдебен състав не следва да се произнесе по същите, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК. На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по реда на ГПК, в това производство се събира държавна такса в размер до 40,00 лв. Предвид посоченото, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40,00 /четиридесет/ лв., която следва да се раздели между молителите, като се приспадне внесената от ищцата сума в размер на 25,00 лв. при завеждане на делото.

Предвид гореизложеното, съдът на основание чл.330, ал.3 от ГПК и чл.51, ал.2 от СК РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.50 от СК сключеният на 10.11.1991г., съгласно акт за брак с № 0006/10.11.1991г. на с. Ясен, община Плевен граждански брак между В. Н. А., с ЕГН ********** от с. Глава, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ***********, против Д. М.

А., с ЕГН ********** от с. Ясен, общ. Плевен, обл. Плевен, ул. *************.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи досегашното си фамилно име „А.“, на основание чл. 53 СК.

ОСЪЖДА Д. М. А., с ЕГН ********** от с. Ясен, общ. Плевен, обл. Плевен, ул.

************* да заплати по сметка на РС - Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15.00 /петнадесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

3