Решение № 349 от 23.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. София, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600831 по описа за 2022 година С присъда №62 от 11.05.2022г. по нохд №4015/2021г., Софийски градски съд, НО, 11-ти състав е признал подс.Г. С. П. за невиновна за това, че за времето от 25.11.2017г. до 30.11.2017г. в гр.Плевен и в гр.София, като посредствен извършител, посредством В. М. М. с ЕГН **********, при условията на продължавано престъпление, като с повече от две деяния, а именно дванадесет деяния, които поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, да е използвала дванадесет пъти платежни инструменти – банкови карти с №********** и №**********, издадени от Банка ДСК на името на А. И. Ч. /починал на 19.11.2017г./, без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. – майка, като на различни АТМ устройства в гр.Плевен и в гр.София да е осъществила транзакции за сумата от общ размер на 4800 /четири хиляди и осемстотин/ лева, /като подробно са описани дванадесетте деяния в обв.акт и присъдата/ - престъпление по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, поради което и на осн.чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК във връзка с л.304 от НПК във връзка с чл.9 ал.2 от НК я е оправдал по повдигнатото обвинение.

1

Срещу постановената от СГС присъда е постъпил протест от Софийска градска прокуратура, в който се посочва, че съдебния акт е неправилен и незаконосъобразен. Според прокуратурата, в хода на съдебното следствие, от показанията на свидетелите Т. Ч., В. М. и С. Ч. е било установено, че обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което й е било повдигнато обвинение.

Установено било също, че подс.П. е имала дългогодишна връзка с починалия А. Ч., но не са съжителствали в едно домакинство, както и че по-голяма част от средствата се били доходи на починалия Ч.. Твърди се, че след погребението на Ч., подс.П. и св.В.М. заминали за родния град на подсъдимата – гр.Плевен. Тя разполагала с две банкови карти, издадени от Банка ДСК ЕАД на името на А. Ч., заедно с ПИН кодовете за тях.

Независимо, че е знаела, че не е наследник на починалия Ч. и че няма съгласие от неговия наследник и майка – С. Ч., подс.П. решила да използва банковите карти, като предоставила същите на св.М., за да извърши тегления.

От своя страна, св.М., след като осъществявал транзакциите последователно и с двете карти, предавал изтеглените средства на подсъдимата. След завръщането им в гр.София, действията по теглене на парични суми, посредством предоставяне на банкови карти на св.М. продължили.

Според прокуратурата, тъй като подсъдимата била юрист, би следвало да знае, че след като няма сключен граждански брак с починалия, тя не е негов наследник и съответно няма право да ползва платежните инструменти, издадени на негово име. Каквито и пълномощни да са съществували приживе, дадени й от А. Ч., с настъпване на смъртта му тези пълномощия са прекратени и съответно всякакви действия, свързани с използваните карти, издадени на негово име осъществяват признаците на състава по чл.249 ал.1 от НК. Според държавното обвинение, всички събрани доказателства сочели, че подс.П., при условията на посредствено извършителство е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. В заключение се моли да бъде отменена присъдата на СГС и да бъде постановена нова, с която да бъде призната за виновна подс.Г.

П. по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.

2

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на обвинението поддържа протеста срещу оправдателната присъда на СГС срещу присъдата, с която подс.П. е била призната за невиновна за извършване на престъпление по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. Изразява несъгласие с мотивите на съда, че деянието, извършено от подсъдимата е малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК и че тя е имала знанието и съгласието на починалия Ч. да ползва неговите дебитни карти. Мотивите, изтъкнати от защитата, че парите били използвани за погребението на починалия били несъстоятелни, тъй като се касаело за извършване на транзакция в период около 10 дни след погребението на починалия, което означавало, че парите са били използвани за други цели. Нямало кой да чака десет дни за разплащане за извършени траурни процедури. Парите, които били изтеглени не се покривали със сумата, която била изразходвана за погребението. Не отговаряло на истината твърдението, че двамата с починалия са живеели на семейни начала в едно домакинство, тъй като това се опровергавало от показанията на св.Т. Ч., дадени на досъдебното производство и пред съда.

Ставало въпрос за 12 тегления за периода от 25.11.2017г. до 30.11.2017г., като общата сума значително надхвърляла размера на минималната работна заплата за този период, поради което и нямало основание за приложението на чл.9 от НК.

Представителят на обвинението счита, че подсъдимата е имала знанието, че извършва неправомерни действия с тези кредитни карти, тъй като е юрист и знае, че след настъпване на смъртта, тя няма права върху чужд платежен инструмент. Използвала е посредствен извършител за извършване на тези транзакции, което означавало, че тя се е притеснявала да не бъде разкрита, и искала да прикрие следите си, което не останало незабелязано от органите на разследване. Моли да бъде отменена присъдата и да бъде определено наказание около средното, предвидено в съответната разпоредба, като бъдат преценени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Защитата на подс.П. – адв.Г., в съдебна заседание пред САС моли да бъде оставен протеста на СГП без уважение, а присъдата да бъде потвърдена.

