Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 139 от 16.01.2020, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 1700/2019
Вид
Решение № 139
Подписан
16.01.2020
В сила
14.02.2020
Състав
ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2110

Гр. Перник, 16.01.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА при участието на секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01700/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Х.М.А. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 406,87 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски паричен кредит № ********* от 19.12.2016 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 70,35 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 08.02.2017 г. до 14.02.2018 г., сумата от 101,71 лв., представляваща такса за услугата „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, дължима за периода от 15.02.2017 г. до 14.02.2018 г., сумата от 237,23 лв., представляваща такса за услугата „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, дължима за периода от 15.02.2017 г. до 14.02.2018 г., сумата от 19,84 лв., представляваща такса за оценка на досие за периода от 15.02.2017 г. до 14.02.2018 г. и сумата от 47,76 лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението /до 30.10.2018 г./, за които суми по ч. гр. дело № 7615/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 01.11.2018 г.

Ищецът твърди, че между ответницата Х.М.А., в качеството ѝ на заемател и „Провидент Файненшъл България“ ООД, в качеството му на заемодател, е сключен договор за потребителски паричен кредит № ********* от 19.12.2016 г., по силата на който ѝ е отпуснат кредит в размер на сумата от 450 лв. Заемната сума е предоставена лично на заемополучателя. Договорена е лихва в размер на сумата от 88,76 лв., като ответницата се задължила да върне главницата, заедно с лихвата чрез 60 равни седмични погасителни вноски всяка от по 8,98 лв., с падеж на първата погасителна вноска на 28.12.2016 г. и падеж на последната погасителна вноска на 14.02.2018 г. Съгласно договора и по желание на А. на същата е предоставена допълнителна услуга „кредит у дома“, изразяваща се в предоставяне на заемната сума в брой по местоживеенето ѝ и в събиране на погасителните вноски от адреса ѝ.

Общата дължима цена за услугата възлиза на сумата от 383,83 лв., като заплащането ѝ е разсрочено чрез включването ѝ в редовните 60 вноски по договора за кредит. За оценка на кредитното ѝ досие А. дължи такса в размер от 22,50 лв., която да заплати на 60 вноски от по 0,38 лв. на същите падежни дати, както основните вноски по кредита. Поради допусната забава в плащанията от страна на ответницата на същата е начислена лихва за забава за периода от 09.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Ищецът поддържа, че общо заплатената от ответницата сума за погасяване на задълженията по договора възлиза на 109 лв., като след приспадането ѝ А. продължава да дължи вземанията, предмет на исковите претенции. Посочва, че същите са прехвърлени на ищцовото дружество на 01.03.2018 г. До ответницата са изпратени уведомления, с които същата се уведомява за настъпилата промяна в кредитора, които са получени лично от нея. Намира, че като действие по уведомяване на длъжника за цесиите следва да се счита връчването на уведомлението на ответницата като приложение към исковата молба. Счита за дължима и претендира законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в производството.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответницата – адв. Р.П. оспорва предявените искове с твърдението, че заемната сума не е преведена, респ. усвоена от А.. Намира за неясен начинът на формиране на ГПР по договора. Счита за недължима възнаградителната лихва, тъй като размерът ѝ е прекомерен и противоречи на добрите нрави. Поддържа, че клаузите относно услугата „кредит у дома“ са недействителни, като не става ясно по какъв начин са формирани. Не е доказано и от страна на дружеството – заемодател реално да са били предоставени услугите, за които се начислява същата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „Провидент Файненшъл България“ ООД, в качеството му на заемодател и ответницата Х.М.А., в качеството ѝ на заемател, е сключен договор за потребителски кредит № ********* от 19.12.2016 г., по силата на който на същата е предоставена паричната сума от 450 лв. под формата на потребителски заем за покриване на лични нужди срещу задължението на заемателя да върне на заемодателя сума в общ размер от 945,10 лв. на 60 седмични вноски, от които 59 в размер на сумата от по 15,76 лв. и последна вноска в размер от 15,26 лв., с падеж на първата вноска на 28.12.2016 г., при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 31,82 % и годишен процент на разходите от 48,10 %. Съгласно договора уговорената между страните възнаградителна лихва възлиза на сума в общ размер от 88,76 лв.

Заемополучателят дължи и сумата от 22,50 лв., представляваща такса за оценка на кредитното досие. Установява се, че ответницата е избрала и допълнителна услуга – „кредит у дома“, изразяваща се в домашна доставка на заемната сума в брой по местоживеенето ѝ, както и седмично домашно събиране на вноските по кредита, за което дължимата такса възлиза на 383,84 лв. Съгласно чл. 25 от договора 30 % от таксата е дължима за разходите, свързани с организирането на самата услуга и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на заемателя, а останалата част за разходите по събиране на седмичните вноски от дома на А.. Изяснява се, че вноската за тази услуга е включена като част от седмичните такива и подлежи на намаляване единствено при пълно предсрочно погасяване на кредита и то, само по отношение на втория изграждащ я компонент. Предвидена е – в клаузата на чл. 26 от договора възможността на заемополучателят да се откаже от услугата „кредит у дома“ по всяко време с писмено уведомление до кредитния консултант, който отказ поражда действие от момента на сключване на анекс между страните. Установено е, че в този случай клиентът не дължи единствено разходите, свързани със седмичното събиране на вноските в дома на клиента до датата на последното плащане.

