Решение № 2688 от 25.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2688 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично засеД.е на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20231100500986 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 10610/02.10.2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 11123/13.10.2022 г., постановено по гр. д. № 47487/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I I Гражданско отделение, 53 състав , „К.Т.“ ЕООД е осъден да заплати на Д. С. П. сумата в размер на 2 761,46 лева – незаплатено основно трудово възнаграждение за периода м. април 2021 г. – м. юни 2021 г., ведно със законната лихва от 16.08.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 35,47 лева – лихва за забава за периода 21.05.2021 г. – 16.08.2021 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „К.Т.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца Д. С. П. сумата в размер на 640 лева – разноски в първоинстанционното производство.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „К.Т.“ ЕООД е осъден да заплати в полза на Софийски районен съд сумата в размер на 410,44 лева – разноски и такси за производството пред районната инстанция.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подадена въззивна жалба от ответника „К.Т.“ ЕООД, чрез адвокат Д. П.. Излагат се оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че то е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. По същество не се оспорва, че между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 1/07.04.2021 г., и прекратено по волята на работника, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, със Заповед № 1/02.08.2021 г. Поддържа се, че за да достигне до крайния извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 128 КТ, вр. чл. 242 КТ, решаващият съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е обусловило постановяването на един порочен съдебен акт. Конкретно се твърди, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд е счел за своевременно оспорването на истинността на представените от ответника писмени доказателства – 3 броя РКО, удостоверяващи плащане на претендираните трудови възнаграждения, като е уважил доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно – графологична експертиза /СГЕ/ със задача да установи от същия ли са положени подписите в процесните РКО. В тази 1 насока се сочи, че констатираното процесуално нарушение е било самостоятелно обжалвано от ответника по реда на Глава XXI ГПК, чрез сезиране на въззивната инстанция с частна жалба срещу определението на СРС за допускане на СГЕ, като незаконосъобразно СРС не е изчакал произнасянето на горната инстанция. При тези аргументи се моли за отмяна на първоинстанционното решение и за връщане на делото на СРС с нарочни указания за спиране на производството по делото до произнасянето на СГС по посочената частна жалба.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Д. С. П., чрез адвокат Ц. Л.. Излагат се подробни съображения за неоснователност на наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Моли се за неговото потвърждаване. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В проведеното на 22.05.2023 г. открито съдебно засеД.е пред настоящата инстанция, въззивникът „К.Т.“ ЕООД, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

В проведеното на 22.05.2023 г. открито съдебно засеД.е пред настоящата инстанция, въззиваемият Д. С. П., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат И.Д..

Процесуалният представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че поддържа изцяло депозирания отговор по изложените в него подробни съображения. Няма нови доказателствени искания. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендира разноски съгласно списък с разноски, който представя в съдебно засеД.е.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ – за заплащане на сумата в размер на 2 761,46 лева /съгласно изменение на предявения иск по реда на чл. 214 ГПК, направено в о.с.з. на 22.06.2022 г./, представляваща неизплатени трудови възнаграждение за м. април, май и юни 2021 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата в размер на 35,47 лева /съгласно изменение на предявения иск по реда на чл. 214 ГПК, направено в о.с.з. на 22.06.2022 г./, представляваща лихва за забава за периода 21.05.2021 г. – 16.08.2021 г.

С оглед процесуалното поведение на страните и доводите, наведени във въззивната жалба, съобразно правомощията му съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд намира за безспорни между страните на етапа на въззивното производство следните обстоятелства: 1./ страните са се намирали в трудовоправна връзка, възникнала по силата на Трудов договор № 1 от 07.04.2021 г., с който ищецът Д. С. П. се е съгласил да полага труд при ответното дружество на длъжността „продавач – консултант“ по безсрочен трудов договор при уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 1 550 лева и допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,6 % за всяка година професионален опит, при пълно работно време от 8 часа; 2./ през процесния период работникът е престирал труд при работодателя съобразно възложените му трудови задължения; 3./ със заявление от 28.07.2021 г., получено от „К.Т.“ ЕООД чрез куриер на 29.07.2021 г., работникът е уведомил работодателя, че прекратява едностранно съществуващото помежду им трудово правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – поради неплащане на дължимото му трудово възнаграждение за м. април, м. май и м. юни 2021 г.; 4./ със Заповед № 1 от 02.08.2021 г. трудовото правоотношение на Д. С. П. е прекратено, на основание чл. 327, ал.

1, т. 2 КТ, считано от 02.08.2021 г. – с посочената заповед, връчена на работника лично срещу подпис на 10.08.2021 г., работодателят е разпоредил изплащане на същия на обезщетение по чл. 224 КТ – за 7 дни неизползван платен годишен отпуск, и на обезщетение по чл. 221 КТ – в размер на 1 брутна заплата; 5./ с преводно нареждане от 19.08.2021 г. работодателят е наредил в полза на работника сумата в размер на 2 363,63 лева с основание на извършения превод „работна заплата за м. 07.2021 г.“, с което са били изцяло погасени задълженията му за плащане на обезщетенията по чл. 221 КТ и чл. 224 КТ и частично задължението за плащане на месечно трудово възнаграждение за м. 07.2021 г. С оглед изменението на иска с правно основание чл. 128 КТ задължението за плащане на трудово възнаграждение за м. 07.2021 г. не е включено в предмета на делото.

