Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 227 от 10.11.2025, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Административно наказателно дело 325/2025
Вид
Решение № 227
Подписан
10.11.2025
В сила
25.11.2025
Състав
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към решение от 10.11.2025 г. по АНД № 325/2025 г. по описа на Девненски районен съд, четвърти състав:

Производството е по реда на чл. 375 и следв. от НПК. Образувано е по внесено от Районна прокуратура – Варна предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на основание чл. 78 А ал. 1 от НК на Б. М. Р., ЕГН: **********, за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 5а вр. чл. 130 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК.

В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа предложението и моли обвиняемият да бъде признат за виновен, като бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78А от НК и му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.

Обвиняемият се явява лично, в хода на съдебното следствие дава обяснения, заявява, че съзнава вината си и е готов да понесе наказание за действията си.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Обв. Б. М. Р. и свид. Станислава Костадинова Костова съжителствали на съпружески начала в гр. Суворово, обл. Варна, без да имат сключен граждански брак. На ****г. се родило детето им М. Б.ов М.. В последствие отношенията между свид. К.и обв. Р. се влошили, което довело до постоянни скандали между тях двамата.

На 10.10.2024 г. сутринта обв. Р. и свид. К. били в дома си. Обв. Р. се приготвял да отиде на работа, когато двамата със свид. Костова отново се скарали. Поводът бил проява на ревност от страна на свид. К., която го обвинявала, че има връзка с друга жена. Обв. Р. се ядосал на нейните думи и казал, че желае да се разделят, тъй като възнамерява да заживее с другата жена. Ядосан на свид. К., обв. Р. издърпал кожения колан от панталона си и започнал да я удря с него по тялото. Свидетелката се разплакала и викала, като го умолявала да спре да я бие. Обв. Р. удрял с колана си свид. К. в областта на дясната мишница и предмишница, лявата длан и дясната подбедрица, като с катарамата на колана я ударил силно по дясната мишница.

През цялото време докато я удрял с колана, обв. Р. отправял обидни думи и ругатни към свид. К.. След това обвиняемият излязъл от жилището и отишъл на работа. Около 15.00 часа се върнал в дома си. Двамата със свид. К. реши ли да се разделят и отишли в ДСП гр. Вълчи дол, където заявили желание да изоставят детето. Със Заповед на Директора на ДСП - Вълчи дол № ЗД/ДВ9ВД-018/10.10.2024 г. детето на свид. Костова и обв. Р. било настанено временно в приемно семейство. Същата вечер, свид. Ст. . отишла в дома на родителите си - свид. Ст.Ив. и свид. К. К.. Разказала им, че са се скарали с обв.

1

Р. и той я е набил с колана си. На следващия ден свид. К. подала жалба в полицията за случилото се. Било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 5а вр. чл. 130 ал. 1 от НК.

Видно от заключението на назначената и изготвена по делото съдебно - медицинска експертиза на свид. Станислава Костова е, че при извършения преглед се установяват следните травматични увреждания охлузване и кръвонасядане по дясна мишница, кръвонасядане по дясна предмишница, оток и кръвонасядане по лява длан и кръвонасядане по дясна подбедрица.

Посочените увреждания са възникнали по механизма на действие на твърдите тъпи предмети. Травматичният оток и кръвонасяданията са в резултат на удари с/върху такива предмети. Охлузването е получено при удар с/върху или триене с/по твърд тъп предмет.

Морфологията на всички увреждания сочи същите да се възникнали между 24 и 48 часа преди освидетелстването и напълно отговаря да са получени при обстоятелствата на конкретния инцидент на 10.10.2024 г., както те са посочени от пострадалата. Специфичната форма на охлузването позволява същото да е възникнало при пряк контакт с катарама на колан. За другите увреждания не може точно да се определи контактната повърхност, но е възможно да възникнат при удар с кожен колан.

Установените травматични увреждания, разгледани в съвкупност, са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Пълното възстановяване след такива увреждания е в рамките на до две седмици след нанасянето им.

По делото е приобщена справката за съдимост на обвиняемия, от която е видно, че той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на доказателствата, събрани в хода на БПП № 243/2024 г. по описа на РУ – Девня приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които са последователни, безпротиворечиви, взаимно допълващи се и съвкупния им анализ не налага различни изводи. Фактите по делото не се оспорват и от обвиняемия.

При така установените фактически обстоятелства съдът приема от правна страна, че обв. Б. М. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по по чл. 131 ал. 1 т. 5а вр. чл. 130 ал. 1 вр. чл. 63 ал.

1 т. 4 от НК, като на 10.10.2024 г. в гр. Суворово, обл. Варна, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, причинил на Ст. К. К. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване и кръвонасядане по дясна мишница, кръвонасядане по дясна предмишница, оток и кръвонасядане по лява длан и кръвонасядане по дясна подбедрица, които разгледани в съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за 2 живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Квалификацията на деянието по чл. 131 ал. 1 т. 5 а вр. чл. 130 ал. 1 от НК се обуславя от обстоятелството, че от обективна страна обв. Б. Р. е причинил леката телесна повреда на свид. Ст. К., чрез нанасяне на удари с колана си по тялото й, в жилището където живеят. Тази телесна повреда представлява акт на физическо насилие по отношение на лице, с което обв. Р. съжителства в едно домакинство, по смисъла на чл. 93 т. 31 от НК.

От обективна страна деянието е осъществено от обв. Р. при форма на изпълнителното деяние – действие, чрез целенасочени удари с колан в областта на тялото на пострадалата.

В случая са накърнени обществените отношения, чрез които се осигурява физическата неприкосновеност на личността на съжителстващи на семейни начала лица.

Квалификацията на деянието по смисъла на чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК се обуславя от обстоятелството, че към момента на извършване на деянието, обв.

Б. Р. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Към настоящия момент обв. Р. е пълнолетен, същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК.

От субективна страна горепосоченото деяние е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК , като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и пряко ги е целял.

Като взе предвид предвидената в закона санкция за извършеното деяние, липсата на предходни осъждания и налагани наказания по реда на чл.

78А от НК на обвиняемото лице, факта, че от деянието няма причинени имуществени вреди и липсата на останалите пречки за приложение на разпоредбата на чл. 78 А от НК, съдът освободи обвиняемият от наказателна отговорност и му наложи административно наказание – глоба.

При определяне на размера на глобата съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на обвиняемото лице, проявеното критично отношение към извършеното, факта, че е баща на малолетно лице. При липса на отегчаващи отговорността му обстоятелства съдът определи размера на глобата в размер на минималния, а именно 1 000 лева.

Съдът счете, че макар и с това минимално наказание ще се постигнат целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, като обвиняемият ще бъде превъзпитан за в бъдеще към спазване на установения в страната законов ред.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът възложи в тежест на обв. Б.

Р. направените по делото разноски в размер на 223, 92 лева в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР - Варна.

3

Мотивиран от изложеното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4