Решение № 501 от 20.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр.Пловдив, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пенка Кр. Стоева Йоаниду при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Пенка Кр. Стоева Йоаниду Гражданско дело № 20215300102933 по описа за 2021 година

Иск по чл.2,ал.1,т.3, предл.2 от ЗОДОВ.

Ищецът Р. С. Ч., ЕГН ****, със съдебен адрес: ****, адв.Т.А., моли съда да осъди ответната Прокуратура на РБ, гр.София, БУЛСТАТ 121817309, бул.“Витоша“№2, да му заплати по банкова сметка ****, при *** ЕАД, сумата от 50000лв., като обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял по повод на повдигнато му от ответника обвинение по чл.195,ал.1,т.5 и т.6 вр. с чл.194,ал.1, вр. чл.18,ал.1 от НК за това, че на ***г., на работното му място в ***, след предварително сговаряне с К.Х.А., е направил опит да отнеме чужда вещ- 6.200кг *** от владението на ***, без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да я присвои, като кражбата е извършена от длъжностно лице***, което се е възползвало от служебното си положение, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, производството по което е било прекратено, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението от 09.03.20г. по пр.пр. №11421/18г. по описа на РП- ***.

Твърди, че е бил задържан в следствения арест първоначално на ***г., за срок от 24ч, на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР, а впоследствие, с постановление от 15.12.18г. по пр.пр.

№11421/18г. на РП- ***, за още 72часа, като задържането му продължило до ***г., когато с постановление на прокурора по посочената вече преписка му била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 300лв., търпяна до 09.03.20г., когато възбуденото срещу него производство било прекратено, тъй като не били събрани никакви 1 доказателства, установяващи вината му в извършване на престъпление, а преписката била изпратена на *** РУ на ОДМВР- ***, при което било издадено наказателно постановление и му била наложена глоба в размер на 100лв., а това постановление било отменено от съда като незаконосъобразно с влязло в сила Решение №260538/12.11.20г. по анд №4925/20г. на ***.

Сочи, че вследствие на описаното, въпреки формално посоченото по инициатива на работодателя „по взаимно съгласие“, било прекратено трудовото му правоотношение с ***, че повдигнатото му обвинение повлияло силно негативно върху репутацията му като дългогодишен съвестен работник в предприятието, уронило безвъзвратно престижа му и опетнило доброто му име, довело до злепоставянето му пред обществото, пред неговия работодател, колеги, близки и познати, което той преживял тежко, защото преди това се ползвал с добра репутация, заемал добра позиция, имал стабилна работа и планове за кариерно развитие. В резултат на обвинението изпаднал в социална изолация, тъй като много от колегите и приятелите му преустановили контактите си с него, и с бившите си колеги не поддържа отношения и до момента. Преживял тежък емоционален стрес, сринал се психически, силно се променил, видими отслабнал, станал нервен, затворен в себе си, избухлив, имал оплаквания от силен световъртеж, общо безпокойство и безсъние. Изгубил източника си на постоянни доходи, което поставило него и семейството му в затруднено материално положение и недостиг на парични средства, което го довело до притеснения как той и семейството му ще успяват да посрещат ежедневните си нужди. Семейството му също претърпяло силен стрес от случилото се, още повече, при задържането му, в дома му били предприети процесуално-следствени действия по претърсване на имуществото му. Имал затруднения в намирането на работа, тъй като професията му била специфична, а и случаят имал негативен отзвук в професионалната му среда, което допълнително повлияло отрицателно на самочувствието му, поради което се наложило да се регистрира като безработен в БТ и да получава обезщетение за *** месеца. Незаконно повдигнатото му обвинение засегнало правната му сфера съществено, като се отразило изключително негативно на него и на близките му в личностен, здравословен и психически план.

Пледира по същество за уважаване на иска му за търсеното обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението от 09.03.20г. за прекратяване на наказателното производство, с присъждане на разноските в производството. Развива съображения и с писмена защита вх.

№10447/18.04.22г.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.

№17473/08.12.21г. /виж на р.22-л.23/, с който е оспорил иска като неоснователен и недоказан по размер.

Изтъкнал е, че прекратяването на наказателното производство е постановено не по сочената с исковата молба причина- деянието не е извършено или не съставлява престъпление, а поради извършена преквалификация на деянието, като съставляващо 2 маловажен случай, за който се предвижда налагане на административно наказание глоба, поради което не е налице основание за ангажиране на отговорността му по ЗОДОВ, макар наказателното производство да е било наистина прекратено.

Извън горното е оспорил да са налице предвидените от закона елементи от фактическия състав, позволяващи ангажиране на отговорността му на соченото от ищеца основание- реално претърпени от ищеца неимуществени вреди в пряка връзка с производството, което е било прекратено. Изтъква във връзка с оплакванията на ищеца от засягане на доброто му име и репутацията му, че видно от приложеното с отговора свидетелство за съдимост, ищецът е осъждан по нохд №***/18г. на РС- ***.

Повдига възражение за прекомерност на търсеното от ищеца обезщетение с оглед принципа на справедливост, по съображенията, че търсената сума не отговаря на икономическия стандарт на живот в страната, на съдебната практика за аналогични случаи, че взетата на ищеца мярка за неотклонение е най-леката възможна- „парична гаранция“ и като гаранцията е била определена в един минимален размер- 300лв.