С отговора на исковата молба ответникът „К.Т.“ ЕООД е ангажирал като писмени доказателства по делото 3 броя ведомости за заплати за Д. С. П., видно от които работодателят е начислил на работника възнаграждение за м.04.2021 г. в размер на 1 180,95 лева, като дължимата сума за получаване след приспадане на удръжките възлиза на 916,40 лева; за м.05.2021 г. – възнаграждение в размер на 1 550 лева, а след приспадане на удръжки 2 дължимата сума за получаване възлиза на 1 202,77 лева; за м.06.2021 г. – възнаграждение в размер на 1 550 лева, а след приспадане на удръжки дължимата сума за получаване възлиза на 1 202,77 лева.

С отговора на исковата молба ответникът „К.Т.“ ЕООД е ангажирал като писмени доказателства по делото 4 броя РКО, удостоверяващи следните плащания в полза на Д. С.

П.: 1./ РКО от 12.05.2021 г. – плащане на сумата от 700 лева с посочено основание „работна заплата м. 04“, с положен подпис в графа „получил сумата“; 2./ РКО от 07.06.2021 г. – плащане на сумата от 800 лева с посочено основание „раб. запл. м. 04/2021 – 200 лв., а-с от р. з. м. 05/2021 – 400 лв.“, с положен подпис в графа „получил сумата“; 3./ РКО от 10.06.2021 г. – плащане на сумата от 600 лева с посочено основание „раб. запл. м. 05/21 г.“, с положен подпис в графа „получил сумата“; 4./ РКО от 15.07.2021 г. – плащане на сумата от 1 400 лева с посочено основание „м. 4 и м. 5/21 г. – допл. р. з. работна запл. м. 06/2021 г.“, с положен подпис в графа „получил сумата“.

В проведеното на 06.04.2022 г. първо открито съдебно засеД.е по делото представените с писмения отговор РКО от 07.06.2021 г., 10.06.2021 г. и 15.07.2021 г. са били оспорени от процесуалния представител на ищеца при наведени твърдения, че положеният в тях подпис за „получил сумата“ не е изпълнен от Д. С. П.. С оглед изявлението на ответника, че желае да се ползва от така ангажираните писмени доказателства, и на основание чл. 193 ГПК СРС е открил производство по оспорване на посочените РКО в частта за лицето, положило подпис в графата „получил сумата“. В същото открито съдебно засеД.е ищецът, с оглед разпределената му доказателствена тежест в производството по чл.

193 ГПК – чл. 194 ГПК, е направил доказателствено искане за назначаване на СГЕ, която да отговори на въпроса дали положените подписи в процесните 3 броя РКО са били изпълнени от Д. С. П..

Съгласно заключението на вещото лице криминалист М.З. по приетата без възражения на страните съдебно – графологична експертиза подписите за „получил сумата“ в РКО от 07.06.2021 г., 10.06.2021 г. и 15.07.2021 г. не са били положени от Д. С. П. и найвероятно са били изпълнени посредством имитация /подражание/ на действителния подпис на лицето Д. С. П..

По делото са изслушани основно и допълнително заключение на вещото лице В.С. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/ – основното е изготвено при съобразяване на представените РКО от 07.06.2021 г., 10.06.2021 г. и 15.07.2021 г., а допълнителното – без да се съобразяват последните при отговор на въпроса относно размера на дължимите от работодателя неизплатени трудови възнаграждения. Съгласно заключението, прието без възражения на страните, брутното трудово възнаграждение на работника по процесния трудов договор включва основно месечно трудово възнаграждение в размер на сумата от 1 550 лева и допълнително трудово възнаграждение за стаж в размер на 65,10 лева месечно, или общо сумата от 1 615,50 лева. Нетният размер на дължимото трудово възнаграждение за м. 04.2021 г. възлиза на 954,88 лева, за м. 05.2021 г. – 1 253,29 лева, за м. 06.2021 г. – 1 253,29 лева.

За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е уважил предявените искове, районният съд е приел за доказано по делото кумулативното наличие на следните предпоставки: 1./ съществуване на валидно трудово правоотношение между страните по делото през процесния период при договорено основно трудово възнаграждение от 1 550 лева и допълнително трудово възнаграждение от 0,6 % за всяка година натрупан стаж, чийто размер съобразно приетото без възражения на страните експертно заключение на ССчЕ възлиза на сумата от 65,10 лева месечно; 2./ престиране на труд от работника при работодателя през процесния период; 3./ неизпълнение на задължението на работодателя да заплати дължимите и начислени на работника нетни трудови възнаграждения за месеците април, май и юни 2021 г., при формиран извод на съда за успешно проведено от ищеца оборване на формалната доказателствена сила на ангажираните от „К.Т.“ ЕООД писмени доказателства за плащането им.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Разпечатката съдържа 33 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/846cd27b-fea5-4852-896c-a9de737c9c45