Решение № 1606 от 24.11.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1606 гр. Велико Търново, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело

№ 20254110101586 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск , имащ за предмет претендирано в резултат на суброгация регресно вземане с правна квалификация, насочена към хипотезата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ.

Ищецът „***“ ЕАД , със седалище и адрес на управление: гр.*** , пл.*** № * , с ЕИК ********* чрез пълномощника си адвокат К. Х. от АК Русе , твърди , че на 27.12.2024 г. е настъпило застрахователно събитие , състоящо се в това , че управляваният от Д. И. С. лек автомобил „***“ с рег.№ ** **** ** по време на движението си по републикански път ***-*** от гр.*** към ***, преди каменния мост, преминал през паднали камъни на пътното платно от хълма ***, вследствие на което са увредени предна дясна гума“Пирели 285/40 R21“ и предна дясна лята джанта на автомобила - предмет на сключен договор за имуществена застраховка „Каско” във формата на застрахователна полица № ****************/**.**.**** г.

След извършен оглед , причинената имуществена вреда е оценена на стойност от 508,04 лева и е изплатено на 08.01.2025 г. по банков път на застрахования правоимащ обезщетение в посочения размер.

Изпратена е регресна покана изх.№ ДУВ-458/25.02.2025 г. до ***/ получена на 04.03.2025 г./ да възстанови платеното , но претенцията е останала неудовлетворена .

С виждането , че притежава регресно право , почиващо на твърдението , че *** не е изпълнила задълженията си , произтичащи от нормите на чл.167, ал.1 от ЗДвП, чл.10, ал.2 , ал.3, т.1 и т.2 от Наредба № РД -02-20-19/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата , да вземе мерки за предотвратяване падането на камъни на пътното платно на съответно място , както и да сигнализира на наличие на такова препятствие, ищецът моли съда да постанови решение , с което да я осъди да му възстанови сумата на платеното застрахователно обезщетение , заедно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане , както и направените по производството разноски.

В с.з. поддържа предявения иск .

Ответникът чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт М. Д. оспорва иска и 1 моли да бъде отхвърлен като неоснователен с възражения/ доводи/ , основани на обстоятелствата и нормативните положения, че а/ събитието е настъпило на път от републиканската пътна мрежа , но в границите на урбанизираната територия на град ***, падналите на пътното платно камъни са от крайпътния скат – част от Архитектурно – музейния резерват „***“ и затова агенцията няма правомощие и задължение да извършва укрепителни или обезопасителни дейности по него – същите съгласно и по аргумент от чл.48, т.1, б.“б“ и т.2, б.“б“ от ППЗП принадлежат на общината; б/ тъй-като проявата на свлачищни и срутищни процеси има случаен характер, на пътния участък при кръстовището за с.*** с ул.“***“ и ул.“***“ вдясно по посока на движение на лекия автомобил са поставени пътни знаци А17- опасност от падащи камъни и В26 – ограничение на скоростта до 40 км/ч.; в/ поведението на водача на лекия автомобил не е било съобразено с изискванията , установени с правилата , съдържащи се в разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.21, ал.2 от ЗДвП / неправилна преценка на пътната обстановка, движение с несъобразена и превишена скорост /, с което е съпричинил вредите/ възражение при евентуалност по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД/. Претендира присъждане на направените по производството разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Привлечената от ответника като подпомагаща страна - *** чрез процесуалния си представител Д. Й. оспорва иска по основание и размер с възражения / доводи/ за липса на обстоятелства , запълващи хипотези на закона , предвиждащи задължението й да обезопасява ската/ откоса/, от който са се свлекли камъните/ макар укрепването му да е изискуема дейност предвидена в чл.8, ал.1 и ал.2, т.5 от Наредба № РД-02-20-19/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, във вр. с параграф 1, т.2 от ДР на ЗП/ и съответно да поддържа в изправност съответния участък от републиканския път , доколкото за извършването на такива дейности няма постигнато споразумение с *** , в чиято тежест е по начало това задължение / чл.19, ал.1, т.1 , вр. с чл. 30, ал.1 от ЗП/ съгласно изискването на чл.30, ал.6 от ЗП; поведението на водача на лекия автомобил е било несъответно на изискването на съобразителност съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, още повече , че за съответната опасност от падане на камъни е поставена на пътния участък вертикална сигнализация с предупредителен знак А 17.

Съдът след прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Настъпилото по време , място , обстоятелства и начин застрахователно събитие / описано в исковата молба/, констатацията и оценката на уврежданията по лекия автомобил, както и изплащането на застрахователното обезщетение на правоимащия застрахован/ собственика му и водач в конкретния случай /, са факти , установени със свидетелските му показания , застрахователна полица , декларация /уведомление за щета/, опис на претенция от 03.01.2025 г., снимков материал , преводно нареждане от 08.01.2025 г., регресна покана и разписка за връчване.

Искът подлежи на уважаване в своята цялост по основание и размер .

Установеният обективен факт/ който се е случвал и преди / на свличане / падане на камъни или камък върху пътното платно, намирали / намирал се там в момента на преминаване на управлявания от застрахования лек автомобил е противоправно явление, тъй-като само по себе си / дори и да го нямаше разглежданото ударно съприкосновение с вредоносни последици / е противно на правно дължимото осигуряване на условия за безопасно/ сигурно, нормално ползване на пътищата по предназначение/ движение на ППС/ като част от дейността по поддържането им , изведено от повелителните норми на чл.29 от Закона за пътищата , чл. 3, ал.1 от ЗДвП.