Съгласно клаузата на чл. 4 от договора кредитът се предоставя на клиента в срок от 10 календарни дни от сключване на договора чрез банков превод по банковата сметка, предоставена от заемателя, като в клаузата на чл. 27 страните са уговорили, че с подписването на самия договор последният удостоверява, че е получил пълния размер на кредита. В клаузата на чл. 3 и б. „Б“ и б. „В“ от договора е предвидено, че заемополучателят дължи връщане на заемната сума заедно с договорна лихва и такса за оценка на кредитното досие. Първото седмично плащане съгласно чл. 6 от договора следва да бъде осъществено в срок от 19 календарни дни от сключване на договора, а следващите плащания в деня, в който е била дължима първата погасителна вноска, който принцип е приложим за всяка следваща седмица до пълното погасяване на кредита.

Съгласно клаузата на чл. 9 от договора в случай, че заемополучателят не плати на падежа седмичната вноска в полза на „Провидент Файненшъл България“ ООД се поражда правото да начисли неустойка, равняваща се на законната лихва за забава за периода от падежа на вноската до датата на плащането. Предвидено е, че когато плащанията не са достатъчни, за са покрият непогасените задължения, платените суми се погасяват в следната последователност: законна лихва за забава, такса за услугата „кредит у дома“, такса за оценка на досието, лихва, обезщетение при предсрочно погасяване на кредита и главница.

Изяснява се, че договорът е сключен въз основа на искане от ответницата Х.А., обективирано във формуляр за кандидатстване за кредит от 19.12.2016 г. за отпускане на кредит в размер на сумата от 450 лв., които да погасява чрез 60 седмични вноски, с вписани лични данни, източници на доходи. Попълнен е и Стандартен европейски формуляр от двете страни /обстоятелство, неоспорено от ответницата/ с вписани размер на заема, начин на усвояването му, срока на договора, общата дължима сума, фиксираният лихвен %, ГПР, с отбелязване за получаването му от А..

Данните по делото сочат, че с Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г. дружеството – заемодател „Провидент Файненшъл България“ ООД, като прадавач, прехвърля на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като купувач, главни и акцесорни вземания – настоящи и бъдещи /с ненастъпил падеж/, произтичащи от договори за паричен заем, описани в Приложение № 1 към договора. Съгласно клаузата на т.

1.1.5 от договора продавачът издава на купувача потвърждение за извършената цесия, а с клаузата на т. 1.1.6 упълномощава купувача да уведоми третите лица – длъжници за прехвърлянето на вземанията. Изготвено е и пълномощно от **.**.**** г., с което цедентът упълномощава цесионера за уведомяване на длъжниците за настъпилата промяна в кредитора. С потвърждение за сключена цесия третото за процеса лице „Файненшъл Бългалия“ ЕООД /с предишно търговски наименование „Провидент Файненшъл България/, в качеството му на продавач по договора от 19.12.2016 г. потвърждава, че в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД са прехвърлени вземания по договор № ********* от 19.12.2016 г. от Х.М.А., от които 450 лв. главница по договора и оставаща дължима сума от 836,10 лв.

От приетия като писмено доказателство по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. следва, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството си на продавач – цедент е прехвърлило на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /тогава ООД/, като купувач – цесионер вземанията, произтичащи от договори за кредити, заедно с всички допълнителни права, включително начислени лихви и разходите, направени за събиране на вземанията, които да бъдат индивидуализирани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.

В

Приложение № 1_Р/01.03.2018 г. към Рамковия договор под № *** е включено вземане спрямо ответницата Х.А. по договор № ********* от 19.12.2016 г. с отпусната главница от 450 лв., общо дължима сума от 945,10 лв., оставаща неплатена към 01.03.2018 г. от 855,90 лв. и лихва за забава в размер от 19,80 лв. С пълномощно от 09.09.2015 г. ищцовото дружество е упълномощено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведоми всички длъжници /кредитополучатели/ по вземанията, предмет на цесията, а с друго пълномощно и за цесията по договора от 01.07.2017 г.

С

Уведомително писмо с изх. № ***/********* от 18.02.2019 г. „Файненшъл България“ ЕООД, чрез ищцовото дружество, уведомява ответницата Ц.К.за извършено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърляне на вземанията, произтичащи от договор за кредит от 19.12.2016 г.

С

Уведомително писмо с изх. № ***/********* от 18.02.2019 г. г. „Изи Асет Мениджмът“ АД, чрез ищцовото дружество, уведомява ответницата за извършено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД прехвърляне на вземанията, произтичащи от договор за кредит № ********* от 19.12.2016 г. и възлизащи на сумата от общо 1 027,31 лв.

Доказателствата сочат, че пратката, съдържаща двете уведомителни писма е получена лично от ответницата Х.М. на 19.02.2019 г. в 13:00 ч. на адреса, вписан като постоянен адрес на А. в договора за кредит.