Решение № 246 от 16.03.2025, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 6120/2024
- Вид
- Решение № 246
- Подписан
- 16.03.2025
- Състав
- ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 246 гр. Перник, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720106120 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е във връзка с подадена искова молба от П. И. П. срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с която е предявен
Ищецът извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 19.12.2007 г. по гр. д. № 2600/2007 г. по описа на Районен съд-Перник, които с оглед извършени плащанияпо изпълнителното дело, образувано за събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист, твърди да са в размер, както следва: 2 971,52 лв. – главница, останала неплатена мораторна лихва в размер на 405,08 лв. за периода 30.12.2003 г.
12.12.2007 г. Изложени са подробни доводи, че правото на принудително изпълнение за вземанията по посочения изпълнителен лист е погасено поради изтекла погасителна давност и е цитирана съдебна практика, която ищецът намира за относима. Съобразно изложеното е направено искане да бъде признато за установено, че вземането на ответника срещу ищеца по издадения изпълнителен лист на 19.12.2007 г. по гр. д. № 2600/2007 г. по описа на Районен съд-Перник, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 127/2008 г. по описа на ЧСИ С.Д., с рег. № 752 на КЧСИ, не подлежи на принудително събиране поради погасяването му по давност. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. С молба от 11.02.2025 г. заявява, че прави признание на иска. Не оспорва, че правото на принудително изпълнение за вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист, е погасено по давност. Излага доводи, че разноските по делото следва да бъдат разпределени по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
1
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 12.02.2025 г. ищецът заявява, че не прави искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 19.02.2025 г. прави искане предявените искове да бъдат уважени и поддържа искането за присъждане на разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 19.02.2025 г. от ответника е направено искане за постановяване на решение при признание на иска и за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК при разпределянето на отговорността за разноските.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
По предявения от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 вр. 124, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ответника е да докаже факти, които имат за последица спирането и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист, издаден на 19.12.2007 г. по гр. д. № 2600/2007 г. по описа на Районен съд-Перник, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 127/2008 г. по описа на ЧСИ С.Д., с рег. № 752 на КЧСИ, а ищеца следва да докаже правен интерес от търсената защита.
С оглед изложените твърдения в исковата молба за наличие на висящо изпълнително дело за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист и въобще с факта на съществуването на такъв, съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от търсената защита. С оглед липсата на ангажирани доказателства от страна на ответника осъществяването на факти, които да имат за последица спирането и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист, издаден на 19.12.2007 г. по гр. д. № 2600/2007 г. по описа на Районен съдПерник, съдът намира за доказано по делото от ищеца, че вземанията по изпълнителния лист не подлежат на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност, поради което предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е основателен.
По аргумент от чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение, съобразно признанието с решение, в мотивите на което е достатъчно да се укаже, че същото се основава на признанието на иска. Доколкото в конкретния случай не е направено искане от ищеца за постановяване на решение при признание на иска, а напротив – направено изрично изявление да не бъде постановявано такова, съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 237 ГПК, поради което и разглежда исковете по реда на чл. 235 ГПК, като след анализ на доказателствата по делото, намери, че исковата претенция на ищеца е основателна.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищеца, който претендира разноски за платена държавна такса в размер на 135,06 лв., разноски за платена такса в размер на 1,37 лв. за извършване на превод на държавна такса по банкова сметка и за адвокатско възнаграждение в размер на 640 лв., съгласно представен списък с разноски по чл. 80 ГПК /л. 27/. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 15.10.2024 г. /л. 26 - гръб/, от който се установява, че уговорения размер на адвокатско възнаграждение между 2 ищеца и процесуалния му представител – адв. Н. Ц. - САК, в размер на 640 лв. е платен в брой при неговото подписване, поради което същият служи и за доказателство – разписка за неговото плащане. Съдът намира, че искането за присъждане на разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение е основателно. От ответника е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият съдебен състав също намира за основателно. Като съобрази правната и фактическа сложност на делото и извършените действия от страна на процесуалния представител на ищеца, включително и че от ответника е направено признание на иска, както и обичайния размер на адвокатските възнаграждения по сходни казуси, съдът намира, че следва да осъди ответника да плати на ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. без ДДС. Искането на ответника за прилагане на разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. За да достигне до този извод, съдът съобрази данните по делото, както и актуалната съдебна практика на ВКС и Окръжен съд – Перник, съгласно която при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и образувано въз основа на него изпълнително производство, и независимо от това, че кредиторът - ответник е признал иска с отговора на исковата молба и срещу ищеца длъжник не са предприемани изпълнителни действия след изтеклата давност, освобождаването на ответника от отговорност за разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК не е оправдано. От значение за този извод, освен извънсъдебното поведение на кредитора и признаването от негова страна на иска, е наличието на изпълнителен титул, въз основа на който е образувано изпълнително производство, макар и същото да е перемирано /в този смисъл: определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г. на ІV г. о. на ВКС, определение № 20 от 13.01.2025 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 719/2024 г., Определение № 124 от 26.02.2025 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 69/2025 г. и др./. Искането на ищеца за присъждане на разноски за такса за извършване на банков превод е неоснователно, тъй същата няма характер на разноски за производството по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. И. П., ЕГН **********, с адрес: град ****, срещу „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище в град Перник и адрес на управление: кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че вземанията на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, спрямо него по изпълнителен лист от 19.12.2007 г., издаден по гр. д. № 2600/2007 г. по описа на Районен съд-Перник, за следните суми: 2 971,52 лв. – главница, и останала неплатена мораторна лихва в размер на 405,08 лв. за периода 30.12.2003 г. 12.12.2007 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 127/2008 г. по описа на ЧСИ С.Д., не подлежат на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище в град Перник и адрес на управление: кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, да заплати на П. И. П., ЕГН **********, с адрес: град ****, сума в размер на 435,06 лв., представляваща разноски по делото.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4