Несъмненият и логичен произход на камъка от намиращият се вдясно на пътя по посока на движението на лекия автомобил, хълм, чийто източен скат / теренен наклон/ или синонимно наречен естествен откос / а не изкуствено създаден като конструктивен елемент от обхвата на пътя насип или изкоп със същото име / в по-голямата си част осеян с дървесна и храстова растителност, е със скален релеф.

2

Този обективен факт е очевидна последица от неправомерно неизпълнение на задължението / тъй-като няма доказателства, сочещи, че е имал значението на непреодолима сила/, да бъде проучен, наблюдаван и така почистен и укрепен ската , че да бъде предотвратена опасността от срутване на скални отломки на пътното платно, с цел обезпечаване на безопасността на участниците в движението.

Обектът / скалния откос, скат/ на това задължение, макар и извън обхвата на пътя като понятие и извън понятията пътни съоръжения и пътни принадлежности , очертани в разпоредбите на чл.5, ал.2, ал.1, т.1 и т.2 вр. с пар.1, т.2, т.3 и т.4 от ДР на ЗП е видов елемент от предмета на цялата дейност по превантивно и текущо поддържане на пътищата и следва от нормите на параграф 1, т.14 от ДР на ЗП, чл. 47, ал.1 от ППЗП, чл. 8, ал.2, т.5, чл.10, ал.3, т.2 от Наредба № РД -02-20-19/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата , чл.191 от Наредба 1/2000 г. за проектиране на пътища/ ДВ. бр. 47/.

По общо и логично/ собственикът управлява и безвредно за обществото стопанисва/ ползва , ремонтира и поддържа / вещта/ повеление на закона/ чл.167, ал.1 от ЗДвП/ , задължението за осъществяване на дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища / под какъвто публично-правен режим на изключителна държавна собственост е пътя, на който е възникнало вредоносното събитие- чл.8, ал.2 ЗП/ е вменено в тежест на ***- град ***чл.30, ал.1 от ЗП, чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № РД -02-20-19/12.11.2012 г. , в качеството й на юридическо лице чрез чийто органи и служители се извършва управлението им, част от което е именно посочения трети вид дейност- чл.19, ал.2, т.1 от ЗП. Разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗП съдържа норма, даваща правна възможност да възникне занапред съвместно, т.е. общо задължение на Агенцията и общините да осъществяват дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии,при условията и реда , определени с Правилника за прилагане на закона, ако настъпи онзи юридически факт , предвиден в хипотезата й като предпоставка за възникване на тази правна възможност , наречен договор/ постигане на „взаимна договореност“/. Ако законодателната воля бе да вмени по силата на закона съвместно задължение на Агенцията и общините да осъществяват тези дейности , тогава не би имало смисъл от гледна точка на правната логика към израза в началото на нормативния текст : „ осъществяват съвместно“ веднага да добавя : „по взаимна договореност“.

Очевидно е , че добавянето му преследва точно определена цел , а тя е да поясни/ както по-горе бе казано/, че без „взаимна договореност“ съвместното задължение няма да възникне , т.е. чрез този правен инструмент се създава правната възможност за присъединяване към Агенцията на още един задължен правен субект. Ако не се постигне такава, задълженият правен субект си остава един и той е този, който по начало е: това е ответната агенция. Към момента на настъпване на конкретния вредоносен случай не е имало /нито има сега/ сключен договор между нея и общината договор за изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните й територии, поради което втората не носи задължение да укрепява ската , от който се е свлякъл / срутил камъка върху пътното платно.

Не може да бъдат споделени доводите на ответника , че такова задължение й е вменено по силата на нормите на чл.48, ал.1, т.2 ,т.“б“ от ППЗП , предвиждащи , че *** отговаря за дейностите по поддържане на пътищата в границите на населените места с население до 100 000 души само за платното за движение , а поддържането на тротоарите , подземните съоръжения , велосипедните алеи, паркингите , пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното за движение на републиканските пътища се осъществява от съответната община, тъй-като последното няма нищо общо с укрепването на скатове. Не може да се поддържа , че това е така с аргумент, извлечен от нормата на чл.48, ал.1, т.2 , б.“в“ от ППЗП , предвиждаща , че организирането на дейностите по поддържането на пътищата е задължение на съответните общини за републиканските пътища в границите на градовете , като *** участва във финансирането им със средства в определен / в текста / размер.

На първо място, този нормативен текст не възлага на общините осъществяването на дейността/ както разпоредбите на чл.30, ал.1, ал.3, ал.5, ал.6 от ЗП употребяват този ясен израз- с изключение на ал.4, където е употребен израза: организират от съответната община / по поддържането на републиканските пътища в границите на градовете, т.е. задължението 3 фактически да извършва тази дейност , а само организирането й , което означава подготовка за/ нагласа, уредба за изпълнението й, но не й изпълнението й. Аргумент , че законодателят различава / както трябва да бъде/ по смисъл/ значение двете глаголни думи организиране и осъществяване на дейността е разпоредбата на чл.30, ал.4 от ЗП, в която е казано , че изграждането , ремонтът и поддържането на разни пътни съоръжения по републиканските пътища в градовете се организират / вместо осъществяват, както е казано в другите алинеи/ от съответната община.

На второ място, дори и да не би се погледнало „буквоядно“ на значението на глагола организиране според всеки един тълковен речник и думата да се приравни на изпълнение/ осъществяване на дейността, тогава ще се окаже, че нормативният текст е едно недоразумение, влизащо в противоречие с повелението на законовата разпоредба на чл.30, ал.3 от ЗП, логически тълкувана с тази на ал.1 и ал.3.