Пледира по същество за отхвърляне на иска изцяло, тъй като в случая не може да се приеме, че ищецът не е извършил престъпление, макар и то да съставлява маловажен случай, доколкото : наказателното постановление, с което е реализирана административнонаказателната му отговорност е било отменено от съда на чисто процесуално основание, а не поради нарушение на материалния закон и като съдът е приел, че не е извършено престъпление; ищецът не е обжалвал мотивите на постановлението за прекратяване на наказателното производство, които подлежат на самостоятелно обжалване, а с влязлото в сила постановление е прието от фактическа страна, че той е извършил деянието, във връзка с което е било воденото срещу него производство и което престъпление, поради процесуалните пропуски при съставяне на наказателното постановление от Началника на РПУ така и е останало несанкционирано. Счита поради горното, че е налице и основание за приложение на чл.5,ал.2 от ЗОДОВ, тъй като е налице изцяло виновно поведение на ищеца, във връзка с което не е реализирана неговата отговорност.

Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е частично основателен, поради което следва да се уважи до размер от 4000лв., ведно със законната лихва от 08.05.20г., и да се отхвърли за разликата до претендираните 50000лв., поради прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа на справедливост, както и при установени съпричиняващи претърпените вреди фактори, за които ответникът не може да бъде държан отговорен, при следните съображения:

І. По допустимостта.

Съдът е намерил предявения иск за допустим по съображенията, изложени с Разпореждане №2116/15.11.21г., които поддържа и с това решение /виж разпореждането на 3 л.15.

Съдът е намерил възражението на ответника за недопустимост на предявения иск, тъй като прекратяването на производството не попада в никоя от хипотезите по чл.2,ал.1,т.3,предл.2 от ЗОДОВ, за неоснователно по съображенията, изложени в Определение №1549/09.12.21г., р.ІІ, т.1, които изцяло поддържа и с това решение, поради което препраща към тях /виж мотивите на л.26гръб и определението на л.26-л.27/.

ІІ.По основателността.

1.Установи се в производството от фактическа страна, че:

1.1.Във връзка с проведеното срещу ищеца наказателно производство.

На ***г., със заповед по чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР, ищецът е бил задържан за 24 часа като заподозрян в извършване на престъпление по ДП №973/18г. по описа на *** РУ-*** /виж заповед на л.4/.

При задържането му на ***г., Р.Ч. е подписал декларация, съгласно която не желае член от семейството му или друго заинтересувано лице да бъде уведомено за задържането му, като при извършения му обиск у него не са намерени уличаващи вещи /виж декларацията на л.121 и протокола за обиск на л.122/.

На ***г., в жилище на Р.Ч. в **** и прилежащи изба и гараж, в присъствието на съпругата му и на детето му, към този момент на *** години, както и на поемните лица В.П. и Т.Т., е било извършено претъсване и са иззети общо 11 броя ***, описани с протокола, за които Ч. е посочил, че са негови, за колекция /виж: протокол за претърсване и изземване на л.75; искане на прокурора за одобряване на действията по извършеното претърсване и изземване на л.76-л.77, разпореждане на районен съдия по одобрение на извършените действия по претърсване и изземване на л.74; показанията на св.Ч. на л.153гръб-л.154гръб/.

На ***г., Р.Ч. е бил привлечен като обвиняем за това, че на ***г., в землището на гр.*** /в ***/, след предварително сговаряне, в немаловажен случай, с К.Х.А. от ***, е направил опит да отнеме чужда вещ- 6.200кг *** от владението на ***, без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да я присвои, като кражбата е извършена от длъжностно лице- ***, което се е възползвало от служебното си положение, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини- престъпление по чл.195,ал.1,т.5 и т.6 вр. с чл.194,ал.1, вр. чл.18,ал.1 от НК, и е бил задължен да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване, както и че при неизпълнение на тези задължения ще му се вземе мярка за неотклонение, каквато формално с това постановление не е била взета, в присъствие на назначения му служебен защитник /виж постановлението на л.6/.

При разпита му като обвиняем на същата дата Р.Ч. е отрекъл да има нещо общо с намерените в *** пакети, които видял за първи път, когато били намерени при извършената там проверка /виж протокола за разпит на л.39/.

На ***г. Р.Ч. е упълномощил адв.Т.А. да го представлява по образуваното ДП 4

№973/18г. /л.44/.

С две последователни постановления- от ***г. и от ***г., прокурорът първо е намерил, че анализът на доказателствата сочи, че в случая са налице основания по чл.64,ал.1 от НПК за внасяне на искане до РС- *** за вземане на мярка неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Р.Ч., тъй като има реална опасност да се укрие и да извърши престъпление, поради което, с оглед осигуряването му за провеждане на това производство, следва да бъде задържан за срок от 72 часа за довеждането му в съда и е постановил задържането му за срок от 72 часа- от часа на привличането му като обвиняем до същия час на ***г., а след това, след запознаване с материалите по делото е счел, че не са налице предпоставките да се поиска тази най-тежка мярка за неотклонение, поради което е постановил, че отказва да изготви искане до РС- *** в тази насока, тъй че Р.Ч. следва да бъде освободен от следствения арест, като му се взима мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 300лв. /виж двете постановления на л.7 и на л.8/.

Определената парична гаранция от 300лв. е била внесена от Ч. на ***г. /л.46/.

Съгласно справка за съдимост от ***г., Р.Ч. е осъждан, като със споразумение ***, одобрено по нохд №*** на РС-***, се е признал за виновен в това, че на ***г., в ***, е управлявал мпс с ***, установена с протокол от химическа експретиза, поради което му е наложено наказание лишаване от свобода шест месеца, отложено с изпитателен срок от три години, наказание глоба от 100лв. и наказание лишаване от право да управлява мпс за срок от 7 месеца /виж справка за съдимост на л.117/.