Решение № 71 от 17.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Велико Търново, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Димо Колев Търговско дело № 20224100900124 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Образувано е молба на длъжника "Ф" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. В. Търново, подадена чрез законния представител – управителя Д. М., в която са изложени твърдения, че молителят е в изключително затруднено финансово и икономическо състояние и е изпаднало в невъзможност да изплаща задълженията към кредиторите си, които са в общ размер на около 624 000 лв., в това число 218 429 лв. към НАП, 40 246, 86 лв. към „КБС Банк“ АД и 365 000 лв. към "Г" ЕООД. Допълва се, че молителят е спрял дейността си от 21.06.2021г. и е във фактическа невъзможност да обслужва задълженията си, тъй като не разполага с имущество, с което да ги заплати. Изтъква се, че молителят няма и имущество, с което да покрие началните разноски за производството по несъстоятелност. В тази връзка се иска да бъде постановено решение, с което да се обяви неплатежоспособността на длъжника, да се определи началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност, да се прекрати дейността на предприятието му, да се обяви несъстоятелността му и да се спре производството.

В съдебно заседание молбата се поддържа от изрично упълномощен представител - адв. Р. М. от ВТАК, който след изслушване на допуснатата СИЕ, моли да се уважи молбата по чл. 625 ТЗ и да се постанови решение по чл. 632 ал. 1 ТЗ.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

1

Молителят е еднолично търговско дружество със седалище в гр. В. Търново.

Съгласно заключението на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, към 31.12.2022г. молителят има кредитни задължения към „Райфайзенбанк България“ ЕАД в размер на 35 646, 86 лв. и към ТД на НАП В. Търново в размер на 260 411, 48 лв. към 21.03.2023г. Вещото лице посочва, че последното плащане от длъжника е извършено на 20.12.2022г. за погасяване на вноска по кредита към горепосочената кредитна институция, както и че публичните задължения към НАП не са обслужвани, за което е образувано и изп. дело № 170293003/2017г.

Според заключението на СИЕ към датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ /19.10.2022г./ стойността на актива на длъжника, включващ КМА е 49 000 лв., от които 1 000 лв. – материали и 48 000 лв. – вземания от клиенти респ. стойността на пасива е 984 000 лв., в това число - 36 000 лв. задължения към финансови предприятия, 225 000 лв. – данъчни задължения, 632 000 лв. – задължения по получени аванси и 91 000 лв. – задължения към доставчици. Според вещото лице липсват данни наличните по счетоводен баланс материали в размер на 1 000 лв. да се намират на разположение на длъжника. Вещото лице посочва, че счетоводството на последния не е водено редовно, тъй като в него не е отразено, че вземанията към клиенти и задълженията към доставчиците са уредени, каквито писмени обяснения е дал законния му представител.

В тази връзка се прави извод, че наличните задължения на молителя към банката и НАП са в общ размер на 261 000 лв., както и че липсва налично имущество към датата на молбата, с което да се покрият съществуващите задължения, вкл. и началните разноски по несъстоятелността в размер на 7344 лв. за периода от 6 месеца респ. в размер на 14 688 лв. за период от една година.

Според СИЕ публичноправните задължения на молителя са възникнали през м. юни 2017г., същите не са погасявани и са увеличили своя размер до м. октомври 2019г., като същевременно се забелязва намаление на обема на реализираните приходи и отчитане на отрицателни финансови резултати /загуби/ през 2020г. и 2021г. В тази насока вещото лице прави извод, че ако през 2017г. затрудненията на длъжника са имали временен характер, то през периода от 01.01.2018г. до 31.12.2021г., същите са се превърнали в затруднения с траен и необратим характер.

От заключението на изслушаната експертиза е видно още, че молителят е прекратил дейността си от 01.01.2022г. и че през целия периода 2017г. – 2021г. задълженията му са в по – висок размер от наличните КМА, като считано от 01.01.2019г. същият не разполага с налично имущество, с което да покрие увеличаващия се размер на задълженията му. Според вещото лице за периода 2017г. – 2020г. изчислените показатели на обща и бърза ликвидност са на стойности в диапазона 0, 45 – 0, 86, което показва, че молителят е можел да покрие част от задълженията си с наличните вземания. Получените нулеви стойности на показателите 2 за незабавна и абсолютна ликвидност, поставят дружеството – длъжник в състояние на лоша ликвидност, невъзможност за изплащане на текущите задължения и пълна зависимост от кредиторите. Изчислените стойности на коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са с отрицателен знак, не подлежат на финансов анализ, а отчетената отрицателна стойност на собствения капитал определя дружеството като декапитализирано, че няма финансова независимост и изцяло е зависимо от обема на задлъжнялост, т.е. от чуждите /привлечени/ средства. Според СИЕ, според получената стойност на обобщения показател, определен по метода на Алтман, молителят е бил във фактическо състояние на фалит, считано от 01.01.2020г. В заключение вещото лице обобщава, че изчислените стойности на финансово – икономическите показатели показват, че молителят е в обективно състояние на невъзможност да обслужва задълженията си към кредиторите, в т.ч. и публичноправните си задължения.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и уточнява, че няма гаранции счетоводно отразените вземания на молителя към клиенти да могат да бъдат събрани и да послужат за посрещане на началните разноски за производството по несъстоятелност.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Откриването на производство по несъстоятелност е предпоставено от сезирането на съда по седалището на търговец с молба от някой от посочените в нормата на чл.