Поддържат се съображенията, които били изложени в подаденото възражение срещу протеста.В мотивите си първият съд дал отговор на всички въпроси, поставени в протеста и този отговор бил съобразен със събраните доказателства, материалните и процесуални закони. Относно твърдението на 3 прокуратурата, че плащането било извършено на определена дата и нямало кой да чака, то било установено по документален път, с приложени доказателства, кога е извършено погребението и кога е извършено плащането. Продължителността на времето в случая не била от значение, тъй като в кратък период от време са извършени инкриминираните транзакции.

Този период съвпадал с периода на плащане. Категорично било установено по делото, че тези пари – около 4200 лева са точно половината от необходимите за погребението пари и това е било установено с документи, а не със свидетелски показания или с обяснения на подсъдимата. Поради това, твърдението на прокуратурата, че в случая има разминавания, било несъстоятелно. Първостепенният съд взел предвид психологическото състояние на подсъдимата след смъртта на нейния близък, оценил е доколко те са живели заедно, какви са били техните отношения, отразил го е в мотивите си и го е аргументирал с доказателства. Защитата се позовава на решение на ВКС, в което се казва, че ако друг похарчи пари за погребение, то наследниците му ги дължат. Размерът на сумата не е в състава на престъплението, но това е аргумент за приложението на чл.9 ал.2 от НК.

Моли да бъде потвърдена атакуваната присъда.

Подс.Г. П. се явява в съдебно заседание пред САС, като заявява, че поддържа обясненията, които е дала подробно пред първия съд относно отношенията й с покойния А. Ч., в рамките на 20 години, в които били заедно.

Подробно изложила фактите и обстоятелствата около неговата смърт, която и до момента се явява най-тежкото събитие в живота й. В онзи момент, когато това се случило – на 19.11.2017г., поради абсолютната внезапност, преживяла невероятен шок, ужас и неизмерима болка. Отказвала да повярва и да приеме случилото се и пет дни не давала да го погребат. През тези 20 години имали отношения на любов, доверие и привързаност един към друг, независимо, че не са живели в едно общо домакинство. Имали постоянна регистрация на един и същ адрес, като изложила всички обстоятелства относно това поради каква причина не са живели в общо жилище през цялото време. Подсъдимата посочва, че не е имала никакво съмнение към момента на смъртта му кой трябва да организира погребението и да го плати. Имала ясното съзнание, че това трябва да е тя. Родната му майка, която е възрастна, си била в родното му село *** и го видяла за първи път, когато бил закаран ковчега, за да се извърши същинското погребение там. Докато бил жив, А. издържал и майка 4 си, и брат си. В онзи момент, човекът, който й помагал бил шофьорът В. М., тъй като тя не била в състояние нито да излиза, нито да прави каквото и да било. В момента, когато това се случило, подсъдимата имала минимална сума пари в себе си, които дала на брата на покойния и това било описано и в неговите показания, а и в показанията на св.М.. За първи път в живота си, подсъдимата П. организирала погребение. Не знаела в кой момент трябва да се плати, как да се случи и организира, тъй като трябвало да има гражданско поклонение на Ч. в София, а майка му настоявала да бъде погребан в с.***.

Подсъдимата била изключително объркана и в много тежко състояние, като единствено важно било да го погребе достойно. Подробности изложила пред първия съд и поддържа всичко, което е казала. За първи път разбрала какво се е случило, едва когато била извикана през януари 2018г. в СДВР, като тогава дори не й задавали толкова въпроси относно тези тегления на пари, а се развивали твърдения, че някакви пликове с пари са били изчезнали в деня на неговата смърт. Подсъдимата приложила извлечение от банкова сметка в близък период до датата на смъртта, от което е видно, че от нейната лична сметка са правени транзакции, както и че покойният Ч. е внасял и теглил пари от нейната сметка, както и че регулярно са превеждани пари по сметката на неговата майка. Задава човешки въпрос, ако два дни преди смъртта на любимия човек е превела пари на майка му от собствената си сметка, дали три дни след смъртта му ще има умисъл как да го ощети и да използва чужди инструменти.

Реализирайки правото си на последна дума, подс.Г. П. заявява, че не се признава за виновна в извършването на това престъпление, нито пък е имала умисъл за извършване на подобно деяние. Моли да бъде потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд.

Софийски апелативен съд, като взе предвид протеста, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с материалите по делото по силата на служебната проверка, намери за установено следното:

Първоинстанционният съд е събрал значителен по обем доказателствен 5 материал, необходим за правилното изясняване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при спазване на предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната му годност и възможността на базата на него да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Вярната интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е позволила на съдебния състав да направи и верни фактически изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Релевантните факти са изведени въз основа на анализ на доказателствената съвкупност, като в тази насока не се констатират пропуски, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък превратното им тълкуване, не според действителното им съдържание. Решаващият съд последователно е изложил установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно, така и в съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки кои от тях кредитира и кои не и по какви причини, след което е изложил своите съображения, отговорил е на направените от подсъдимия и защитата му възражения и е аргументирал становището си във връзка с наказателната отговорност на подсъдимата. Извършвайки собствена внимателна преценка на всички доказателствени източници, САС намери за установено следното: