Решение № 4888 от 14.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4888 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Д.-Георгиева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100512661 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 277063/18.08.2025год. от Р. И. Ч. и Т. Р.

Ч.,ответници по делото ,чрез адв. Н. К. ,срещу Решение № 1500 от 02.08.2025год. постановено по гр.дело № 69086/2023год. по описа на СРС,64 състав, в частта в която е признато за установено , по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Р. И. Ч. и Т. Р. Ч. дължат на Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “********, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, разделно, както следва : Р. И. Ч. - 1/4 част и Т. Р. Ч. - 3/4 части от следните суми : 2018,83 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2020г. - м.04.2022г., вкл., до имот на адрес : гр. София, ж.к. "Красно село" кв. "********, ведно със законна лихва за периода от 31.05.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на вземането, сумата от 263,01 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2021г. - 15.05.2023г. и сумата от 50 лева - възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода 05.2020г. - м.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 31.05.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на вземането.

Със съдебното решение съдът се е произнесъл по разноските като на основание чл.78,ал.1 от ГПК е осъдил ответниците да заплатят на ищеца , разделно, както следва : Р. И.

Ч. - 1/4 част и Т. Р. Ч. - 3/4 части следните суми : 146,22 лева – разноски за настоящото 1 производство и сумата от 96,42 лева – разноски за заповедното производство.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на решението и нарушение на материалния закон.Наведени са доводи за липса на доказателства за наличие на облигационно правоотношение с ответника, предвид ,че не се доказва притежаването на право на собственост или вещно право на ползване ,както и да е прието наследството от неговия наследодател.Излага се че предвид че ищецът е открил партида на името на Т. Р. Ч. ,то само с нея е налице облигационно отношение ,но не и с ответника Р. Ч.,предвид че само същата е потребител на топлинна енергия.Оспорва се и отчитането на количеството топлинна енергия ,предвид отмяната на Методиката ,приложение към чл.61,ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020год. на МЕ ,която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия ,отдадена от сградна инсталация.Направено е и възражение ,че неправилно е бил уважен и акцесорния иск за лихва, тъй като по делото липсвали доказателства за датата, на която фактурите са обявени на интернет страницата на дружеството. Считат и че ищцовото дружество нямало основание за събиране на дялово разпределение и не било активно материално легитимирано.

Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлен изцяло. Претендират се направените по делото разноски .

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ЕАД в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на въззивна жалба, с който се излага, че решението на първоинстанционния съд не страда от твърдените в жалбата пороци и отправя искане същото да бъде потвърдено. Претендират се направените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 200лв.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Далсия“ ООД становище по въззивната жалба. не изразява

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно 2 решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От приетите по делото писмени доказателства - Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 03.05.1993г. се установява, че процесният имот е придобит в режим на СИО от И.Т. Ч. и Т.Н. Ч.,прекратена със смъртта на съпругата.Последната е починала на 02.02.2005год. и имотът е останал в съсобственост между И. Ч. - ¾ ид.ч. (1/2 ид.ч. при прекратяване на СИО и ¼ ид.ч. по наследство) и Р. И. Ч.

– ¼ ид.ч.

Със саморъчно завещание от 08.04.2014г. ,обявено на 18.03.2015г. И. Ч. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на внучка си Т. Р. Ч..Наследството му е открито със смъртта му на 21.02.2015год. ,поради което Т. Р. Ч. ,в качеството си на наследник се легитимира като собственик на ¾ ид.части от топлоснабдения имот.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

В случая възникването на облигационно правоотношение за битови нужди между ищеца и ответниците , не е въз основа на индивидуален договор, а възниква по силата на закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения имот. Действително съгласно задължителните указания за органите на съдебната власт дадени с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС облигационно правоотношение може да възникне само с някой от съсобствениците, но в конкретния случай не са представени никакви доказателства, че Т. Р. Ч. е сключила индивидуален договор с ищцовото дружество, респективно че е вещен ползвател. Ето защо е обоснован извода, че ответникът Р. И. Ч. в качеството му на съсобственик на процесния имот, до който ищецът твърди да е доставил топлинна енергия е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове.

Или на основание чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от съсобствениците отговаря за задълженията за имота съобразно размер на своя дял ,като по отношение размера на притежаваните от същия идеални части липсва оплакване в жалбата.

3

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена и в този смисъл възраженията на въззивника липса на облигационно правоотношение са несъстоятелни. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че между ответниците, от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице- помагач „Далсия“ООД и тази дейност несъмнено е била реално осъществена предвид приложените по делото писмени доказателства .

Първоинстанционния съд е изложил мотиви и за размера на действително потребеното количество топлинна енергия за процесния период като е посочил е обявено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че през процесния период е доставена топлинна енергия на претендираната стойност.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба за отмяна

Методиката

,приложение към чл.61,ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020год. на МЕ следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от датата, на която съдебното решение влиза в сила, поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в 4 настоящия случай ,предвид че претенцията е за топлинна енергия за периода 2020-2022год.

От друга страна, дори да се приеме, че същата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не следва да бъде прилагана, респ. че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело № С-289/21, то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид обективното и вярно заключение на вещото лице по СТЕ. В разпоредбата на чл.

145, ал. 2 ЗЕ законодателят е предвидил обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, който е съобразен от експертното заключение.

Както е посочено в Решение № 5 от 22.04.2010г. по к.д. № 15/2009г. на Конституционния съд на Република България, сградната инсталация в сграда - етажна собственост, топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.