625 ал. 1 ТЗ субекти, при наличие на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост на този търговец.

В случая молбата изхожда от длъжник – еднолично търговско дружество и като основание за откриване на производството по несъстоятелност се сочи неговата неплатежоспособност по смисъла на чл. 607а ал. 1 вр. чл. 608 ал. 1 т. 1 и т. 2 ТЗ /парично задължение по търговска сделка /банков кредит/ и публичноправни задължения към държавата/.

Молителят в производството има качеството на търговец по см. на чл. 1 ал. 2 т.

1 ТЗ, както изисква чл. 607а ал. 1 ТЗ, тъй като е търговско дружество с правноорганизационна форма на ЕООД.

Съгласно легалната дефиниция на неплатежоспособността, дадена в чл.608 ал.1 от ТЗ, тя представлява обективно икономическо състояние на длъжника на невъзможност за плащане на изчерпателно изброените в ал.1 изискуеми парични задължения, в т.ч., породени от или отнасящи се до търговска сделка, както и публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност. Законодателят е въвел с разпоредбата на чл. 608 ал. 3 ТЗ оборимата презумпция, съгласно която, състоянието на неплатежоспособност се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а това обстоятелство е налице и когато 3 длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Фактическият състав на неплатежоспособността по чл.608 ал.1 ТЗ има следните елементи: 1/ парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка между длъжника и кредитора и с трети лица, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към наймалко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, 2/изискуемо парично задължение, 3/обективна невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично задължение.

В процесният случай са налице всички елементи от посочения фактически състав, поради което по отношение на молителя – длъжник следва да бъде открито производство по несъстоятелност.

От заключението на приетата СИЕ по категоричен и несъмнен начин се установи, че към датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ /19.10.2022г./ са налични безспорни и изискуеми парични задължения на молителя към кредитна институция /„Райфайзенбанк България“ ЕАД/ в размер на 35 646, 86 лв., произтичащи от търговска сделка – договор за банков кредит и към ТД на НАП В. Търново в размер на 260 411, 48 лв., представляващи публичноправни задължения, за принудителното събиране на които е образувано изп. дело през 2017г. Направените от длъжника плащания за погасяване на вноски по кредита към горепосочената банка, след подаване на молба по чл. 625 ТЗ /за периода от 20.10.2022г. - 20.12.2022г./, не изключват неговата неплатежоспособност, тъй като тя се предполага на основание чл. 608 ал. 3 ТЗ, доколкото липсва каквото и да е плащане на публичните задължения към държавата.

Налице е и установена от СИЕ трайна и с необратим характер обективна невъзможност на длъжника да изпълнява своите безспорни и изискуеми парични задължения към държавата и към кредитната институция, които са в общ размер на 261 000 лв. Към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ – 19.10.2022г. стойността на пасива на дружеството – молител /984 000 лв./ многократно надхвърля стойността на актива - КМА /49 000 лв./, а и вещото лице не е установило дали включените в този актив материали в размер на 1000 лв. са на разположение на длъжника, нито дали е практически възможно счетоводни отразените му вземания в размер на 48 000 лв. да бъдат събрани. В тази връзка с посочените средства не могат да послужат както за погасяване на началните разноски в производството по несъстоятелност, така и на съществуващите парични задължения.

Безспорно се установи по делото, че молителят за 2020г. и 2021г. отчита отрицателен финансов резултат /загуба/ и че считано от 01.01.2022г. е прекратил дейността си и е спрял реализирането на приходи от нея, поради което е в обективна 4 невъзможност да изпълнява своите безспорни изискуеми парични задължения към кредиторите си, породени от търговски сделки респ. тези към държавата, имащи публичноправен характер. Видно от заключението на СИЕ още от 01.01.2020г. същият е бил във фактическо състояние на фалит, а отчетената отрицателна стойност на собствения капитал определя дружеството като декапитализирано.

Показателите за ликвидност, като качествена характеристика за дейността на търговско дружество, показват възможността му да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Тези показатели показват добро състояние, когато са със стойност над единица. В процесният случай, видно от СИЕ, получените нулеви стойности на показателите за ликвидност поставят дружеството - молител в състояние на лоша ликвидност, в невъзможност за изплащане на текущите задължения и пълна зависимост от кредиторите. Изчислените стойности на показателите за финансова автономност са с отрицателен знак към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ и не подлежат на финансов анализ, с оглед на което показват, че дружеството – молител няма финансова независимост и изцяло е зависимо от обема на задлъжнялост т.е. от чуждите /привлечени/ средства.

Установеното по делото състояние на неплатежоспособност изисква определяне на нейната начална дата. По аргумент от легалната дефиниция на чл.608 ал.1 ТЗ, начална дата на неплатежоспособността е тази, на която длъжникът не е в състояние да изпълни свое изискуемо задължение от вида на посочените в разпоредбата. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да установи този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл.608 ал.1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер.