Решение № 260031 от 21.12.2020, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№___ гр. Луковит, 21 декември 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на десети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА при секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр. д. № 344 по описа за 2019 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит.

Производството по делото е образувано по искова молба от

„Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Ч.В.**, представлявано от Ю.А.С.срещу Р.Й.Й. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес:*** за установяване съществуването на вземания за следните суми:

4 000,00 лв. - дължима главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 04.09.2012 г.; 3 221,07 лева - договорна лихва за периода от 01.10.2012 г. до 30.11.2017 г., 1 096,00 лв. - договорни такси по кредита за периода от 01.09.2012 г. до 30.11.2017 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда, за които суми по ч.гр.д. № 1262/2017 г. по описа на РС – Елин Пелин е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че на 04.09.2012г. между страните по делото бил сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по силата на който на ответницата е отпуснат потребителски кредит в размер на 4000 лева. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от договора кредитополучателят заплаща задълженията си по договора в срок до 15-то число на всеки месец, следващ месеца през който са усвоени суми по кредита. В периода след 04.09.2012г. ответницата усвоявала суми в рамките на предоставения лимит.

Поради невнасяне на минималните погасителни вноски в 4 последователни месеца и на основание чл. 37, ал. 5 от Общите условия към Рамковия договор на 31.01.2013 г. всички вземания на кредитора по договора за кредит били обявени за предсрочно изискуеми. Към момента на подаване на заявлението кредитополучателят дължал следните суми – 4000.00 лева - главница; 3221,07 лева договорна /възнаградителна/ лихва, начислена на осн. чл. 9, ал. 1 от Рамковия договор за периода от 01.10.2012 г. до 30.11.2017 г;

1096.00 лева - договорни такси начислени на осн. 14, ал. 1, т. 3 от Рамковия договор във вр. чл. 37, ал. 2, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от Общите условия към рамковия договор за периода 01.09.2012 г. до 30.11.2017 г. Претендира разноски.

За дължимите по договора суми ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1262/2017 г. по описа на РС – Елин Пелин. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията си по същата.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от назначения на ответника особен представител е постъпил отговор на исковата молба, с който заявява, че оспорва предявения иск, без да излага съображения за това.

В първото по делото съдебно заседание е подадена молба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д.П.Д.**, офис сграда Лабиринт, ЕТ.*, О.*, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез юрисконсулт А.Б.с искане за встъпване по делото като трето лице помагач на страната на ищеца. Представя Договор за цесия от 03.05.2019 г., с който „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД прехвърля на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД пакет от вземания включително и процесното, както и уведомление до длъжника за извършената цесия и пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. С протоколно определение от 05.12.2019 г. съдът на основание чл. 226, ал. 2 вр. чл. 218 от ГПК конституира "Агенция за събиране на вземания" ЕАД като трето лице помагач на страната на ищеца.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрск. И.Р., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения за това.

Особеният представител на ответника по същество изразява становище за основателност на исковата претенция.

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от ФАКТИЧЕСКА следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1262/2017 г. по описа на РС –гр. Елин Пелин по заявление на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 1 от 03.01.2018 г. по чл. 410 ГПК за процесните суми, представляващи вземания по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 04.09.2012 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и след указание на заповедния съд в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът предявява установителен иск за съществуване на вземането си, поради което искът е допустим.

От приетите по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника - заверено копие на Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 04.09.2012 г., се установява, че на посочената дата между ищеца Транскарт Файненшъл Сървисис ЕАД /ТФС/ и ответника Р.Й.Й. /клиент/ е сключен договор, съгласно който ТФС издава на клиента платежна карта за извършване на платежни операции, за изпълнението на които ТФС отпуска на клиента потребителски кредити - всеки във връзка с изпълнение на определена платежна операция. Съгласно чл. 7 от договора максималният размер (лимит) на всеки кредит е в размер на 4000 лв., като във всеки момент общият максимален размер на всички кредити не може да надвишава 4000 лв. В чл. 8 е уговорено, че срокът за погасяване на всеки кредит е 12 месеца, считано от датата на усвояването му.

В договора също така е посочено, че лихвеният процент по кредитите е в размер на 15,7 % на годишна основа и се прилага към сумите на усвоените кредити /чл.

