Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260416 от 25.10.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2860/2021
Вид
Решение № 260416
Подписан
25.10.2022
В сила
23.11.2022
Състав
НАСУФ ИСМАЛ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н

И Е

№................../25.10.2022 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ при участието на секретаря Йоанна Трендафилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2860 по описа на РС-Варна за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от

„А.Б.“ ЕАД срещу И.Б.И. първоначално обективно кумулативено съединяване специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79; чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните със сила не пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1./ сумата в размер на 122,02 лева, представляваща незаплатена сума за ползвани електронни съобщителни услуги, за периода от 26.10.2017 г. до 28.12.2017 г. по Приложение № 1 от 20.09.2017 г. към Рамков Договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер *****************г., с което е избран тарифен план „Мтел без граници XL

Септември 2017 2г." за телефонен номер************; 2./ сумата в размер на 30,44 лева, представляващ обезщетение за забава върху сумата от 122,02 лева, начислена за периода от 11.11.2017 г. до 04.05.2020 г.; 3./ сумата в размер на 55,00 лева, представляваща дължими лизингови вноски за предоставен продукт на изплащане - Апарат Пак ALCOT Pixi4 5"Premium+Pspd48KTrio MAT 30

23м, по Договора за продажба на изплащане от 20.09.2017 г. за телефонен номер *********;

4./ сумата в размер на 12,19 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 55,00 лева, начислена за периода от 11.11.2017 г. до 04.05.2020 г.; 5./ сумата в размер на 62,46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на мобилните услуги за телефонен номер *********, на основание чл. 6.3.1 от Приложение № 1 за телефонен номер *********;

6./ сумата в размер на 37,26 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на мобилните услуги за телефонен номер **********, на основание чл. 5.3.1 от Приложение № 1 за телефонен номер **********; 7./ сумата в размер на 63,47 лева, представляваща неустойка в размер на отстъпката от цената на предоставеното устройство Апарат Пак ALCOT Pixi4 5"Premium+Pspd48KTrio MAT 30 23м с Договор за продажба на изплащане от 20.09.2017 г. за телефонен номер *********, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 11.05.2020 г., до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена Заповед № 3573/17.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4394/2020 г. на Районен съд-гр. Варна, ГО, 11-ти съдебен състав.

Твърди се в исковата молба и последвалите уточняващи молби, че между „А.Б.“ ЕАД и И.Б.И. е сключен договор с номер *********от 20.09.2017 г. Договорът бил с рамков характер и имал за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги /мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр./ и продукти /апарати/ на изплащане. Сочи се, че различните услуги и продукти са предоставяни от ищеца на абоната чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор.

Поддържа се, че с Приложение № 1 от

20.09.2017 г. ищецът е предоставил на ответника мобилна интернет абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********. Избраният от ответника тарифен план за услугата е бил с месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лева с ДДС, съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца.

Излага се, че с Приложение № 1 от

20.09.2017 г. ищецът е предоставил на ответника и мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер *********. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лева с ДДС, съгласно чл. 3.1.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца.

Твърди се, че с Договор за продажба на изплащане от 20.09.2017 г. ищецът е продал на ответника продукт - Пак ALCOT Pixi4 5"Premium+Pspd48KTrio MAT 30. Устройството е било предоставено в пакет с горепосочената мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ********* по Приложение № 1 от 20.09.2017 г. Същият бил сключен за срок от 23 месеца, като са били уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 2,50 лева. Сочи се, че лизинговата вещ била предадена във фактическата власт на ответника с подписване на приемо-предавателния протокол.

Излага се, че ищецът е изправна страна по учредените облигационни правоотношения с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги и мобилно устройство, което обуславя основателността на претенциите за главница.

Навежда се, че поради неизпълнение на задълженията си в срок, ответникът И.Б.И. е изпаднал в забава, което обуславя дължимостта и на обезщетенита за забава съизмерими със законната лихва.

Твърди се, че страните са договорили, че при неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане, договорът се счита за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата, за която е забавено плащането, като съгласно договорените между страните условия, поради виновното неизпълнение от страна на ответника, е начислена и неустойка в общ размер на 163,19 лева.

По същество се моли за уважаване на предявените искови претенции.

Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, действащ чрез назначения особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който предявените искове се оспорват както по основание, така и по размер.