9, ал.1/, а годишният процент на разходите е 18,87 %, като общо дължимата от клиента сума е в размер на 4384,32 лв., изчислена при следните допускания: общият максимален размер на всички кредити е усвоен незабавно и изцяло, всички кредити са със срок 12 месеца и ще бъдат погасени на 12 равни месечни вноски, и годишната такса за използване на платежната карта се плаща еднократно, заедно с първата месечна погасителна вноска по кредита /чл.10/. Според чл. 11, ал. 1 от договора до 15-то число на всеки месец клиентът се задължава да погасява сума равна или по-голяма от минималните погасителни вноски по всички кредити, дефинирани в общите условия и ценовата листа и посочени в последното месечно извлечение по чл. 12, ал. 1 от договора. Налице е и клауза /чл.16/, съгласно която клиентът има право да се откаже от договора, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина за това, в срок от 14 дни от сключването му, което право може да бъде упражнено с отправено до ТФС уведомление на хартиен или друг траен носител, до който ТФС има достъп и по начин, който може да бъде доказан; при упражнено право на отказ клиентът дължи на ТФС главниците и заплаща лихвите, начислени за периода от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главниците. Съгласно чл. 18 от рамковия договор, вземанията на ТФС могат да бъдат обявени за предсрочно изискуеми при определени, конкретно изброени условия, едното от които е неизпълнение от страна на клиента на което и да е от задълженията му по рамковия договор и общите условия към него.

В чл. 29 на договора клиентът е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорната информация според изискванията на ЗПК, както и че е получил общите условия и ценовата листа, запознат е с тях и ги приема.

От представения по делото приемо-предавателен протокол от 11.09.2012 г. се установява, че отетницата е получила и подписала екземпляр от договора, както и кредитна карта с предоставен код за достъп до услугата (ПИН код).

Следователно по силата на сключения между страните договор ищецът е предоставил на ответницата кредит с лимит в максимален размер от 4000 лв., за усвояването на който на ответницата е предоставена кредитна карта.

По делото са представени общите условия към рамковия договор, действали към момента на сключването му, в сила от 23.04.2012 г., както и ценовата листа.

Съгласно чл.

34 от ОУ, "минималната погасителна вноска по кредит" представлява сбор от непогасеното превишение над договорения максимален размер (лимит) на кредита към края на календарния месец; сумата на всички начислени съгласно ценовата листа и неплатени такси и комисионни към края на календарния месец; дължимите лихви по кредита към края на календарния месец и сума, равна на 3 % от непогасената към края на календарния месец главница по кредита. В чл. 37, ал. 5 от ОУ е установено, че ако в четири последователни месеца клиентът не изпълни задължението си за погасяване на минималните погасителни вноски, кредитодателят деактивира кредитната карта и обявява всички кредити за предсрочно изискуеми, като изпраща уведомително съобщение.

Като доказателство по делото е представено уведомление за настъпила предсрочна изискуемост с покана за погасяване, отправено от ищеца до ответницата, в което е посочено, че поради неизпълнение на задълженията за погасяване на минималните погасителни вноски по кредита в продължение на 4 последователни месеца, на 31.01.2013 г. кредитът е бил обявен от кредитодателя изцяло за предсрочно изискуем, като кредитополучателят е поканен в 7-дневен срок да плати дължимите суми в размер на 4000 лв. – главница, 3221,07 лв. – договорна възнаградителна лихва и 1096,00 лв. – договорни такси по кредита. Това уведомление е било изпратено до ответницата чрз куриерска фирма „Еконт” на адреса й, посочен от нея в договора за кредит като адрес за кореспонденция, който адрес съвпада с постоянния адрес на ответницата, но същата не е била намерена там от служител на куриерската фирма, който е отразил "получена информация, че лицето живее в чужбина", посещение на адреса на 13.12.2017 г. Представена е и разпечатка от интернет – страница, съгласно която на 14.12.2017 г. екземпляр от гореописаното уведомление е било изпратено на посочената от ответницата електронна поща, но липсват доказателства, че това електронно съобщение действително е било получено от същата.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, а и същото не е оспорено, се установява, че ответницата е усвоила суми по процесния договор чрез теглене на пари в брой на POS устройство, както следва: на 11.09.2012 г. - 2000,00 лева и на 12.09.2012 г. - 2000,00 лева или общо в размер на 4000,00 лева. Вещото лице е установило, че дължимите от ответницата по процесния договор суми са: дължимата непогасена главница е в размер на 4000,00 лева; дължимата договорна /възнаградитена/ лихва за периода от 01.10.2012 г. до 30.11.2017 г. е общо 3221,07 лв., като по пера за всеки отделен месец е представена в табличен вид /Приложение 2/; размерът на дължимите такси за периода от 01.09.2012 г. до 30.11.2017 г. е общо 1096,00 лева и по пера за всеки отделен период/месец са представени в табличен вид /Приложение 3/.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК.

Видно от представения по делото рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити кредит, сключен между страните на 04.09.2012 г. ищецът е предоставил на ответницата потребителски кредит с лимит в максимален размер от 4000 лв., за усвояването на който на ответницата е била предоставена кредитна карта.

Предвид на изложеното между страните е възникнало облигационно правоотношение основано на сключен помежду им договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, вр чл. 240 и сл. ЗЗД, по силата на който кредиторът е предоставил на ответницата кредитна карта с кредитен лимит от 4000,00 лв.