Оспорва се учреденото между страните облигационно правоотношение с предмет предоставяне и ползване на далекосъобщителни услуги и продажба на лизинг на мобилно устройтво.

Оспорва се изправността на ищовото дружество по процесните договори.

Оспорва се приемането на ОУ към договора от страна на ответника.

Оспорва се дължимостта на неустойката, като е инвокирано възражение за нищожност на договорите в тези части поради противоречието им с добрите нрави, доколкото неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получавал имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не бе развален, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.

Наред с това, ответникът твърди, че уговорената клауза се явява и неравноправна на основание чл. 143, т.

5 от ЗЗП. Уговорката за дължимост на три месечни такси, при прекратяването му по вина на потребителя, обуславяла необосновано висока неустойка, тъй като предварително давала възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при прекратяването му по вина на потребителя.

Счита, че доколкото искът за главница е неоснователен, то и акцесорният иск за мораторна лихва е неоснователен.

С оглед гореизложеното, се моли съдът да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 27.09.2022 г. поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове както по основание, така и по размер.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява лично в о.с.з.

Представлява се от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, чрез който поддържа отговора на исковата молба и от адв. Николай Чернев, нарочно овластен от ответника, който се придържа към депозирания отговор по чл. 131 от ГПК.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 4394 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 11-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото исково производство по чл. 422 от ГПК, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК.

От представените по делото писмени доказателства съдът приема за установено по несъмнен начин, че между ищеца и ответника е сключен Договор за електронни съобщителни услуги № *********от 20.09.2017 г. за мобилен номер ***, за който е избран пакет „Мтел мобилен интернет Сърф М 50% отстъпка 2г.“ срещу месечна такса в размер на 14.90 лева с ДДС и за мобилен номер ***, за който е избран пакет „Мтел без граници ХL Нет+ Септември 2017 г. КиС“ срещу месечна такса в размер на 24.99 лева с ДДС и Договор за продажба на изплащане № *********от 20.09.2017 г. с предмет мобилно устройство „Пак Alcon

Pixi4 5”Premium+Psd48KTrio MAT 30”. Видно е от ангажирания приемо-предавателен протокол, че мобилното устройство е предоставено на ответника на 20.09.2017 г. към мобилен номер ***. Общата цена на устройството е 57.51 лева, от която 2.50 лева са платени при подписването на договора, а остатъкът е разрочен на лизингови вноски за срок от 23 месеца.

По делото се констатира, че за ползваните услуги и продаденото устройсвто ежемесечно са били издавани фактури, които са представени по делото /л. 43 и следв./. За претендираните неустойки, които изрично са договорени между страните в т. 5.3.1 /гърба на л.

29/ и т. 6.3.1 /л. 36/, за съставени сметки, които също са представени по делото /л. 48 и следв./. Ищецът също така се позовава на Общите условия, които са приобщени към материалите по делото /л. 6/ и приложими в отношенията между него и потребителите на услугите по сключените договори, включително и по отношение на ответника, доколкото видно от представената по делото декларация /гърба на л. 33/ последният е декларирал, че е запознат и съгласен с приложимите ОУ на оператора, които са му и предоставени, ведно с предварителната информация по ЗЗП и Стандартен формуляр за упражняване на правото на отказ от договора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Не се спори по делото, а и от приобщеното ч. гр. д. № 4394 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 11-ти съдебен състав е видно, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на претендираните вземания, която е връчена на длъжника-ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят-ищец в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство по чл. 422 от ГПК и неговата допустимост.

За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника по чл. 79, ал. 1 от

ЗЗД и да бъдат уважени акцесорните вземания по чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на предявените искове, а имемно твърдяното облигационно отношение между него и ответника, учредено въз основа на договора за мобилни услуги и договора за лизинг; изправността си – предоставянето на уговорените мобилни услуги за отчетния период от 26.10.2017 г. до 28.12.2017 г. и на мобилното устройство; изискуемостта на главното задължение и изпадането на длъжника в забава, включително едностранното преустановяване на облигационна връзка; уговорката за заплащане на неустойка; размера на предявените граждански притезания; че предявените вземания са предмет на издадената заповед по чл. 410 от ГПК.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти, както и да докаже своите вързажения и положителни твърдения, а при установяване на горното – да докаже изпълнението на своите задължения по договора, а именно погасяването на сумите за предоставените мобилни услуги и мобилен апарат.